Хората видяха нагледно, че БСП не е готова да намери добро управленско решение за смиряване на различията вътре в собствената си къща.
Имах възможност буквално часове преди изборите да коментирам ексклузивно за ФАКТИ какви бяха очакванията ми за резултата от евровота. Очакваното и постигнатото се покри почти едно към едно. Няма да се впускам в прекалени детайли по отношение на малките политически сили, тъй като за да сме съвсем точни в анализа във връзка с тях трябва да изчакаме окончателните данни от ЦИК. Но относно големите политически сили, там дори и да има някакви леки флуктуации в процентите, съотношенията са ясни и безспорни.
Нека започнем с големия победител. ГЕРБ и персонално Бойко Борисов са безапелационните победители. Разликата между управляващите и вторите на вота е значителна и очевидна. Въпреки почивните дни и обстоятелството, че не малко от избирателите на ГЕРБ бяха на път, управляващите регистрираха сериозна победа. Този безапелационен резултат се дължи на два фактора – таймингът на скандала „Апартаментгейт“ и най-вече – личният ангажимент на Бойко Борисов.
ГЕРБ влезе в кампанията в условията на най-тежката политическа криза от създаването си. Вторият човек в партията – Цветан Цветанов - бе разжалван и изваден от институционален и организационен оборот. Ежедневно валяха оставки и падаха управленски глави. Въпреки това обаче тази криза бе преодоляна успешно и това се дължи на поне две съществени причини. От една страна на ГЕРБ им помогна времевият график на скандала „Апартаментгейт“.
Ако имотният резил се беше разиграл десет дни по-късно, ГЕРБ нямаше да успее да регистрира толкова лесна победа. От друга страна обаче е по-големият фактор за победа – Бойко Борисов. Той, типично в свой стил, обиколи страната три пъти, стисна повече ръце от половината си листа взети заедно и участва изключително активно в медийното пространство. И това даде резултат. Днес вече и на най-злонамерения критик на управляващата партия е ясно, че ГЕРБ – това е Борисов и Борисов – това е ГЕРБ.
Никакво значение нямаше, че Цветанов бе изваден от традиционната си функция на шеф на щаба на ГЕРБ. Неговото отсъствие не се забелязва по електоралния резултат. Единственият силен човек в ГЕРБ, на когото се дължат както успехите, така и провалите на партията е Бойко Борисов. Той не се поколеба да използва остатъчната си харизма и енергия, за да постигне резултат. И дали това ни се харесва или не – няма значение, защото такива са фактите.
От другата страна на медала обаче се намира БСП и Корнелия Нинова. „Позитано“ катастрофира на тези избори и това трябва да се каже ясно. Разликата между тях и първите е значителна и осезаема. Особено на фона на посочените по-горе скандали и проблеми вътре в ГЕРБ. За втори път (след последните парламентарни избори) БСП успя да загуби „нарисувани“ избори. Няма опозиция, която да е мечтала някога за по-благоприятна ситуация. Но БСП допусна една традиционна за „Позитано“ грешка – изолира се до твърдото си електорално ядро.
Да, безспорно Корнелия Нинова успя да мобилизира и нажежи електората на БСП до червено. Но простата електорална математика е безапелационна – този електорат, колкото и да е нажежен и активен в социалните мрежи и форуми, не е достатъчен, за да донесе победа на червените. БСП е печелила тогава и само тогава в последните години, когато се е отваряла за политическия център и когато е търсила да разшири електоралното си влияние към свободните и непартийни избиратели.
Това на тези избори не се случи. Дори обратното – „Позитано“ сякаш направи и невъзможното да изолира и алиенира всички свои потенциални съюзници и приятели. Нещо повече – ръководството на левицата направи всичко по силите си да се скара не просто с външните на партията, но и със собствените си партийни „другари“. Позорният водевил около неуспешният опит за изваждане на Сергей Станишев от листата изпрати горчив сигнал до обществото. Хората видяха нагледно, че БСП не е готова да намери добро управленско решение за смиряване на различията вътре в собствената си къща, а какво остава да има капацитет да играе сложната игра на управление на цялата държава.
Тепърва ще видим какъв е преференциалният резултат на Станишев, но ако той е силен и размести листата на столетницата, тогава шамарът за Нинова е още по-звучен. Допълнително лош знак бе изпратен с използването на т.нар. „гражданска квота“. БСП упорито се опитва да използва „гражданската квота“ не по нейното предназначение. Вместо да сложи в нея външни на „Позитано“ лица, които имат своите различия с левицата и могат да привличат външни гласове, тя традиционно започна да залага на хора, които са пряко или косвено свързани с ръководството.
Като цяло БСП успя да се постави в условията на блестяща изолация и това бе разчетено ясно от избирателя, който наказа Корнелия Нинова и приближените ѝ. Избори не се печелят с високомерие и прекалено самочувствие, а с предлагането на реална управленска алтернатива, която да звучи солидно и да може да привлече политическия център към себе си. Неуспехът на БСП да убеди избирателите да я подкрепят създава два водещи сценария за нейното развитие занапред - или партията ще направи задълбочена реформа на начина си на управление, или това ще отвори широко пространство за нови политически проекти. Ще видим.
Относно другите участници в надпреварата, следва да се отбележи очаквано стабилния резултат на ДПС. Движението просто успя да се върне на терен и в кондиция след краха на групичката около Местан и регистрира един очаквано добър резултат. ВМРО също заслужават поздравления за доброто представяне, но относно тях и „Демократична България“ следва да се изчакат окончателните резултати, за да може да коментира по-подробно тяхното позициониране.
Като цяло е важно да се отбележи, че европейските избори са една моментна снимка на настроенията на избирателите по отношение на точно този тип вот. Те не са индикатор непременно за резултати на местните или парламентарни избори, но са един добър ориентир за кондицията на политическите сили. Коя партия анализира правилно и точно своето представяне, тепърва ще видим от поведението на партийните водачи. Но едно трябва да е ясно – избирателите дават доверие само там, където успеят да видят себе си и интересите си защитени. Който е разбрал тази истина е регистрирал победа. Който не е разбрал е загубил. Толкова е просто.
