Какъв селски район е туристически център като Сандански или Велинград, че да го финансира фонд "Земеделие" с европари?
Тези дни медиите ни тормозят с много сладка тема – къщи за тъщи. Като оставим настрани поезията, темата е прелюбопитна от гледна точка на здравия разум. Или на неговата липса. Колкото повече слушамe и четeм, толкова по-смешно и тъжно става.
Програма за селските райони е тънка далавера. Тя така е замислена още в Брюксел – да се уредят едни тарикатчета, за да следват каквото им кажем. Иначе казано купуване на местната българска бюрокрация с парите на други хора. Такъв е замисълът и на стадионите за бабички по села и паланки. Даже развинтения соц не можа да стигне подобни висоти.
Не е за вярване ли?
Започваме от къща за гости в Сандански, построена с безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони.
Прочетете това изречение три пъти. Ами то е тотална безсмислица. Сандански не е селски район. Да, не е Сиатъл и Силициевата долина, но в туризма Сандански е център на масов туризъм – СПА, климатични процедури, лечебен въздух. И то от римско време.
Какъв селски район, какви пет лева?!
По тази програма Сандански щеше да е селски район, ако бяха направили машинно-тракторна станция за наемане и обслужване на трактори и редосеялки. Ако някой направи къща или хотел, то той развива бизнес в район за масов туризъм. Гърците го имат за хубаво място, студентките изкарват по някой лев от мераклиите. Изобщо проспериращ туристически район, който няма нужда от европейските субсидии за развитие на селото.
Ето какво пише за програмата: – „Мярка 6.4 по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще позволи финансиране на проекти, както за изграждане на нови обекти, така и за обновяването на съществуващи такива. Изискването е те да са с до 20 помещения за настаняване. Задължително условие е проектът да се реализира на територията на селски район. Няма да бъдат подпомагани проекти за туристически обекти в населени места и курортни селища с развит масов туризъм.“ Край на цитата, (виж тук).
В същия сайт evroprogrami.com, в друга публикация, обаче се казва друго: – „Според едно от последните интервюта на министъра на земеделието по темата, проект за къща за гости, ще бъде допустим за финансиране, само ако мястото, където се реализира, попада в район, селище или община, които по статистиката и икономическото развитие са с основен поминък алтернативен туризъм . Министърът допълва, че тези райони предстои да бъдат избрани след обществено обсъждане.
Макар, както става ясно, към момента да няма официален списък на местата, в които ще се финансират проекти за къщи за гости, възможни такива, предвид туристическия им потенциал, са:
– планински и исторически центрове като Априлци, Батак, Берковица, Дряново, Елена, Жеравна, Копривщица, Перущица, Разлог, Тетевен, Троян, Трявна;
– балнеоложките центрове Велинград, Вършец, Девин, Долна баня, Костенец, Минерални бани, Павел Баня, Сандански, Сапарева баня, Стрелча, Хисаря.“ Край на цитата, (виж тук) .
Разбрахте ли сега?
Всички балнеоложки курорти,
в които мацките ходят на СПА са подходящи за къщи за …тъщи. Що да няма и в Сандански? И във Велинград, нищо, че е СПА столица на не знам какво си. Така де, нашите хора с къщите няма да се врат по Горно Нанадолнище, Палилула, Згалево, Одърне, Сухаче или по видинските села. Редно е да си направят къщите на хубави места. Иначе кой министър, банкер или девойка ще им дойде на гости в с. Малък Поровец, например.
Малко отклонение. През 60-те и 70-те години на миналия век баба ми Роза от Бяла, русенско всяка година ходеше поне веднъж, а често и по два пъти на СПА курорт. Тогава СПА-то го наричаха „отивам на минерални бани“. Смените бяха по 20 дена, а баба ми Роза беше оператор на мотика в ТКЗС-то. Оттогава знам всичките СПА курорти изброени по-горе поименно, щото баба ми ги редуваше…
Сега да поговорим за пари.
Ето какво пише за размера на субсидиите: „Минималната стойност на допустимите разходи, с която може да се кандидатства е от 10 000 €, а максималната стойност е до 300 000 €, като максималната субсидия, която ще получите безвъзмездно е до 75%, но не повече от 200 000 €. Това означава, че ако искате да получите максималния размер от 200 000 €, и Вашето съфинансиране да бъде минимално, то проектът Ви трябва да е на стойност 266 667 €, като остатъка от 66 667 € трябва да бъде финансиран от Вас.“ Край на цитата, (виж тук).
И да смятаме.
Къщата за гости „Тара“ в Юндола, заради която паодаде оставка зам.-шефката на фонд „Земеделие“. Нейният телефон е сложен в сайт за контакти за къщата. Снимка: от тв екрана
Вие искате максималната субсидия от 200 000 евро? Значи вече имате 66 667 евро и сте много богат човек в село Палилула, например, или в Згалево, Одърне, Сухаче или в някое друго село. Това може да са спестяванията ви от работата в ТКЗС-то.
Сега – преди да вземете тия европейски безплатни 200 000 евро (400 000 лева) от фонд „Земеделие“, обаче, вие трябва да си ги набавите от друго място и да ги вложите в къщата за гости. Да ги вземете назаем от балдъзата, от баджанака, от банката с лихва (ако ви ги даде). И чак после, ако някой одобри това, което сте направили, може евентуално да ви ги платят/възстановят и вие да се разплатите с балдъзата, баджанака и банката. За да сте сигурен в далаверата трябва да имате безценни контакти, които ви гарантират одобряване и възстановяване на разходите. Или вие лично да ги оценявате и одобрявате. Или балдъзата ви, тъстът ви, свекърът ви…
Абе, трябват си железни доверени хора с власт, които си държат езика зад зъбите. Например шеф на агенция по нещо си, ресорният министър, че и по-нагоре.
Странно ли ви се вижда, че срокът за действие на къщата за гости е
само 5 години?
Не е странно. Така е измислено нарочно. Докато някой се сети да провери, 5 (пет) години са минали и после…
После хей живот здравей, здравей, шапка на тояга! Продавай, купувай, сваляй от сайтовете за настаняване и пей сърце – частно имение за половин милион лева с басейн, сауна, караоке, лодка за разходка и др. екстри.
Пет години са само 60 месеца. Ако си представим, че за това време безплатните 400 000 лева са били възстановени от предоставяне на услуги, то излиза, че всеки месец къщата за гости е генерирала 6667 лева чиста печалба. Това би оправдало подобен разход. Безвъзмездното подпомагане би била липсата на лихва върху тези пари, ако бяха взети от банка.
Иначе има подарени или откраднати пари. Или и двете.
Сега да видим колко би струвала една нощувка, за да се генерират тези 6667 лева. Според правилата една къща за гости може да има максимум 20 стаи. Значи всяка стая, всеки месец в годината трябва да носи минимум 333 лева печалба. Това прави по 11 лева (печалба) всеки божи ден от една стая – за да се възстанови вложеното за срока на действие от 5 години.
Ами ако стаите са само 5? Всяка стая всеки ден трябва да носи 44 лева чиста печалба. За тия пари на закуска трябва да има баница от колумбийско „бело“ брашно от Шабла. Или други специфични услуги от домакинята или нает персонал. Плава ли корабче в окото?
Излиза, че след 5 годинки с вашите 132 000 лева самоучастие, вие сте станал собственик на имение за половин милион – без заеми, без кредити, без лихви. Подарили са ви недвижима собственост за 400 000 левчета. Честито!
И, забележете, в тези сметки няма разходи. Няма назначен персонал (а трябва да има). Няма разходи за данъци, ток, вода, пране на чаршафите, реклама и др.
Значи комунизмът е построен. Има само приходи, а няма разходи.
Има грандиозна кражба на пари.
Какво може да последва. Ами нищо. Държавата ще бъде осъдена да плати санкции, щото е некадърна да озапти разбойниците си по министерства и агенции. Парите ще бъдат преведени от бюджета. Ако се забавим ще бъде орязано или направо спряно финансирането на някой проект докато не платим. С възпитателна цел. И така трябва да бъде, разбира се.
Регресивни искове, възстановяване на сумите към бюджета, конфискации и други мечтани техники? Забравете. Ще се намерят трети и пети добросъвестни купувачи, адвокати-магьосници и гъвкави съдии.
Пийте по една студена вода.
Вашият комунизъм, уважаеми читатели, тепърва ще дойде… в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка, където няма ни жажда, ни глад.
