„111-ото място не е вярно!” – коментира „24 ЧАСА” класирането ни в световната ранглиста по свобода на медиите. Коментарът е задигнат от фейсбук страницата на университетски преподавател, но това не омаловажава твърдението – че „Идеята за подреждането на страни по свобода на медиите е абсурдна”.
Абсурдна е, разбира се – нашите медии са най-свободни в света!
Като се започне от свободата на изразяване – отваряме „ТЕЛЕГРАФ” и веднага попадаме на заглавието „Килия за наркоманът затрил майка си за 1000 лв.” Никакво робство на граматиката – това, пълният член, вече за нищо го нямаме!
Пълна свобода и в избора на темите и събеседниците – в един и същи ден „СТАНДАРТ” и „ТРУД” излизат с едно и също интервю с пловдивски лекар. Все пак – има разлика в заглавията – в „СТАНДАРТ” е „Сънната апнея – не подценявайте риска”, а „ТРУД” е по-обстоятелствен: „Сънната апнея – не подценявайте риска по време на сън”.
И – още една съществена разлика – според „ТРУД” докторът работи в УМБАЛ „Пълмед”, а според „СТАНДАРТ”, който очевидно среща затруднения с изписването на кавичките – в УМБАЛ ДПълмедУЦ.
Свободни сме да отразяваме мнения всякакви – „ТЕЛЕГРАФ” до снимката с костюмирани участници във възстановка на Априлското въстание (имаше и такова, ако някой си спомня) е гудил факсимиле на некролога на Хитлер, разлепен от местни идиоти из Дупница. За по-кьоравите, които не могат да разчетат написаното под портрета на фюрера, е цитиран и пълният текст – свободата на мнения е над всичко за нас!
В „СТАНДАРТ” един от най-големите мераклии да попадне в Европарламента (ако се съди по присъствието на рекламния му клип сред рекламите на хапчета против диария и тоалетна хартия), г-н Джамбазки, на цяла страница обяснява как „Брюкселски ояли се бюрократи, които имат по два ишиаса, взимат решения в ущърб на българския интерес”. Това, с бюрократите – добре, но една друга мисъл ни озадачава – „Не можеш да бъдеш просто някакъв кариерист, който се е издигнал на гърба на останалите, за да си намери местенце”.
Доколкото си спомняме, г-н Джамбазки попадна в парламента на гърба на един друг убеден родолюбец и борец с плутокрацията, г-н Бареков, с кампания, финансирана от известен гражданин с белградско жителство, но да не връзваме дикиш на човека – и той може би иска да си има два ишиаса след двата мандата.
Веднъж отворена темата за Европа, затваряне няма – особено, когато става дума за европари. Както би рекъл Алеко – такъв патриотизъм се отприщва… „ТРУД” патриотично брани авторитета на страната срещу клеветите на недоброжелателите є – „Александър Манолев няма „къща за гости” край Сандански” – започва още от първата страница свободното словоизлияние, заклеймяващо на следващите две „доноса по въпроса, публикуван от „Бивол”.
Сайтът е известен с дразнещи някого публикации, та трудовият вестник снизходително иронизира прочетеното – „Дописката бе накичена с кадаиф от изречения за лошия Манолев и неговите познати. Както обикновено, съобщението на колегите от този сайт се оказва силно преувеличено”… Има и интервю с реалната (по документи) собственичка на имота, но се бие и тревога за състоянието на уж независимата ни съдебна власт – „Прокуратурата, която изглежда работи на повикване от „Бивол” се зае да проверява точно Манолев от над 1000 „къщи за гости”…
Седмица по-късно работещата на повикване прокуратура бе цитирана на малко по-скришна страница на „ТРУД”: „Всички документи, които са били представени пред фонд „Земеделие” за отпускане на финансовото подпомагане за изграждането на къщата, са с невярно съдържание (…) Документите са създадени, за да се придаде вид, че един търговец развива туристическа дейност, но това не отговаря на истината, според доказателствата, с които разполагаме (…) Всички доказателства сочат категорично, че действителното намерение всъщност е задоволяване на лични нужди на Александър Манолев”.
Пълна свобода да обръщаш палачинката според вятъра!
Е – има ли смисъл от тия тъпи класации – и на най-предубедените вече е ясно, че 111-ото място ни е дадено съвсем несправедливо!
Не заслужаваме ли да се изкачим в ранглистата – поне до 110-то?
