Едно изказване на турския посланик Хасан Улусой предизвика в България буря от възмущение. В крайна сметка се оказа, че Улусой не е казал точно това, което някои са чули.

Но въпреки това: защо беше цялата тази гюрултия?

Коментар от Емилия Милчева:

На 26 октомври 1999 в небето над Източните Родопи полетяха десетки бели гълъби, а хората, придошли от Кърджали, Ардино и околните села, посрещнаха с бурни ръкопляскания турския премиер Бюлент Еджевит, пристигнал заедно с българския си колега Иван Костов за първата копка на хидроенергийната каскада „Горна Арда“. Каскадата така и не се реализира, но 20 години по-късно турските инвестиции в България вече надхвърлят 2 милиарда долара в рамките на общо 38 бизнес проекта.

Няколко думи - и бурята след тях

На откриване в Кърджали на (пред)последния от тези проекти няколко изречения от приветствието на турския посланик Хасан Улусой предизвикаха мексиканска вълна от единия до другия край на политическия спектър. Препоръката му българите да учат турски език, за да има повече турски инвестиции, доведе до буря от недоволство през уикенда, а днес посланикът бе поканен в МВнР, за да даде обяснение за думите си. От своя страна турското посолство разпространи изявление, в което изрази разочарованието си от факта, че думите на Улусой са били разбрани погрешно. За да го докажат, от посолството публикуваха текста на речта му, в която той между другото казва: „Накрая бих искал да изкажа и едно общо желание на турските фирми, които инвестират в България. (...) Те искат да наемат български граждани, които освен български владеят и турски език. В тази връзка смятам, че колкото е по-голям броят на българските граждани, които редом с български владеят и правилен устен и писмен турски език, толкова повече това ще насърчи турските инвестиции в страната. Пожелавам усилията на българските власти за надлежното изучаване на турски език от страна на българските граждани и най-вече на сънародниците ни да продължат и бих искал да подчертая, че сме готови на сътрудничество в тази насока“.

Макар че в речта на посланик Улусой не се говори за задължително изучаване на турски език, минути след нея раздразнение демонстрира премиерът Борисов, който също присъства на събитието и очевидно под влиянието на папската визита дори определи инвестицията като „мост между християни и мюсюлмани“.

„Да кажеш на една държава задължително да изучава език, при положение, че ние сме се произнесли в парламента ясно и точно…“, заяви премиерът и подчерта, че който иска, може да учи турски език. И че не е работа на посланика да дава такива съвети. Мигновено последваха още реакции: лидерът на БСП Корнелия Нинова определи изявлението като „намеса във вътрешните работи на България“, а президентът Румен Радев заяви, че „всеки опит за намеса отвън в българската образователна система, в българското семейство, за нашата история, за нашия език, за това как да възпитаваме децата си, трябва да бъде пресичан решително и безкомпромисно”. В същата тоналност бяха и изявленията на вицепремиера Красимир Каракачанов и водача на листата на ВМРО за евроизборите Ангел Джамбазки, който дори стигна до фортисимо, настоявайки всички кандидати за евродепутати да декларират, че няма да подкрепят членство на Турция в ЕС.

Но дори да не е говорил за „задължително“ изучаване на турски език, защо изобщо турският дипломат повдига този въпрос, след като е наясно какви реакции ще предизвика в България? Предвид инвестиционната активност от турска страна изявлението буди недоумение - защото сред факторите за тези инвестиции са и българските турци, най-голяма етническа група след българите. Потвърждават го данните за турските инвестиции на Балканите - ако в България са за 2 милиарда долара, а в Албания възлизат на 2,5 милиарда, в Гърция преките турски инвестиции са само за 500 милиона долара.

В България повечето предприятия, изградени с турски вложения, са в региони с компактни групи български турци. Но не само това е причината - роля играе и близостта до суровинни находища, както и фактът, че се купуват стари производства. Четирите предприятия на „Теклас“ са в Кърджали, друго се прави в Крумовград, предвиден е завод и край Враца, а работещите са общо 2 550 човека. В Търговище, Шумен и Нови пазар работят „Шишеджам“, „Алкомет“, „Акгюн Керамик“ и „Енпай“, като освен това производствени мощности, предимно за компоненти от автомобилостроенето, са изградени в районите на Пловдив, Димитровград и Стара Загора.

Езикът на парите

Въпреки рекламния слоган на няколко правителства за „евтин труд и ниски данъци“, в периода 2008-2018 преките чуждестранни инвестиции в България силно са намалели. Но това едва ли може да се нареди сред сериозните основания за изучаване на турски език - в международните компании на българския пазар работният език е английски, а това едва ли е пречка за турския бизнес, който изнася над 50% от продукцията си на пазарите в Европа.

А що се отнася до българските политици - вместо да разпалват антитурски настроения, те би следвало да се заемат с по-отговорни дейности. Чуждестранните инвестиции са елемент от националната сигурност и в много държави от ЕС, но не и в България, са разработени механизми за оценка на възможните рискове от преките чуждестранни инвестиции. Такъв скрининг определено би бил от полза с оглед на факта, че предстои най-голямата сделка за България - концесията на летище София за 3,9 милиарда евро без ДДС за срок от 35 години. При отварянето на офертите се оказа, че най-висока цена предлага френско-турски консорциум. Но никой от управляващите не говори за „филтър“ за инвеститори.

Изглежда, че с изявлението си за изучаването на турски език посланик Улусой просто хвърли димка - защото кризата в турската икономика е всъщност най-големият катализатор за ръста на инвестициите от южната ни съседка. Така както кризата в Гърция доведе до пререгистрация на гръцки фирми в България. Всички разбират езика на парите, а чуждите езици са просто бонус.