СЛЕД ИЗБОРИТЕ – НИЩО НОВО, ДРЪН-ДРЪН ЯРИНА
КОСТИНБРОД – ВЪВ ВАРНА

БСП помпаше собствените си фантазии и смяташе, че те ще бъдат убедителни и за публиката: Бойко си отива, ГЕРБ се измита, иде края на диктатурата.
Само че, Народът има далеч по-здрав разсъдък, затова не си загуби времето да ходи напразно до урните.

Заблудата, че нещо може да се промени точно с тия избори, е изцяло за сметка на БСП – на нейната еуфорична и дори леко налудна нагласа.
Отгоре на всичко, ББ им каза направо, че няма никакво намерение да си ходи заради някакви евроизбори.

А пък фамозното „кръгово“ във Варна пак щеше да попадне под свлачище – това гледайте.
Ако теглим една въображаема линия, която да го свързва някак с Европа, ще стане ясно, че тя изобщо не се интересува от начина, по който се строи у нас – а и от това как се управлява държавата.
Защо очаквате евроизборите да променят това?

В изборната нощ току използваха думата „катарзис“: далаверата с апартаментите довела ГЕРБ до катарзис.
По начало тази дума трябва да се забрани в българската политика.
Има ли толкова чувствителен властник, който да изпита подобно потресение?

Най-неприятната вест за ББ е тоталната вече зависимост на ГЕРБ от него самия.
Ако го няма, ония ще бъдат ответи като глухарчета, далеч по-драматично от БСП.

БСП се захласна по апартаментите и забрави всичко друго.
Но не забрави канибалската си същност: тия тръгнаха към изборите, впили зъби един в друг.
Горкият им електорат: трябва да му връчат колективно звание „Герой на България“.

Станишев доразби БСП. И Първанов участва в заверата – и спечели по-малко гласове от осъдената кметица Иванчева.
Двамата със Станишев станаха патерици на Бойко. Може и да им е приятно.

Зашеметяващата изборна пасивност е знак, че българите не се припознават като част от Европа.
Обикновените хора са уплашени от собствената си съдба, но не проумяват, как тя може да бъде променена от Европа.

Превърнали сме се в държава на угнетени бедняци, които Смъртта прибира най-рано – никой не посмя да говори за тия неща и как Европа ще ни помогне да ги преодолеем. Не се осмелиха чак толкова да лъжат.
А и Европа очевидно няма очи за същинските ни беди.

Някои коментатори бяха пределно жалки в желанието си да се харесат на победителите: апартаментгейт не повлиял на гласоподавателите на ГЕРБ. Не ги изкарвайте чак такива тепегьози.

Голямата баданарка беше, че ББ взел кампанията на ръчно управление, понеже бил „притиснат до стената“.
Обаче активността му преди изборите не беше над обичайната – а с нея отдавна сме свикнали.
Следващият път дали стената ще издържи?

ББ използва асансьора на Цветанов, за да наложи образа си на Чистач. Засега на дребни подопечни риби.

Българите пет пари не дават за Европа, грамадното болшинство от тях не усещат, че тя е при тях. Охранените бузи от телевизиите си затварят очите за това.

Ако някоя баба успее да спести някак три лева, за да си купи парче немски салам – а той се окаже фалшив – тя какво ще разбере от Европа? Направо й казват, че е по-зле от Пенка/кравата.

Властта изчислява Европа с друго сметало: направихме толкова магистрали, толкова стадиони и пр.
Да де, обаче петдесетината баби от някое умряло село, където е построен стадион за пет милиона лева, усещат, че Европа, всъщност, се подиграва с тях. И това няма да се промени.

Липсва истинското приближение.

Номерът на ББ беше прост и ефикасен: изтегли битката към себе си, превърна я в лична битка.
Този номер не успяха да схванат в БСП и да му противопоставят сериозен опонент.

А къде остана Народа – той отново не участва в тази битка.

Габриел амнистира асансьора на Цветанов: българите не вярвали на лъжи. Не се сети да каже, че българите вярват на ББ.
Той пък трябва спешно да издаде таен указ да не го наричат „нашият лидер“ – така наричаха албанския диктатор Енвер Ходжа.

Кадърът на нощта: Каракачанов не знае, че камерите са включени – и със страстно увлечение барабани по масата с пръсти.
Не беше химна на Европа – но отдадеността му си я биваше.

Най-втръсналият въпрос беше: кой ще понесе отговорността в БСП?
Че за какво – там очакват да бъдат наградени от ББ.
И друго чакат – той да се самоубие.
Малка храброст ли е това?

Да се опитаме да надникнем в главата на един обикновен българин. Добре де, защо да гласувам – казва си той, – какво ще промени това, освен, че ще осигури на 17 нашенци безметежно препитание в Брюксел.
Какво могат да променят те в навалицата от 750 евродепутати – от сутрин до вечер хорово да декламират, пак никой няма да им обърне внимание.

Как ще приближат Европа към мен – казва си още нашенецът, – ако аз съм един от онези 1 милион и 650 хиляди души, които някак оцеляват под границата на бедността?
Или един от ония 72% работещи, които не могат за задоволяват нуждите си?

Това е един театър, в който атовете се ритат, а магаретата/нашите одобрително реват – какво променя това в живота ми?
Парите, които идват – при кого отиват?
Нека най-после да извадят истинското сметало и да кажат, колко милиарда са отишли при латифундистите или при едрите строители – и колко са отишли при дребните хорица, при Мравуняка.
Такова сметало няма.

Всъщност, ако сме толкова благодарни/задължени на Европа, защо, примерно, здравеопазването ни е в кома?
Все събираме пари за кувьози – не може ли най-сетне Европа да създаде един гигантски кувьоз, в който да наглежда клета България?

ББ, неизвестно защо, говореше за някакъв „нов Костинброд“.
Така и не стана ясно, какъв е замисълът му: дали се опасяваше от опонентите си, той самият ли беше намислил нещо или просто разсейваше публиката.
Каквото и да е имал предвид – Костинброд се случи във Варна и беше организиран от неговия кмет Портних.

Историята с „кръговото“, което не е кръгово, може да изглежда дреболия, но не е.
Тя отново ни убеждава, че във всичко у нас е заложено някаква Свлачище.
И задължително – една тлъста порция безсрамие.

Изхарчваш стотина милиона за едно чудо-ненагледно – а сетне ти е виновна някаква незаконна циганска къща, която ти си търпял.
Тия хора няма да се променят, не е възможно: удавиха 13 души в Аспарухово, пак заради цинично безволие, и накрая ги оправдаха.

Дано обикновеният българинът не е се е примирил вече с подобни дивотии – дано те не са го прекършили окончателно.
Тогава превръщането на България в едно дефектно кръгово ще е неизбежно.

На такава държава не й трябват евроизбори – освен, за да си начешат някои крастата.