Корнелия Нинова се логна във властта по времето на Костов. Преди това е била младоженка, майка и следовател. Никой не знае над какви престъпления е пробвала силите си на Шерлок Холмс, но пък е навързала полезни познанства, изстреляли я в синята орбита, а по-късно и към червената. По неясни за публиката подбуди някой я засили към БСП и така започна същинската й политическа кариера. Неин настоящ партиен другар сподели в ефир, че тя сама ги потърсила. Искала да бъде БСП. И станала  БСП.

 

В момента Нинова е в ложата на голямата политика и уверено води БСП към съборите на Бузлуджа и поредния изборен провал. И го прави със стил – нахъсано и с тоалети, излъчващи дързост, красота и благоденствие.

 

Нинова изгради имидж  и на войнствена амазонка с призиви към Борисов да се разберат като мъже.  За да му издържи на килограмите, взе че осланини коремче, заобли гушка, но това не й пречи да се катери на кон, на мотор и да крачи бодро по стари партизански пътеки с нови и вехти съратници.

 

Някъде там, по пътя към върха, сложи  фасети за петцифрена сума, качи веждите  на челото, оплака се, че демокрацията ни е взела много, и се  раздели със сянката си Гергов. Той пък се разсърди и се закани да я изкаже на другарите за нещо, което само те си знаят.

Костюмите на Нинова

 

 

Корнелия предпочита ансамбъл в две части с изчистена линия. Успя да   приватизира цялата гама от топли и студени цветове за дрехите си и вероятно вече е преизпълнила петилетния план. Костюмите  й винаги вървят с подходящите обувки, не си позволява провинциални експерименти, нищо че е родена на село.

 

С блузките, обаче, нещата не винаги й се получават за корица на моден журнал. Ако не са с деколте, което да оголва браздите по пухкавата й гушка, ще бъдат с бебешка яка, обточена с кънтри дантелка, с везани орнаменти или подобие на фолклорна шевица.

 

 

Социалистките първи въведоха флоралните щампи в депутатския дрескод (някъде преди 4-5 години ) и в гардероба на Корни накацаха блузи и блузони на огромни цветя. Не прекалява с флората като Екатерина Захариева, която ежедневно се носи в еднотипна  шарения до шия, но не може да се каже, че шареното обича рубенсовите  й форми. Вероятно по тази причина предпочита де си движи щампосана предимно в домашна обстановка и на неформални срещи.

 

Корнелия Нинова е като волтова дъга, винаги намира с кого да се съедини  срещу трети-свой или чужд. Може би заради това е развила навик да крачи с високо вдигната ръка, сякаш предупреждава:”Вардааа, идвааам !”

 

Другата й любима поза е на  шаманка от ТВ формат. Напълнила е албумите си с разтворени ръце и с питащ поглед: „Къде ми е кристалната топка?“Ето ти кристална топка. Сега я питай: ”Ще бъде ли някога премиер?”

 

А топката ще й отговори с човешки глас: „Питай Дядо си Благоев.” Но Дядото, вервайте ми,  панически ще се разграничи от новопокръстената социалистка, за да не му излезе име на социалдемократ-менте.

Нинова на „среща” с Тодор Живков. Разликата в „ръста“ не е оптическа измама. Сивият костюм не помага за аналогии в нейна полза.

 

В „Разораната целина“ – Позитановски пиар

 

 

Очите на Нинова

Очите на Нинова заслужават специално внимание. Не заради тъмния  им ала  „Чае шукарие” цвят, а заради безсилието й да установи контрол над тях. Погледът е нейната най-коварна опозиция и винаги издава какво й е в главата и на езика, дори на снимка.

А портретът от стената тихо ги следи…

 

Кой сега е № 1?

 

Между нас да си остане, Кире…

 

Някога Корнелия изглеждаше така, днес излъчва лукс на потомствена дворянка, трайно уседнала в гнилия капитализъм.

 

 

Гърди си с рози накичи богатството да ти личи!

Ако си внимавал в картинките по-горе, уважаеми читателю, трябва да си забелязал повтарящ се фрагмент.  Нинова обича розите толкова силно, колкото обича себе си и политическите си амбиции.  Албумите й във Фейсбук са като дефиле в розариум – на много малко от снимките се е щракнала без букет, та човек може лесно да се заблуди, че в останалите случаи розите  са монтирани към дрехите й.

 

Ако случайно остане без цветя, не знае какво да прави с ръцете си, та налита да прегръща възрастните си избиратели. Всичко  би било наред, би изглеждало симпатично даже, но очите, ах, очите! …

 

Розите за Корнелия са същото като розовата чанта за Екатерина Захариева – не се чувства уверена и достатъчно обичана, без да стиска поне пет стръка.

 

Изобилието от скъпо аранжирани букети е дразнещо натрапчиво, издава суета и болно его, неуместен пиар; освен това очертава и дълбоката пукнатина между света на Нинова и света на нейния  електорат с обикновения трендафил в селските градини.

 

Най-евтиният букет от рози струва около 50 лева. Букетът от 103 рози, връчени на Нинова от младите социалисти в Гоце Делчев, възлиза към 250 лева. Почитателите й я тачат, вият букети в нейна чест, но уважение може да се изрази и с три рози, нали?

 

Грубо пресметнато, цената на уважението към лидерката на БСП сигурно възлиза на петгодишната пенсия на нейните избиратели; или храната за месеца на цяло едно село.

 

А повечето букети вероятно въобще не стигат до дома на Нинова и  изсъхват в някой регионален партиен офис, в служебното возило или в хотела.

 

Пир по време на чума!

Нинова може да избегне да се запише в „Алеята на презряните”, като поредния провалил се лидер на БСП, но трябва да положи волеви усилия и да надскочи суетата си; да покаже поне малко искрена съпричастност към хората, които, макар и на изживяване, все още я изпращат в парламента.

Грозно е лидер на партията, определила се за защитник на бедните, да  се явява пред избирателите, натоварен с букети и да им продава захарен памук от неизпълними надежди.

Май е забравила, че се води социалистка, а не ЦоЦиалистка, въпреки че в нейния случай второто е вярното.

 

 

Прочети и забрани да ти подаряват цветя, Нинова! И не допускай  грешката да подаряваш букетите си на бедни пенсионери. Рискуваш да им докараш  инфаркт, когато разберат за цената им. А най-добре посъветвай обожателите си парите за твоите цветя да ги привеждат на някой твой немощен избирател. Като тези от снимките по-горе.

 

АВТОР: РОСЕН ЯНАКАИЕВ