Каква Европа? За да променим нещо, трябва да действаме

Настоящите европейски избори може и да не са чак съдбовни, но със сигурност са много по-важни от повечето от предишните. Дори нещо повече, не са за подценяване, защото от изхода им ще зависи много, включително неща, които пряко ще засегнат България. Тези избори се отнасят едновременно до няколко въпроса, които със сигурност трябва да вълнуват българските граждани:

Ще има ли функционираща правна система в България?

Ще може ли България да се възползва оптимално от членството си в ЕС?

Накъде искаме да се развие ЕС?

Какво искаме да бъде демократичното управление у нас и в Европа?

Тези въпроси се отнасят едновременно за начина, по който функционира ЕС, но също така и в не по-малка степен се отнасят към начина, по който функционират институциите на българската демокрация и по който протича нашият живот.

Важно е да гласуваме

Следователно да се каже, че тези избори не ни засягат, е както невярно, така и предвзето. Засягат ни повече, отколкото си мислим. На първо място, защото Европейският парламент (ЕП) е единствената представителна институция на ЕС, която избираме с пряко гласуване. Всички останали, като Съвета и Комисията са зависими от волята на националните правителства. На второ място, защото ЕП е вече достатъчно овластен, за да гласува европейското законодателство и бюджета на Съюза, да одобрява европейските комисари, да влияе върху политиката на съюза като цяло. На трето място, защото е важно кой точно и как представлява българските граждани в този парламент. Последното изглежда всъщност по-важно.

Когато решаваме, дали да гласуваме, често си казваме, че „няма за кого“. Успокояваме се, че „никой не ни харесва“, „всички са еднакви“, „от нас нищо не зависи“ – класически оправдания за нещо, което е добре да си кажем, че е просто „гражданска леност“. Вярно ли е, че всички са еднакви? Не, разбира се. Вярно ли е, че никой не ни харесва? Че само себе си ли харесваме!? Нима наистина няма поне един сред кандидатите, за който можем да кажем, че все пак ни харесва? А знаем ли, кои са кандидатите? Информирахме ли се поне за това? Днес това е много лесно. [1]

Нищо ли не зависи от нас? Или не искаме да зависи? Всъщност когато гласуваме, гласуваме за себе си, за да докажем пред себе си, че имаме избор, че сме граждани, че използваме правата си. Нашият глас също така ни свързва и с други като нас. Които вероятно също като нас се питат, дали нещо зависи от тях. В изборите ситуацията е такава: ако всички решат да не гласуват, те могат и да се провалят, но тогава въпросът е, какво да се прави? Как по друг начин да определяме законодателите, управляващите? Освен това, важно ли е, кой ни представлява? Кой представлява България? Или си мислим, че ако не гласуваме, никой няма да ни представлява? Не е така, защото представителите все едно ще ни представляват, макар и без нашето участие.

Но може би си казваме, че партиите не ни харесват, затова и не бихме подкрепили нищо от техните предложения. Или, че те си решават сами (ръководствата им), без да ни питат, поради което в листите винаги има хора, за които никога не бихме гласували. Вярно е, че партиите съвкупно направиха много, за да съсипят обществения си престиж, поради което много хора ги смятат за частни бизнеси на техните ръководители.[2] Но тогава можете да гласувате с преференция, за да покажете, че някой в листите не е на точното място. Или ако изобщо не искате да гласувате партийно, изберете някой от независимите кандидати – те са 6-има, много са различни, все някой може да ви допадне. Ако ли и това не е достатъчно, изберете в бюлетината „не подкрепям никого“, макар че с такъв избор гласът ви няма да участва пряко в разпределението на местата.

Забравете обаче внушението за „изгубения глас“, с което назоваваме вот за кандидати, които не се класират. „Полезното гласуване“, като алтернатива на „изгубения глас“ е като да изядете люта чушка вместо бонбон – не само не е същото, но и последицата е съмнителна. Разбира се, можем да гласуваме и с оглед на рационални пресмятания, като имаме предвид, че резултатите от евровота ще повлияят и на вътрешнополитическия процес. Но не забравяйте, че винаги всъщност гласуваме за себе си, за собственото си самоуважение.

Ако гласуваме, имамe шанса да повлияем върху състава на бъдещия европарламент (което няма да стане, ако не гласуваме). Ако гласуваме, можем да имаме после претенции към онези, които сме избрали колективно. Ако гласуваме, ще бъдем част от общото усилие да се реформира ЕС така, както го искаме и както си го представяме.

А как си представяме ЕС?

Истинският смисъл на европейските избори е да отговори на въпроса, какъв ЕС искат гражданите на страните-членки. Ние, като български граждани, можем да направим именно това, с гласа си отговаряме и на себе си, каква искаме да бъде нашата Европа. На изборите всъщност ние можем да съпоставим нашите лични очаквания и желания, с онова, което партиите и кандидатите представят като тяхно разбиране.

Погледнахме ли предложенията? Не ни ли заливат с политическа реклама не само в сайтовете и по телевизиите, но и в пощенските кутии? Или си казваме, че те са еднакви, досадни, дълги, неразбираеми. Е, не е съвсем така. Пък ако искате да си спестите много четене, вижте поне основните им лозунги.

За ГЕРБ „Европа ни чува!“. Дано не чува само ГЕРБ, но също така, дали ще ни слуша? А вие искате ли да ви чува?

За БСП искането е „Справедливост сега!“. Добре че няма нещо за Орбан или Истанбулската конвенция, а е в съзвучие с ПЕС. А вие, искате ли справедливост, днес, а не утре? Независимата кандидатка Ваня Григорова предлага по-ясно ляво искане: „Хората преди печалбите!“.

Според „Демократична България“, „България може много повече в силна Европа“. Вероятно силна Европа е обединена Европа. За разлика от българската десница, която е разединена и поради това не-силна.

„Ние залагаме на младите!“ казват от ДПС. Е, сред тях е и един млад бизнесмен, Делян Пеевски. Но вие не искате ли младите да ви представляват?

От ВМРО „Браним България!“ Дано да не я браним срещу Европа? Или напротив? Вие как и срещу кого искате да браните България?

„Атака“ искат „Да си вземем своето от ЕС!“. Дано германците и французите не кажат същото, че не е ясно, какво ще остане за българите. Вие какво искате да вземете от ЕС? А не смятате ли, че е справедливо и нещо да даваме?

Според АБВ и съюзници „Битката е за България“. А може би, поради това, най-вече за Европа, срещу многото заплахи, които я рушат? Не мислите ли, че именно с Европа бихте могли да поведете битка за България?

Най-сетне „Воля“ иска „Заедно срещу грабежа“. Особено, ако вече сте се награбили достатъчно… Но не искате ли да спрете грабежа? Заедно с Европа? Или против нея?

Ако оставим настрана тези кратки и понякога комични слогани на партиите, между тях има все пак значителни различия за бъдещето на Европа. Една многобройна част от тези партии („Атака“, ВМРО, „Воля“ но и други) повтарят, че искат „Европа на отечествата“ или „Европа на нациите“. Към това добавят нуждата от защита на християнските и изобщо традиционните ценности, на семейството, на националната идентичност. Те са против либерална Европа и нейната чувствителност към правата на различни малцинства, искат да запазят континента от мигранти, защото ги виждат като заплаха. Подчертават, че са против задълбочаването на интеграцията и за запазването на суверенитета, но под това най-вече разбират „всеки да бъде оставен да прави, каквото си иска в собствената си страна, без да му се месят“. Затова някои от тях харесват Виктор Орбан, Владимир Путин и други привърженици на „традициите“.

От другата страна са партии, които напротив, продължават да смятат, че задълбочаването на интеграцията е решението на днешната криза в ЕС. Тези партии подкрепят, например, въвеждането на институцията на европейски прокурор, пък макар и като средство единствено срещу злоупотребите с европейски средства. Това в България стана особено актуално покрай къщите за гости, но не само. Но и тези партии се различават помежду си за това, какво първо трябва да се направи. ГЕРБ въпреки разгърната си програма, казват накратко, че ЕС си е добре и така, макар че трябва да се въведат някои новости и най-вече да се направи нещо срещу заплахите от фалшивите новини и имиграцията. БСП призовава за европейски социален съюз и солидарност в миграционната политика, но също за демократичен ЕС, който уважава суверенитета. От друга страна, обаче, сред социалистите има и истински поддръжници на Виктор Орбан и на нелибералната демокрация. Проевропейски, но с нюанси и известни различия са също ДПС, „Демократична България“, АБВ (Коалиция за България), както и други.

Тези избори са много важни

Всъщност изглежда ЕС е на сериозен кръстопът и това, накъде ще поеме, зависи също така и от тези избори. Тук е важно да се каже, че не гласуваме за кандидати, които обещават да работят за „българския национален интерес“. Европарламентът не може да служи за това, защото със 17 депутати от общо 751 (преди Брекзит), „националната ни тежест“ е много малка (няма и 2,3%). Национална кауза може да се отстоява в друг орган – Съвета, където всяка страна има един единствен представител. Тогава, ако искаме да защитаваме националната си позиция, трябва да се обърнем към правителството. И ако то не прави, онова, което очакваме в ЕС, пътят е неговата смяна (на правителството, не на ЕС).

Подобен е въпросът и с Комисията, макар там еврокомисарите да не се предполага, че защитават национални интереси, а работят в интерес на всички. Но ако сме недоволни от нашия еврокомисар, трябва да отнесем това към нашето правителство, което го/я номинира. Европарламентът наистина изслушва и гласува, но не е последна инстанция.

В ЕП не са представени национални, а политически каузи. Избраните от нас депутати членуват в различни политически групи и заедно с колегите си от другите държави отстояват партийни, не национални, позиции. Разбира се, може в една група да се получи конфликт на национална основа, но това е по-скоро изключение от правилото.

Залогът на тези избори е именно в това, каква ще бъде новата политическа конфигурация на европарламента. Дали онези, които обичайно наричаме „популисти“ (всъщност крайни националисти) ще постигнат трето или дори второ място по численост, или не. В първия случай рискът от блокаж на ЕП, а оттам и на функционирането на ЕС като цяло е много голям. Защото въпросните „популисти“ всъщност не искат развитие на европейската интеграция, а ще направят всичко възможно да върнат Европа назад, да превърнат Съюза в обикновена междуправителствено организация. Да не говорим, че натискът им може да доведе до отслабването на натиска на обединена Европа по отношение на всички национални власти да спазват стандартите и ценностите на ЕС.

Освен това Брекзит е лоша новина, той показва, колко крехка в крайна сметка е нашата Европа и колко лесно откровените лъжи и манипулации, разпалването на предразсъдъците, играта със страховете, „шоковата доктрина“, могат да разрушат направеното от 60 години насам. Затова е важно именно сега да гласуваме, най-малкото за да покажем, че гражданите на България искат да участват, искат нещо да зависи от тях, искат да запазят доброто.

От сайта на автора

[1] За съжаление така обобщената информация трудно се открива на официалната страница на Централната избирателна комисия, която вероятно е удобна за чиновниците, но никак не е удобна, ако искаш са се информираш за това, кои са кандидатските листи за европейските избори.

[2] В скорошна публикация Евгений Дайнов говори нашироко за т.нар. отровни двойници в „политическия гъбарник“, с което назовава злоупотребата с познати партийни етикети и политически идентичности.

 

Проф. Антоний Тодоров: e-vestnik

Станете почитател на Класа