Тези дни една интелектуална и политическа загадка като светкавица опари ума ми. Зачудих се къде ли из вселената се загуби водачката на листата на ГЕРБ госпожа Мария Габриел? Не е като да не се случват събития в България – страната се тресе, „Апартаментгейт“ не заглъхва по никакъв начин, скандалът с къщите за гости набира сила като лавина, митичната стабилност отиде по дяволите и вероятно скоро няма да се появи, а еврокомисарката никаква я няма. Виждаме я по новините в платената предизборна хроника на ГЕРБ, ама от тези рекламни изяви така и не става ясно дали тя обитава същото пространство като нас обикновените граждани на страната, защото това, което ни залива от екрана е обичайната доза новговор, изпълнена с клишета, тъпотии и кухи уверения. Заради това реших да прибегна до помощта на Гугъл, за да видя дали пък вътрешните ми усещания, че госпожа Габриел се намира в състояние на вътрешна емиграция, не ме лъжат. Изписах името й с трепет и емоция, и ето част от заглавията, които ме удариха в челото като метнато паве:
Мария Габриел: Подкрепяме идеята за европейски минимални заплати
Мария Габриел: Европа не прави разлика между голямо и малко населено място - тя е навсякъде
Мария Габриел: Подготвен отбор в Европейския парламент ще означава силен глас на България при преговорите за бюджета на ЕС
Мария Габриел: Любимец може да стане център на иновативното земеделие
Мария Габриел в Русе: Русе отново е новатор по инициативата WiFI4EU
Мария Габриел: Пловдив е пионер в дигитализирането на богатото си културно-историческо наследство
Четете и плачете!
Всичко е в този дух.
Госпожа Габриел съществува в някакво свое собствено пространство, където страстите на простосмъртните не достигат по никакъв начин. И това вероятно щеше да е разбираемо, ако подобен подход не влизаше в диалектично противоречие с нейното твърдение, че Европа е навсякъде. Защото има ли нещо по-естествено от това елитен европейски бюрократ като нея поне да изкоментира скандалите с къщите за гости, където говорим за явна злоупотреба с европейски средства? Но очевидно й е дадена команда да се прави на извънземно и софтуерът „бягство от действителността“ е задействан на сто процента.
Това всъщност важи за цялата листа на ГЕРБ. Тя определено е пратена в медийно и политическо изгнание. Спорадичните изяви на отделни екземпляри от нея (като депутатът Андрей Новаков в БНТ)са пълни с общи приказки, патетични уверения за светло бъдеще, кух оптимизъм без покрие и напълно безсмислени политически послания и съвсем се вписват в духа на този удивителен ескейпизъм. Другият кандидат за евродепутат, който може да бъде видян из медиите, е изваденият от подземията на прехода Александър Йорданов, но той като кучето на Павлов може да коментира единствено Русия, комунистите, хибридната война и другите залъгалки за едноизмерния си ум.
Вместо кандидатите за евродепутати, една друга фигура иззе цялата кампания на партията – Бойко Борисов. В последната седмица всички политически изяви на ГЕРБ се въртят единствено и само около премиера. Като се започне от политическата му тирада в „Панорама“ („Борисов е мъж на честта и не се страхува - излезе очи в очи да отговори на всички поръчкови въпроси в "Панорама" без монтаж и манипулации“, изстена предоргазмено ПИК), мине се през цялото медийно осмукване на посещението на папата и се стигне до откровенията му пред Цветанка Ризова. И така на всички ни се изясни, че Бойко Борисов напълно узурпира кампанията на ГЕРБ, концентрира я единствено върху себе си, собствената си личност, въображаеми постижения и неясно колко на брой точно дядовци. В което има логика, но тя по никакъв начин не е предизборна и не е свързана с европейските избори. Това е логиката на човек, който отчаяно се опитва да си гарантира оцеляването поне за още известно време на политическата сцена. Това е цел, която надхвърля конкретната кампания и заради това Габриел, Майдел и сие бяха натикани в ъгъла и пуснати да говорят по небрежни и незначителни теми. Което подсказва, че Борисов се намира в етап, в който е готов да жертва всеки от ГЕРБ, дори самия ГЕРБ, за да спаси себе си и да си купи още малко време от народния гняв, който бучи все по-осезаемо.
Логиката на оцеляването предполага и основния тематичен кръг, който вълнува Борисов. Той говори за постижения, признания, но вече е наясно, че за да могат тези опорни точки да хванат корен, той трябва да обещае свидни жертви от собствената си партия. Точно това изкара на дневен ред уверенията, че след две години той се маха от властта и пуска напред само млади хора. Което, ако разгледате списъчния състав на младите от ГЕРБ е по-скоро заплаха, а не обещание за безпроблемно бъдеще. Логиката на оцеляването изисква и заобикаляне на моралния капан за сменения политически климат у нас. Ето как в речника на Борисов се появи твърдия отказ от подаването на каквато й да е оставка след изборите, независимо от резултата. Нещо, което влиза в остро противоречие с целия медиен имидж, който му беше граден до момента. И този парадокс тепърва ще се задълбочава. Защото вече се вижда, че ако някой прави кампания, това не е ГЕРБ, а единствено и само Бойко Борисов. Всички му действия са подчинени на излъскването на еполетите, на насаждането на изключително странното разбиране, че хората край него са целите в кал, но генералът блести като невинен и доверчив ангел. Вероятно подобен образ щеше да е идеален за романтичен роман от 18-век, но в хардкор времената на 21-ото столетие всичко това изглежда безумно и карикатурно. Заради това беше направен мелодраматичен опит да се възстанови митологемата за спасителя Борисов и от торбата с лъжите беше извадена опашата измама, че той всеки път намирал хазната опоскана от социалистите. Когато се докараш дотам, че цялата логика на стоенето ти на власт е сведена до твърдението, че ти си най-малкото зло, това винаги е симптом за остра безпътица, морална криза и политическо малоумие. Ето как и защо всички медийни ресурси на ГЕРБ бяха свикани под знамената като батальон, за да работят единствено и само за Борисов, за неговото его и за това да запази работното си място поне още малко. Което е лоша новина за Мария Габриел и всички останали, които са се излъгали да гравитират в орбитата на премиера. Те всички са само бензин за егото му и представляват лесно заменими пешки в играта му на политически сървайвър. Но пък всичко описано предполага,че за първи път в своята история това, което имаме като ГЕРБ, не играе за победа, а за оцеляване и точно тук е скрито коварството на ситуацията. А него дори неясният брой на дядовците не могат да го отменят, а дори и да спасят Борисов. Всички дежурни по любов медии също няма да свършат работата. Харизмата се е разпаднала и е сведена до жалостиво мрънкане за пощада.
Погледното отстрани, това дори е жалко, но след 10 години на власт Борисов вече трудно може да разчита на милост.
