Проф. Милко Палангурски е доктор по исторически науки, преподавател във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, специалист по политическа история на България в периода XIX – XX век.
– Проф. Палангурски, има един период в нашата история, истината за който е слабо известна, да не кажа – напълно неизвестна? – на широката общественост. Става въпрос за годините преди и след Освобождението. Като един от редакторите в Уикипедия, в последните години се занимавам с този период и исках да поговорим за него. Защо малко се говори у нас за Райхщадското споразумение и последвалите го Будапещенска тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария, както и Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.? Мислите ли, че това се дължи на липса на знания по темата или някой има интерес да не се споменават предварителните договорки на Русия?
– Не се премълчават, но се знаят от специалистите, които ги регистрират добросъвестно. Възстановяването на българската държавност започва с въстанията от 1875, развихрянето на цялата Източна криза, преминава през Цариградската конференция, споменатите договорености, които допускат воденето на войната и завършват с мирния договор в Берлин. Всяка дипломатическа стъпка води до крайния резултат, но съвременния човек няма време да чете дълги текстове и се хваща на няколко опорни точки, които му се струват необорими, а и му ги предлагат учтиво. Каква значат тук някакви си договорености, ако можеш да кажеш простичко – войната разреши българския въпрос. От тук нататък няма никакво значение защо е направено, как е направено, какви са дипломатическите договорености. Кой да ти чете и вниква във факта, че войната се води за подялба на Османската империя, с която са съгласни всички сили и балканските държави и народи? Кой да се замисля, че в крайна сметка тази война води до 11 териториални промени в Европа и Азия? Повечето хора, остават с историческото познание от учебниците – а там, както знаем, дълго време се акцентираше само върху справедливостта на Санстефанския мир и нищо повече. От тук и простичката дилема в общественото съзнание: “добрата Русия” – “лошата Европа”, но като че ли малцина искат да разберат, че войната и свободна България е рожба точно на разрешението и контрола на “лошата” Европа, за да не се превърнем в обикновена руска провинция и плацдарм за война срещу Цариград.
– Защо ролята на граф Игнатиев се представя винаги и единствено като “пробългарска” (в някои издания го наричат “графа на българите”), след като в собствените му “Записки” той споделя, че основната му задача като посланик в Цариград е била „разпадането на османската империя и замяната ѝ с християнски, за предпочитане славянски народности“. Руският дипломат Андрей Карцов пише в книгата на Ю.С. Карцов “Зад кулисите на дипломацията” по повод Санстефанския договор: “Самото название предварителен показва, че руското правителство не придава на договора окончателно значение, а напротив – е смятало да го предоговори. В такъв случай защо изобщо е бил сключен? Спирането на военните действия е било уредено от с примирието от 19 януари 1878 г. Смисълът на Санстефанския договор може да е само един: да даде на българите доказателство за добрата воля на Русия, а отговорността за неизпълнението му да прехвърли на Европа.” Какви други исторически доказателства сте срещали, които подкрепят тази теза?
– Граф Игнатиев знае всичко това, той го очаква и затова държи на специален прелиминарен договор, след като вече е имало подписано примирие, което повелява, че България ще е в териториите на Екзархията. Но на него му трябва друг документ, който да да бъде повод за дипломатически пазарлък и по важното – да оправдае обещаното от Русия общоевропейско решение и малка България. Така се създава и единствената национална доктрина на новата държава, легендата за руския интерес към голяма България и коварната Западна Европа. А разделението на България още на Цариградската конференция е предложено от руските дипломати и никъде, никога по време на подготовката на войната не се отмятат, както не се отмятат от тази си позиция и на Берлинския договор. И така Игнатиев става “българският закрилник”, макар да обяснява на царя, че българите няма откъде да знаят, какво е обещавала руската империя и затова трябва да се подпише Санстефанския договор. Това е една гениална идея, относно руското влияние и действително е така, защото до ден днешен това е основният коз на проруските сили в България.
– Много се говори за това, че руският външен министър Горчаков не е бил добър дипломат и Русия е използвала неправилно картите си – преди и след войната. Какво можете да кажете по тази тема?
– На Берлинския договор българският въпрос е практически решен предварително със споразумението в Лондон. Австрийският вариант е по-добър за нас, те ни дават излаз на Бяло море, но Русия иска да укрепи Сърбия като противовес на бъдеща Австрийска инвазия по Вардар и затова се съгласява с английския вариант, който изисква изтласкване на България от южното море. На самия конгрес Бисмарк се налага да вика своята делегация и да ѝ нареди, да не се правят по-големи руснаци, отколкото са самите руснаци, след като те самите не искат да защитават своя успех. Софийският санджак влиза в територията на Княжество България, защото се възприема германската позиция, откъде минава Стара планина. (Последният факт споделяше през 1986 г. и учителят ни по история в 114 Английска езикова гимназия, Асен Николов, преподаващ в голяма степен “тайната”, неодобрена от комунистическите власти, но за сметка на това истинска история на България. Б.м., В.М.)
– Наскоро у нас излезе книгата “Писма от България” на руския кореспондент Евгений Утин. Тя е издадена още през 1879 г. в Санкт Петербург, но на български излезе едва през 2017 г. В нея, наред с другото, се описва трагичното положение на руската армия относно медицинското обслужване. Не са много хора, които знаят, че руската армия губи в пъти повече хора от болести, отколкото в сражения. В продължение на десетилетия в България (а понякога – дори и днес!) се твърдеше, че във войната са загинали 200 хиляди руски войници, при положение, че истинските загуби са значително по-малки? Според Урланис. който цитира медицинските справочници на руската армия, жертвите са както следва – руски: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите – на Кавказкия фронт), 56 652 ранени (от тях 6 824 починали от раните си), 82 636 починали от болести, румънски: 7 618 убити, ранени, починали и изчезнали(1 350 убити), сръбски: 718 убити, 1 534 починали от рани и болести, 2 999 ранени и български: 3 456 души. На кого да се вярва?
– За жертвите във войната – това, което цитирате, е абсолютната истина. Това е отчетът на руската военно-медицинска част, която прави пълен анализ на жертвите, впрочем както се прави след всяка война. Докладът е до императора и благодарение на него се прави огромна реформа в цялата царска армия. Тук измама няма. За XIX в. това са огромни жертви и за мен лично, те се дължат не толкова на преките бойни действия, а на неподготвеността на армията да използва достиженията на тогавашната медицинска наука. Дълго време военнополевата болници е една и е в Румъния; дори на Шипка няма медицинско обслужване, та се налага български лекари, като например д-р Алеко Христов, който превръща градското училище в болница. Въобще българските лекари имат голяма роля във войната, както в руската, така и в румънската армия, а и преди това в Сръбско-турската война, където имаме военна мисия. Другата причина за масовите жертви от болест са ниската хигиена, а вероятно и т.нар. “сблъсък на бактериите” на севера и юга, довел до епидемии и в руския, но и в турския лагер. Жертвите на Опълчението никак не са малки, това е около 10% от личния му състав. Точно не може да се изчисли, защото той е подвижна величина. За местното население, в общи линии загубите са такива, но не трябва да се вярва много на числата, защото за загубите сред мирното население не са били събирани точни данни по време на военните действия, а са обобщавани по-късно. Но не трябва да се забравя, че Централна България е освободена без жертви, преди да се стигне до пагубните атаки срещу Плевен. Градове като Търново, Свищов, Габрово, Севлиево са освободени с по пет изстрела. Североизточна България е освободена едва след войната, а София и Пловдив падат почти в движение, което намалява жертвите. Интересното е, че на много места намерих документи за българско-турски комитети, които гарантират имота и честта срещу всяка армия, която влезе в селището. Хората са знаели, че когато войната свърши, те ще продължа да живеят заедно!
– Кое в важното в цялата тази история?
– Важното е, че България се появява не като руско-турска договореност, а като общоевропейски проект, както е на Цариградската конференция. Това ни гарантира поне териториите от Берлинския договор и това е един от мотивите за връщането на Южна Добруджа. “Не сме се събрали да обсъждаме щастието на Българите, а мирът” или нещо такова, беше казал Бисмарк. Ние сме страничен продукт, на руско-турския сблъсък за Цариград, но облагороден с европейска визия за да не се допусне доминация на нова империя над Проливите.
– Защо Съединението не е одобрено от Русия, чийто гняв стига до изтегляне на военните от българската армия и насърчаване на Сърбия да започне Сръбско-българската война от 1885 г.?
– За Съединението мотивите са поне два – то укрепва княз Батенберг на престола – нещо, за което Александър III не иска и да чуе, и второ, отнема армията от руското командване, което е големият спор между руснаците и българите. Българската войска е разглеждана като ударна сила срещу Османската империя,под руско командване, за изпълнение на руските цели, а не като национален елемент и това води до конфликта.
– И днес има някои политици, които настояват, че България трябва да бъде винаги и безрезервно благодарна на Русия. В някои случаи това са политици, които имат нескрити бизнес или други интереси с руски фирми и др.п. Може ли да се балансира между благодарността и сервилността, която е пагубна за нормалните двустранни отношения? Да цитирам Е. Утин: „Извънредно често – пише Утин – трябваше да слушам за благодеянията, които Русия изсипала с щедра ръка върху българския народ. Всъщност, до сегашната война от наша страна не е сторено нищо за сериозна промяна в неговата наистина трагичната съдба. След като нищо не е било направено, ние нямаме право да изискваме възторжена благодарност, а и нямаме основание да обвиняваме българите, че спрямо нас показват благоразположението си недостатъчно старателно.”
– За благодарността, както казва Захари Стоянов, обикновено е изстудена със с тежки златни монети. Руските власти са запознати добре с българските нрави и затова когато питат император Александър III, как да действат в България, той лаконично казва: “Бих заложил на парите”.
