Типичните за март настроения и променливост избуяха през изминалата седмица. Светът около нас се оказа повлечен в едно дебилно танго, в което всички участващи правеха смела стъпка напред, бързо последвана от две назад.

На "голямата сцена" на европейската политика Великобритания се маеше като сърдита част от проблемна двойка след скандал - хем напира да си тръгне, хем гледа да забави неизбежното. Депутатите от люлката на съвременната демокрация доказаха, че са по-добри от нашите дори в това да не знаят какво точно искат.

Твърдо стъпиха напред - Брекзит ще има, "не" на втори референдум! (сиреч да сте мислили като сте гласували първия път, скъпи съграждани) После започнаха стъпките назад - ама тази сделка не става, ама онази също, хич без сделка пак не е добре... Тази седмица финално (за момента) се спряха на това да искат от Европейския съюз отсрочка.

Защото за три месеца със сигурност ще постигнат яснота как всъщност искат да излязат от ЕС и изобщо искат ли, след като за 3 години не успяха. Sure thing, mate!*

На камерната сцена в България бяха направени редица опити да не изоставаме в тангото, но просто мащабите са различни. Две стъпки назад бяха направени по темите за промените в Изборния кодекс и опрощаването на дълговете на религиозните организации у нас.

Вдигането на прага на преференциите продължава да е спорна тема. Както за онези политически сили, които се страхуват от това, че обърканият избирател ще им скалъпи номер тип "15-15" и "не най-правилният човек" ще вземе да отиде в Европейския парламент, така и за другите партии, които имат същите притеснения, ама не е удобно да ги оповестяват публично, 'щото, нали, #демокрация! Такива вътрешни противоречия водят до психически дисбаланс, накрая някой ще вземе да се поболее и то за едно пусто гласуване.

За дълговете на религиозните организации каквото имаше да се каже, каза се. Първо, щяха да ги опрощават. После дойде идеята да не ги опрощават, ами да ги отсрочат. С 10 години. Не така, ами пак така, но иначе.

Нищо, де, през последните години сме свикнали с подобни политики тип "ще го направим, ама се разубедихме и май няма да го правим, но все пак сигурно ще го направим". Воля трябва, читателю! Воля!

Като казахме "воля", никой не може да надмине едноименната партия, когато става въпрос за промяна на курса. Докато на другите им трябват поне няколко дни, понякога седмици, за да променят дадена своя позиция, Марешки и компания показват що значи бързина.

В четвъртък сутрин последваха примера на БСП (Бойкотираме Силно Парламента) с идеята повече да не влизат в пленарна зала. В четвъртък вечер стана ясно, че от "Воля" всъщност ще се явяват колкото да има кворум, но няма да участват в дискусиите и обсъжданията. С което цялата инициатива добива един много по-дълбок смисъл. На такива дълбочини, че няма как да достигнем до него.

Връщаме се на простичките (ама не точно) неща на столично равнище. Двете стъпки назад в София бяха направени по въпроса с прословутите ограничители за пешеходци на улица "Граф Игнатиев". Столична община реши перките да отидат в историята, защото има хора, които не си гледат в краката и после правят лупинги с чело напред. Кой си зяпа телефона, кой брои пенсията... Такова е.

А че има нужда от някакъв вид преграда е очевидно. Член на редакцията в рамките на десет метра забеляза две доказателства за това (да видите, че излизаме и на слънце). Първо, върху трамвайните линии скитосваше младеж със слушалки. Малко зад него възрастен мъж с достолепната скорост от пет крачки в минута се чудеше в каква посока да поеме, докато ватманът на приближаващия се трамвай се чудеше как да не си навлече грях на душата. Примери такива колкото поискаш.

Тайният замисъл на Столична община е да кандидатстват с "Графа" за рекорд на "Гинес". Просто още не е решено дали в категорията "Най-опасната пешеходна улица в света", "Най-скандално ремонтираната" или "Най-обсъжданата в социалните мрежи".

И за капак на всичко времето, традиционно по мартенски, реши да ни прекара през всички сезони в рамките на няколко дни, като изреди слънце, дъжд и сняг. И не пита колко тежко се живее и танцува с намокрени мартеници!

Какво да го правиш... Март е. И личи.

* "А дано, ама надали, пич!", превод от барекоанглийски.