Посещението на папа Франциск предизвика бурни реакции от страна на някои представители на БПЦ. Но съпоставяйки Франциск с някои от нашите духовници, човек може да се зачуди кой всъщност е Антихристът и кои са праведните.

Коментар от Петър Чолаков:

Посещението на папа Франциск в България бе определено като уникална възможност за „реклама на нашата страна”. Но визитата може да послужи и като огледало на съвременна България. Камерите показаха хилядите хора, стекли се в центъра на столицата. Видяхме просълзените, развълнувани жители на град Раковски. Чуха се, макар по-скоро пианисимо, и гласовете на тези, на които мерките за сигурност им дойдоха в повече.

Някои се отнесоха с разбиране към решението на Светия синод да няма общо богослужение с папата - така повелявали каноните. Но мнозина наблюдаваха с изумление как по време на папската молитва за мир нямаше нито един официален висш представител на БПЦ. За сметка на това се включиха представители на ислямското вероизповедание, на юдаизма, на Арменската и евангелските църкви. И ако поведението на Синода бе очаквано, то пловдивският митрополит Николай успя да стъписа дори онези, които иначе са свикнали с неговия „специфичен стил”. По думите му, посещението на папата било политически акт, който цели да обедини всички църкви около Рим, за да се подготви посрещането на Антихриста.

По съвсем друг начин реагираха митрополитите Наум и Антоний - и двамата отхвърлиха критиките срещу папата. „Изглежда Римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си, заради болни амбиции и бъдещи „позиции””, заяви русенският митрополит Наум.

Какъв е Франциск? А нашият клир?

Да, няма спор: Ватиканът и Католическата църква умеят да дирижират масите. В средновековните анали е запечатан споменът за папската монархия и претенцията за „изобилие от власт” (plenitudo potestatis) на римския първосвещеник. Не е изключено всичко казано и сторено от папа Франциск да е просто плод на добре калкулирано лицемерие, ще побързат да кажат неговите критици. И може би ще добавят, че той е първият папа, който принадлежи към Йезуитския орден, основан от Игнаций Лойола през 16 век. Несметните богатства на йезуитите са обект на безчет легенди. Те са обвинявани във властолюбие и интриги, а в исторически план са известни с активното си участие в Контрареформацията и нейната обосновка (трудовете на Белармин и Суарес).

Но съпоставяйки папа Франциск с някои от нашите духовници, човек може да се зачуди кои всъщност са праведниците. Дали можем да открием доблестни християни сред клириците, оплетени в мрежите на комунистическите тайни служби? Дали да ги търсим в редиците на духовниците, които не крият влечението си към „земните блага”, но иначе не пестят гръмки инвективи?

Поне на пръв поглед аржентинецът Хорхе Марио Берголио, приел името Франциск в чест на закрилника на онеправданите Свети Франциск от Асизи, изглежда като човек, който страни от суетата и привилегиите. Преди да стане духовник, Берголио е бил между другото и чистач. Известно време е работил дори като портиер-охранител на бар. През 13-те години, в които е кардинал, бъдещият папа се отличава със скромния си начин на живот - пътува с градския транспорт, живее в малък апартамент, вместо в полагащата му се резиденция. Отличава се и с ангажираността си за социална справедливост, както и с доктриналния си консерватизъм. По време на посещението си в България папата нощуваше в нунциатурата, вместо в луксозен хотел. И пожела да няма нищо пищно в церемонията по посрещането му.

По време на посещението му в България

В призива на Франциск „да не затваряме очите и сърцата си за тези, които тропат на портите ни” страстни патриоти побързаха да разкрият коварно вмешателство. Това, видите ли, било лукава подкана към България да позволи да бъде залята от мигранти. Но всъщност папата говореше не само на българите, а на всички подплашени от бежанските потоци. Именно такъв беше прочитът в италианската преса например. При това за разлика от България, където притокът на бежанци е нищожен, в страната на пламенни ксенофоби като вицепремиера Матео Салвини, на формации като Лигата и Петте звезди, мигрантският въпрос е в сърцето на обществения дебат.

Папата, който в София се срещна с бежанците в центъра в кв. „Враждебна”, многократно е отправял призиви за толерантност и милосърдие - първото му официално посещение извън Рим е в Лампедуза, където се моли за бежанците. Към Ватикана има специална служба за проблемите на мигрантите и бежанците. Папата е ангажиран също с каузи като борбата срещу трафика на хора и модерните форми на робство. А през април Ватиканът дари 500 000 долара в помощ на мигрантите от Централна Америка в Мексико.

Изгубени в превода?

България, чието население продължава да се топи, няма проблем с имигрантите. Но 20 години след като Народното събрание ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, социалните дистанции се увеличават. Нараства нетърпимостта към „новите малцинства” (сирийци, афганистанци, виетнамци, китайци), както, разбира се, и към ромите. Известно е, че едни от най-добре интегрираните роми в България са тези, с които са работили протестантски мисионери. В контекста на фактическото десетилетие на ромското изключване, на възхода на етническите предприемачи, можем само да се надяваме, че БПЦ ще приеме за свой приоритет именно интегрирането на ромите.

Неслучайно папа Франциск спомена и корупцията. Разбира се, в модерния свят църквата и държавата са разделени. Но това не означава, че църквата трябва да си затваря очите за обществените недъзи. Да вярваме ли, че някой ден висши православни духовници ще проговорят за тази болезнена язва, поразила тъканта на институциите?

И като стана дума за политиците: министър-председателят Бойко Борисов остана видимо доволен от посещението на папата. След като го изпрати, премиерът заяви, че Франциск го насърчил да продължи да гради мостове и магистрали. Дали и тук Борисов, а и България, не останаха изгубени в превода?