Произнесени бяха присъдите по делото срещу бившата кметица на столичния район „Младост” Десислава Иванчева. Тя беше осъдена на 20 г. затвор, а заместничката й Биляна Петрова на 15 г.

Делото е знаково, защото в продължение на десетилетия съдебната система е обвинявана, че стои със скръстени ръце по отношение на престъпленията по високите етажи на властта. Според допитване на „Тренд”, публикувано в края на ноември 2018г., само 20% оценяват положително работата на съда, а 21% работата на прокуратурата. В същото време 75% смятат, че политиците оказват натиск върху съдилищата.

Решенията на съда не бива да се коментират, но…

Дали обаче присъдите, както и целият процес, всъщност не доказаха точно обратното, а именно, че прокуратурата се използва за политически поръчки, за респектиране и репресия на опонентите на силните на деня?

Решенията на съда трябва не да се коментират, а да се изпълняват, повелява древният принцип. Само че дали точно делото „Иванчева” е повратната точка, която ще убеди невярващите и ще изпере зацапаната репутация на българското правосъдие?

Според мен отговорът е „не”.

От самото начало съдебната сага беше помрачена от фалстарт. Зрелищното задържане на Иванчева и Петрова на 17 април 2018 г. незабавно породи критичните реакции на правозащитници. То събуди съмнения, че става дума за режисирана ПР-акция, целяща да популяризира делата на новосъздадената КПКОНПИ, в частност да спомогне за кариерата на нейния председател Пламен Георгиев. Иванчева и нейната заместничка прекараха часове с белезници пред Министерството на спорта, докато компетентните органи брояха намерения в колата им 70 хил. евро подкуп. (Ввсъщност 56 хил., защото посредникът Петко Дюлгеров преди това удържал за себе си 14 хил., като сумата, според прокуратурата, била част от общо 500 хил. евро, които Иванчева поискала от инвеститора Александър Ваклин за придвижване на забавени негови преписки в общината.) Сцената навяваше мрачни реминисценции към началните страници на „Надзор и наказание” на Мишел Фуко, описващи публична средновековна екзекуция…

Днес съдът, начело със съдия Хинов, прие, че арестът на Иванчева е бил незаконен и в нарушение на правата на Иванчева, съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека. На Иванчева ще бъде изплатено обезщетение от 10 хил. лв., което се приспада от наложената й глоба от 20 хил. лв.

Да се върнем към началото

Тогава, непосредствено след арестите, зам.-главният прокурор Иван Гешев не скри задоволството си, че Иванчева „светнала като коледна елха” (т.е. доказателство, че е пипала белязаните банкноти, съставляващи подкупа). А г-н Георгиев – „наследникът” на Филип Златанов, председателя на бившата Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси, осъден на 3,5 години затвор, след като изгуби прелюбопитното си тефтерче, в което се казваше „кой да се удари” - изрази увереност, че ще има ефективни присъди.

Протестите и подписките в защита на Иванчева и Петрова не помогнаха. Когато председателят на ВКС Лозан Панов разпореди проверка на отменените мерки за неотклонение на двете жени, съдиите от Апелативни съд реагираха с необоснована острота. За момент изглеждаше, че обратът в делото е настъпил на 9 април 2019 г. Тогава обвиненият като посредник Дюлгеров се отказа от показанията си срещу Иванчева и Петрова, твърдейки, че те били направени „под натиск”. (В крайна сметка самият Дюлгеров бе осъден на 12 г. затвор).

Сенки над присъдите

Финалът вече го казахме. Ще добавя, че той не е окончателен. Присъдите могат да бъдат обжалвани, а не бих се изненадал, ако Иванчева и Петрова осъдят държавата и/или прокурора Гешев.

Ако се оставим да бъдем убедени, че съдът и прокуратурата са изпълнили задълженията си, така както им повеляват буквата и духът на закона, трябва да е ясно, че присъдите над корумпирани кметове едва ли ще доведат до обрат в мониторинговия доклад на Европейската комисия или обществените настроения. Това, ако трябва да сме точни, не са „високите ешелони”. Какво става с „едрите риби”? Ироничният отговор би бил: Ами аквариумите им стават все по-просторни, обзаведени с барбекюта, обширни тераси и луксозни асансьори.

Да, става дума за скандала „Апартаментгейт”. След като името на председателя на КПКОНПИ Георгиев бе замесено, се стигна само до това, че получи прякора „прокурора Карлсон”, както и до неговия отпуск, поискан чрез намек от премиера. Разделението на властите в България изглежда доста химерично, а съмненията, които породи „Апартментгейт”, сякаш подкопават тезата, че точно по делото „Иванчева” КПКОНПИ, прокуратурата и съдът са били безупречни...

Оправдаването на Иванчева и Петрова щеше да бъде нещо повече от фиаско на прокуратурата. То можеше да се окаже последният пирон в ковчега на изтерзания кабинет „Борисов 3” и ГЕРБ, които уж дойдоха на власт, за да преборят корупцията.

Не, присъдите, произнесени в понеделник, не бяха съпроводени от камбанен звън, маркиращ великия момент, в който гражданите трябва да преживеят катарзис и със скръстени ръце и насълзени очи да се преклонят смирено пред „сляпата” Темида. Случи се обратното. Останахме с впечатлението, че в България отново има политически затворници.