Ако председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер би могъл да предложи лозунг за имиджова кампания на ЕС, може би ще бъди този: „Европа не е всичко, но без Европа всичко ще е нищо!".
Люксембургският политик често обича да говори за нещо, което го дразни – че за ЕС се говори колко лош е той въпреки десетилетията на мир, свобода и отворени граници. Но пътят от главата до сърцето, въздиша председателят на ЕК, е „най-дългата част на Европа".
Всъщност според Евробарометър 68% от европейците са съгласни с членството на страната си в ЕС. Много от тях отчитат важните постижения на единния пазар и в поддържането на мира. Но ЕС все още няма добър имидж. Избирателната активност намалява от десетилетия.
Омразата към „регулаторно натрапчивия" Брюксел, където добре платени служители предписват указания за минималните обеми на презервативите и максималния шум на прахосмукачката, тлее упорито. По някакъв начин всеки изглежда се чувства непрекъснато превъзхождан от ЕС, а еуфорията към Европа е твърде малка, за да се почувства.
Денис Лихтенщайн от Центъра за политически комуникации към университета „Цепелин“ във Фридрихсхафен не е изненадан от това. „Мнозина не успяват да чуят разказа за ЕС като гарант за мира“, смята ученият, цитиран от Die Welt. Често търсените положителни послания за безграничните пътувания без размяна на пари или десетилетия без война вече не са на мода. Това вече не предизвиква емоции, твърди той.
Но какви биха били успехите на ЕС, които биха имали необходимото, за да стигнат до сърцето на гражданите и да генерират топли чувства към съюза? Ползите, които всички или поне повечето намират за еднакво добри, като премахването на таксите за роуминг? Това, което може да изглежда страхотно за едни, често е червена кърпа за другите, например еврото.
Или свободното движение на хора. Фактът, че всеки гражданин може да живее и работи в ЕС, където иска, бе договорено трудно, но е безкрайно щедро право, за което никой не би мечтал в разкъсаната следвоенна Европа и по време на Студената война. Почти четири процента, или малко повече от 12 милиона европейци в трудоспособна възраст, в момента се възползват от него. Но точно тази свобода доведе до гласуването за Brexit, защото много британци се чувстваха застрашени от... полския водопроводчик.
Но именно този Brexit сега пък предоставя най-доброто доказателство за това, което би било загубено от ползи, ако нямаше много договори, разпоредби и общи стандарти на ЕС. Това включва общоевропейската здравноосигурителна закрила, както и освобождаването от мита или антиконкурентният орган - като защита срещу картели. Говедата например днес могат да бъдат транспортирани от Франция до Финландия, без да се налага да се поставят под карантина на всяка граница.
Но едно нещо е ясно, и то не само след референдума за Brexit: Брюксел трябва да направи повече, за да събуди симпатия за себе си и разбиране. ЕС трябва да каже какво може да направи за своите граждани, а не какво те трябва да направят за или заради Европа. Волята за това е налице. По повод 60-тата годишнина от Договора от Рим преди две години ЕК вече публикува списък с „60 причини за ЕС“.
Това е колоритна колекция от основи (мир, повече власт в глобализирания свят, европейски ценности), научни изследвания („ЕС създава европейски научен облак“) и социални блага (борба срещу дъмпинга на заплатите) към потребителския портфейл („ЕС дава крила на Европа: авиокомпаниите стават по-евтини и по-евтини”).
Парламентът на ЕС също прецизно изброява на уебсайта си точно кой мост в южната част на Португалия е изградил ЕС , чии проекти за жени подкрепя в Гърция или в Германия – в провинция Хесен.
Посланието: Без значение къде и как живеем, ЕС винаги оказва влияние върху ежедневието ни. И това, според подтекста на информационните кампании, е добре. Съдържанието на кадмий в какаовите продукти? Ограничена и контролирана от ЕС. Хлорираните пилета са забранени, на предварително опакованите хранителни продукти също трябва да са отбелязани всички съставки, както и алергени.
Световното първенство по футбол само по платената телевизия? И това бедствие бе предотвратено от ЕС. Намалени ставки за ДДС може да важат и за електронните книги - от 4 декември 2018 г. И всеки, който иска да гледа Netflix в други страни от ЕС, вече няма да бъде спрян – геоблокирането вече не работи.
Безспорно голяма част от това, което прави Брюксел, е замислено като добро начинание, но изпълнението не винаги е добро, например общият регламент за защита на данните, или забраната на халогенните крушки. Но списъците на ЕК и Парламента показват, че по ирония на съдбата ЕС всъщност има своите най-силни страни там, където е особено подиграван и обиждан: в регулирането, в създаването на директиви и в сключването на споразумения.
„Типовото одобрение“ може да не звучи секси, но без това единно одобрение за ЕС всички автомобили биха били много по-скъпо. Euro EN 50075 сложи край на хаоса на щепселите, тъй като определя как ще изглежда еврощепселът. 112 бе установен в целия ЕС като номер за спешна помощ, а разпоредбите на Брюксел гарантират, че питейната вода в Румъния може да се пие толкова безопасно, колкото във Финландия.
Изпитването на животни за козметика е забранено в цяла Европа, пътниците на авиокомпаниите и жп компаниите имат право на компенсация, а онлайн покупките са с право на връщане в срок от 14 дни.
Примерите за положителния принос на Брюксел са безбройни, независимо дали става въпрос за по-лесното признаване на официални документи или взаимното приемане на сертификати за завършване на училище, изграждането на мрежи от транспортна инфраструктура или ограничаването на разходите при плащане с кредитни карти.
Също така, според принципа на ЕС за равно третиране, всеки може да се оплаче, че е дискриминиран поради етническия си произход или пола си – това също е прогрес.
ЕС е един „гигантски, интригуващ, уникален, понякога изтощителен проект за демокрация за сътрудничество между народите, които преди се срещаха на бойното поле". Така го формулира политикът от SPD Мартина Вернер, когато всички „европейски политици“ бяха попитани от вестник TAZ за най-доброто, което нямаше да съществува без ЕС. „Самият ЕС“, беше нейният отговор.
Там, където непрекъснато се правят компромиси, "пуши и кипи, а в крайна сметка резултатът понякога може да бъде малко изкривен". Но ЕС е просто форумът par excellence, който ни пречи да се загубим в малкото национално малцинство: „Не искам да си представям Европа без Европейския съюз", казва тя.
И не на последно място - един милион „бебета „Еразъм“ никога не биха се родили. 3,5 милиона студенти вече учиха в чужбина чрез програмата Еразъм на ЕС - с очевидни последствия за увеличаване на населението на ЕС, обобщава Die Welt.
По статията работи: Бойчо Попов
