За съжаление предупрежденията, че работите в БСП след оглавяването й от Корнелия Нинова вървят зле и че партията не само не разширява своето влияние, но и го губи, се оказаха оправдани. Очевидно е: партията все повече се разпада организационно, не се ръководи правилно нито от върха, нито от по-нисшите си органи; членската й маса катастрофално нямалява, а идеологически и пропагандно е в окаяно положение.
Нека си го кажем очите: политическият проект, замислен и осъществен (от висши активисти на партията) по конспиративен начин и наложен на последния конгрес, чрез който неочаквано начело застана Корнелия Нинова, трябва да бъде оценен като неморален, вреден, безнравствен, пагубен. А след тези избори и като напълно пропаднал! Нямаше и какво друго да се случи с него, защото въпросните политически геоинженери, водени от лични интереси, избраха човек, който не само няма опит и организационни качества да оглави най-многочислената и най-стара българска политическа партия, но не й принадлежи органично. Да не говорим, че съвсем не познава партията. Нима е случайно, че Нинова избягва да нарича съпартийците си „другари“.
Този акт ще остане в историята на партията като едно от най-позорните дела във вътрешнопартийния й живот!
Ако геоинженерите са целели задълбочаване на кризата в партията и пълното й обезличаване и загиване, а с нея и на цялата левица, почти са успели. Те имат основания да бъдат доволни и горди от себе си. Намериха човек, който добре изпълни замисъла им. Е, Нинова после реши да покаже характер и се опита да ги отстрани от първите им места. Което също показва какви са нейните възможности и умения на автентичен лидер. Нинова прогони „старите“, за да обнови партията и й придаде повече енергия. Но всъщност я обезсили още повече, настрои хората едни срещу други. Тя не си мръдна пръста, за да стегне структурите, да ги ободри и въодушеви. И те сега й „се отблагодариха“ за този неин жест.
През цялото време Нинова се опитваше чрез удари във въздуха да покаже, че върши нещо и изчиства „поизцапаното“ от предишните ръководства лице на БСП. Голямата й гордост бе „Визия за България“ – един документ, показващ колко е закърняло политическото мислене в партията, колко е слаба подготовката на нейните идеолози, анализатори и пропагандатори; колко слабо познават те политическата, икономическата и културната реалност в страната и колко далеч са от същността, традициите и настройките на БСП. Но тази „Визия“ се прие с акламации от конгреса. На Нинова не бе трудно да убеди делегатите, че предлага нещо радикално, грандиозно и спасително за държавата и нацията. Което също трябва да се анализира. Защото е знак за състоянието на БСП.
Удар във въздуха се оказа и напускането на народните представители от „БСП за България“ на Народното събрание. Аз намирам решението да го сторят за правилно. Но когато народни представители демонстративно напускат параламента в знак на протест и несъгласие, активността им се премества на улиците и площадите. Вместо да изведе хората на протести и да подкрепи открито синдикалните искания на толкова много браншови организации; вместо да обедини недоволните от корумпираната и безнравствена власт, БСП и Нинова предпочетоха да говорят на пресконференции, където охотно разязняваха на журналистите какво велико дело вършат. И колко са принципни и отговорни. И че са единствената опозиция на властта. Сякаш някой им оспорва това „първенство“.
И какво излезе: политическата обстановка насила навираше властта в ръцете на БСП, а тя се дърпаше и не знаеше какво да стори с нея. Че това политика ли е? Това служение на народа ли е? Никаква политика не е! Не е и служение, а най-жалко нехайсто, политическа неграмотност и организационна немощ. И нека сега никой да не се оправдава с листата. Не е бедата в листата, нито в участието на кандидатите в предизборната кампания. Бедата е в партията, която не успя да убеди своите членове и симпатизанти да гласуват за нея.
Казано просто и ясно: партията наказа Нинова. Наказа я справедливо.
За нехайството и безхаберието трябва да се отговаря!
За провала също трябва да се отговаря! За илюзиите и политическата немощ още повече.
Трябва да се отговаря за организационната разруха! Трябва, трябва, трябва...
И не с поредни декларации и хвърляне вината върху другиго, а лично! И не само Нинова трябва да отговаря, но и най-близките й сподвижници като Добрев, Свиленски, Кутев, Стойнев и другите, които подтичваха след нея и й ръкопляскаха.
Провалът на тези избори е тежък и показателен, за да се проявяват сантименталности и компромиси. Сега трябва да се осъществи резкият обрат и се измени партията. Трябва да се спрат „реформите“ и БСП да се върне към традициите си, завещани й от историята.
За да поведе народа към общество на справедливост и солидарност.
