[Папа] Франсиск ще посети от 5 до 7 май България, където ще трябва да се изправи пред студенината на Православната църква и преди всичко да обърне веднъж завинаги страницата за „българската следа“ в покушението срещу Йоан Павел II през 1981 г.
Един от култовите изрази на българския министър-председател, неръждаемия Бойко Борисов, който е в третия си мандат от 2009 г. насам, гласи: „Три папи са ме галили по главата.“ Произнася го през декември 2015 г., докато посреща в кабинета си британския си колега по онова време, Дейвид Камерън. Англичанинът учтиво поглежда снимката, представяща го с папа Франциск, докато преводачът очевидно се опитва да преведе думите на главата на правителството в София. Днес, когато приматът на Католическата църква се подготвя да стъпи на българската земя (ще бъде в София от 5 май до 7 май, преди да отиде в Македония), всички отново се връщат към тази фраза.
Идеалният виновник
„Шегата настрана, трима папи са много, а две папски посещения за по-малко от двадесет години също не са зле за малка държава като България, знаейки, че настоящият папа все още не е направил официално посещение във Франция, например”, анализира Тони Николов, специалист по религия и главен редактор на списание „Християнство и култура” в София. Кои са папите, полагали длан на челото на българския министър-председател?
Йоан Павел II, Бенедикт XVI и Франсиск, продължава той като припомня, че бившият каратист Бойко Борисов, тогава шеф на българската полиция, е отговарял за безопасността на Карол Войтила по време на историческото му посещение в страната през 2002 година.
Православна България (само 0,7% от населението са католици) поддържа наситени и същевременно сложни връзки с Ватикана. Взаимоотношения, над което неизбежно тегне сянката на покушението срещу Йоан Павел II през 1981 г. Прословутата „българска следа“ – стрелецът, турчинът Али Агджа, е имал връзки с Държавна сигурност…) – свежда до нула връзките, вече много напрегнати, между комунистическа България и Римокатолическата църква. Дипломатическите отношения между София и Ватикана са възстановени едва през 1990 г., една година след падането на режима на Тодор Живков.
Що се отнася до атентата, който си остава една от най-непроницаемите тайни на Студената война, България винаги е претендирала за своята невинност, твърдейки, че през годините нейните служби са играли ролята на идеалния виновник в сложното уравнение, включващо много по-мощни актьори като италианската мафия, турските „сиви вълци“ и съветската КГБ. И все пак, когато Йоан Павел II най-накрая стъпи в България през 2002 г., той заяви за най-голямо облекчение на своите домакини, че „никога не е вярвал в тази история с българската следа“. Неговите думи се възприеха като истинско опрощение.
Десетилетия на враждебност
„Пристигайки в България, папа Франсиск следва пътя, прокаран от Йоан Павел II, този на помирението, но и със свой принос“, казва Тони Николов, който припомня трайния интерес на сегашния папа към региона на Балканите. „Франсиск се интересува от периферията на Европа, но също и от света, от бедността и конфликтите, които се развиват там. Ако не беше така, защо да посещава страна като Македония, в която има още по-малко католици от България?” Може би случаят с неизяснения атентат ще отстъпи място, за първи път от 1981 г. насам, на по-актуални теми, като тази за мигрантите.
Но десетилетията на недоверие, дори враждебност, оставят следи. След като бъде приет от българския министър-председател, Франсиск трябва да се срещне за кратко (по последни новини) с българския патриарх Неофит. Но няколко дни преди пристигането му Българската православна църква припомни, че тя по никакъв начин не е участвала в организацията на пътуването и отрече всякаква икуменическа дейност, като например обща молитва – която се подразбираше от програмата на Ватикана. За да бъде още по-ясен, Светият синод дори официално забрани на представителите си да участват в каквато и да е служба със Светия отец по време на престоя му в България. Атмосфера.
Превод e-vestnik
