– Академик Марков, с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция за първи път от пет столетия България излиза на европейската карта. Този факт е толкова значим, че сякаш не бива да поражда национални спорове или колебания. Въпреки това ги има. Защо според вас? 

– Този договор за мир е предварителен. Съдбата на Османската империя и нейните граници се решават от шест европейски сили. Това е така нареченият Европейски концерт. Русия печели войната, но договорът е предварителен и се разглежда на конгреса в Берлин. Това е прието още след Кримската война.

Договорът е посрещнат с огромна надежда и радост от българите, защото почти обединява етническото пространство. Но радостта е краткотрайна. Разпокъсването впоследствие ражда една болка, една закана срещу „блудницата Европа“, която е разпокъсала снагата на българския народ.

Остава обаче Санстефанският национален идеал за събиране на всички българи под обща държавна стряха. Този идеал започва да се осъществява със Съединението, Първата балканска война и победите на българската армия, Лондонският договор от 1913 година, но от тази дата насетне започва едно национално крушение, наречено Втора балканска или Междусъюзническа война. Националният идеал не е постигнат, България отново е разпокъсана. През 1919 г. – още една неправда и отдалечаване от Санстефанския идеал.

Някои твърдят, че Санстефанският идеал бил невъзможен за постижение и задавал максималистични цели. Трябвало да се примирим с по-малки. Но аз като историк ще кажа, че 141 години по-късно не бива да се правим на по-умни от нашите предци. Народът има своята болка от разпокъсването на Санстефанска България и това, че идеалът не се осъществи, въпреки загиналите 200 000 млади българи, не означава, че ние сега трябва да отричаме националния идеал.

– Прокоба ли е нацията ни винаги да е разделена в отношението към Русия?

– Всички балкански народи, включително сърби и гърци се перчат, че са се освободили сами. Това не е вярно. Русия води десет войни срещу Османската империя. Нашата е деветата, предпоследната. Ние, за съжаление, най-дълго сме чакали тази освободителна война, защото сме най-близо до Цариград и до Протоците.
Разделянето на фили и фоби, независимо дали е русофили и русофоби, германофили и германофоби, е пагубно. Аз съм против всякакви филства и фобства. Разбира се, всеки от нас има външнополитически пристрастия. Но външната ни политика не бива да страда от сателитен синдром. Империите също загиват. Дядо Славейков написа „кат Русия няма втора тъй могъща на света“, но преди 100 години Руската империя се срина и загина. Същото важи за Кайзеровия райх, за Третия райх, с които бяхме съюзници и си обещавахме общо бъдеще. После го имаше и непобедимият Съветски съюз, но и той изчезна. Сега сателитният синдром е към Чичо Сам.

Чичо Сам изгони дядо Иван от политиката, от икономиката, от отбраната, но няма как да го изгони от историята.

– Да, но опитите продължават…

– Някои се престарават. Искат да направят българите русофоби. Това не е достойно. Имперските интереси на Русия ги е имало, безспорно, но тогава тези интереси на Русия към топлите морета, към Протоците, съвпада с тогавашните национални интереси на българите. Това не трябва да го забравяме и да не преименуваме „Свети Александър Невски“ на „Свети свети Кирил и Методий“, както през 1915 година. Защото след 1989 г. отново имаше такива опити. Да не се увличаме.

– Сан Стефано заложи един идеал, за който българите се борихме напразно десетилетия наред. Оправдани ли бяха жертвите и националните катастрофи?

– Нашите деди не са могли да предскажат своето историческо бъдеще. Аз не приемам обезсмислянето на жертвите. Това означава да обезсмислим идеала. Не мога да плюя по гроба на дядо си, загинал на 34 години при Бунархисар. Тези наши сънародници са загивали за национален идеал. Гробовете, с изключение на Сливница, Добрич и Тутракан, са извън пределите на съвременната българска държава. Това е вината на политиците, техният грях и престъпление. Те не бяха на равнището на своите войници и офицери. Имаше смисъл, защото войните можеха да бъдат и спечели, можеше да има национално обединение, но това трябваше да стане на етапи, с една дългосрочна национална доктрина. Не само „напред, на нож“.

– Санстефанският и Берлинският договор предизвикват сред някогашните българи напълно противоположни емоции – първият – екзалтация, вторият – огромно разочарование. Защо ни попариха европейците? Защо България не успява да спечели на своя страна европейското обществено мнение? 

– По онова време в Югоизточна Европа се сблъскват две Велики сили – Русия и Австро-Унгария. Граф Андраши казва: „Ние не сме против голяма България, ние сме против малка Русия в близост до Протоците и Цариград.“ Тоест, една голяма българска държава да не бъде създадена под руско влияние.

Другата сила, която има вина за съдбата на България, е Великобритания. До края на 19 век Британската империя е защитник на Османската срещу Руската. Смята се, че България е разпокъсана в Берлин. Не, това става предварително в Лондон с така наречения Лондонски протокол. В Берлин Бисмарк е само „честен посредник“.

– Смятате ли, че в днешния глобален свят отново имаме нужда от национален идеал?

– Някога се говори за национално обединение – всички българи под обща държавна стряха. Сега трябва да се започне с национално единение. Група интелектуалци вече се събрахме, за да работим по тази инициатива. Трябва да се обединим отвътре. Продължаваме да бъдем разделени от една стогодишна гражданска война. Имаме дълбоки рани. Някои казват – те са нелечими. Разбира се, противоречия ще има. Но около големите национални цели трябва да се обединим и да не се делим на фили и на фоби. Великите сили имат великодържавни интереси.
Не бива да казваме „малки сме“. Не е така. Вижте маджарите – достоен народ. През 1956 година скочиха срещу съветските танкове. Сега Виктор Орбан води по-различна политика. Въпреки че Унгария е много тежко обременена в отношенията с Русия, за разлика от нас. Техният национален герой Шандор Петьофи, унгарският Ботев, е заклан от казаците. Но ето – Унгария е в НАТО и ЕС без да страда от сателитния синдром, както нашата външна политика през последните 141 години.

Ние залагаме на някоя Велика сила, смятаме, че тази империя е безсмъртна, но империите, както ви казах, също загиват.
Една империя възкръсва сега и това е Китай.

– Прави впечатление напоследък, че българите на битово ниво се обръщат към националното отчетливо, бих казала – някак отчаяно. Белег на криза ли е това или нормално движение на махалото, което търси равновесие?

– Това е опит за самосъхранение. Глобализацията аз я наричам война на корпорациите срещу нациите. Трябваше да стане по американски, но Тръмп разбра, че глобализацията носи и вреди, че Китай печели повече от Америка.
Българите правим опит за самосъхранение, защото казват, че трябвало да изградим обща европейска идентичност. Първо сме европейци, после всеки се определя като българин, германец и така нататък. Няма как да стане. Не може да има Съединени европейски щати.

Американската нация не е историческа. Тя е от различни раси и народи. В Европа има исторически нации. От векове. Има народопсихология, историческа памет. Ние първо сме българи, което не ни пречи да бъдем и добри европейци. Това трябва да се разбере в Брюксел. Да не се впускам в болната тема за джендърите. Но има традиции, все още има семейни ценности в България. Затова аз на шега казвам: „Ние Съветския съюз надживяхме, че няма да надживеем Европейския съюз…“

Преди две години бях на честванията на връх Шипка. За първи път се зарадвах на това, че попаднах на задръстване от коли. Млади хора с развети български знамена. И си казах: „Ей, България ще я бъде!“ Надявам се, че и сега ще има много млади хора.

– Регионът и конкретно България днес отново е обект на засилен интерес. Смятате ли, че тук могат да се сблъскат съдбоносно руските и американските интереси и какво бихте посъветвали българските политици?

– Аз се тревожа от друго. Съединените щати имат временни интереси в Югоизточна Европа, въпреки че разширяват НАТО. Тръмп вижда, че голямата опасност е Китай – една империя, която се възражда. САЩ са вторачени в Корея, Китай, Филипините и т. н. Като историк тук ме тревожи друго. Казах, че Русия и Турция са водили десет войни. Казах, че тези две империи са исторически врагове. Но, за съжаление, сега стават неща, които преди бяха немислими. За първи път Русия и Турция, може би защото изпаднаха в международна изолация, се сближиха. Това е много опасно за нас, българите – Русия и Турция да се разберат за зони на влияние в Югоизточна Европа. Това е страшното. И никакво НАТО тук няма да изиграе роля. Цветан Цветанов казва, Турция била в НАТО. Не се заблуждавайте – Турция не е кемалистка държава. Има вече имперски синдром. Много трябва да се внимава не към Русия, а към Турция, която се сближава с Русия.

– Спиране на „Турски поток“, милитаризация на Черно море – може ли това да стане факт?

– Чичо Сам е против „Турски поток“, защото иска да изтъргува шистовия си газ, който е два пъти по-скъп. Къде с танкери през океана от другия край на света ще караме шистов газ?! За съжаление, политиците клекнаха и проектите – АЕЦ Белене, „Турски поток“, още ги умуват. За Южен поток се предадоха, но той вече се казва Турски и ние сме двойно зависими. И от Русия, и от Турция. Ходят политиците ни на молитвени закуски, но молитвата няма да ни спаси. Великите сили имат интереси. САЩ още утре може да изоставят Балканите, ако Китай продължава да набира мощ. Китай се превръща в свръхсила и има много да си връща. Това е цивилизация на 6000 години, която е дала на света хартията, барута, компаса.

Сблъсъкът не е толкова между САЩ и Русия, колкото между САЩ и Китай. Макар че китайците не бързат да завладяват света. Те вървят по пътя на културата, инвестиции, технологии. Но се огледайте – в средата на 19 век Англия произвежда половината промишленост в света и се нарича „работилницата на света“. Сега Китай е “работилницата на света”. Доналд Тръмп го боли, но това е факт.

– Многократно сме разговаряли с Вас за заличаването на историческата памет и идентичността, за пренаписването на историята. Като наблюдавате събитията задълбочава ли се този процес, въпреки призивите на вас, историците, че това е пагубно за нацията?

– Да ви кажа, аз съм много огорчен. Навремето имаше идеологическа цензура. Тодор Живков говореше за „малката и голямата правда“. Новата цензура сега се нарича политическа коректност. За жалост, вече и аз съм потърпевш. Медиите предварително ме питат какво ми е мнението по един или друг въпрос. Обаждат ми се веднъж от национална медия, беше по повод бомбата пред Военна академия, и питат какво мисля. След като им отговорих, казват: „Прав сте, академик Марков, но не говорите политически коректно. До нови срещи“. И ми затвориха телефона. 30 години след победата на демокрацията!

– Тази година отбелязваме Освобождението за 140-ти път (б. а. – датата е отбелязана за първи път през 1879 година). Какво ви тревожи най-много в навечерието на празника? И какво ще пожелаете на българите, ако трябва да завършим разговора по-оптимистично?

– Да съхраним България! Може да сме най-бедните в Европейския съюз. Може да не е добро място за живеене, за съжаление. Но България е райско място. Обиколил съм света и ще ви кажа, че ще дойде време, когато хората ще воюват за храна и за вода. А в България имаме всичко и трябва да я опазим. Имаме вековна история, трябва да имаме и далечно бъдеще. Това е пожеланието ми към младите. Тази земя е защитавана от поколения наред. Преди 141 години България се появи отново на европейската политическа карта. Но преди това ние бяхме народ, макар и в една чужда империя. Значи може народ без държава и това сме го доказали. Но държава без народ не може!