Винаги когато финансистите Левон Хампарцумян и Емил Хърсев зачестят с появата си по телевизорите, уверявайки ни в стабилността на банковия сектор, в главата ми нахлуват видения от миналото.
Преди 23 години, през февруари 1996 г. Валентин Моллов, който по това време имаше банка на свое име, ме заведе при Атанас Тилев, изпълнителния директор на Банка за земеделски кредит (БЗК).
Моллов беше приятел и спомоществовател на вестника, в който тогава работех и бях му приплакала, че не мога да си взема спестяванията, оставени на депозит в БЗК. Сумата беше дребна, просто да ми се чуди човек как мога да занимавам толкова издигнали се над битието хора с такъв смешен проблем. Но така или иначе, бях представена на Тилев и ето че вече седях в големия му кабинет на ул. „Съборна”.
„Наско, върни парите на момичето, цяла седмица е мръзнало по опашките пред банката ти” – каза дружелюбно Моллов.
„Аз пари в кеш нямам, Вальо, защото, както знаеш, имам едни суми в твоята банка, за които тъкмо смятах да ти напомня. На госпожицата мога да предложа да си вземе вместо депозита някоя от картините, с които банката ни разполага. Инвестицията в изкуство е дългосрочен актив, по-надежден от всякакви пари.” Тилев беше овладяно развълнуван и извика секретарката си, която влезе в кабинета му с десетина маслени платна от третостепенни съвременни български творци.
„Този ми се подиграва” – светна ми. Та аз нямах дори собствен дом, какви ти картини, какви дългосрочни активи.
Парите си получих след години, обърнати в левове по неизгоден курс и изядени от инфлацията. Шестнайсет лета по-късно, през 2012 г. прочетох в медиите, че Атанас Тилев е окончателно оневинен за източването на 543 милиона лева от БЗК. Изчезналата от банката сума всъщност бе в пъти по-голяма, но само този половин милиард бил осчетоводен, документацията от последните кредитни години на банката била безвъзвратно изчезнала.
Другият ми спомен на дребен вложител е с по-симпатичен край. Имах малък депозит в Корпоративна търговска банка, но нали бях вече с обица на ухото, изкъсо следях медийните рубрики с банкови анализи. Така на 19 юни 2014 г., около 15 следобед мернах между редовете нещо, което моментално ме изстреля към централата на КТБ. Последва кратък словесен двубой с банковата служителка, която с тих глас (за да не чуят другите клиенти) ме убеждаваше, че няма причина да закрия депозита си, защото слуховете, които сигурно съм чула, са грозна лъжа. Малко след 16 часа , вече крачех по „Графа” с чантичка с парички. Около час по-късно голямата шефка на Банковия надзор на републиката Нели Кордовска е направила същото като мен, само че е минала през служебния вход на КТБ.
На следващия ден, когато вече никой не можеше да влезе в КТБ нито от служебния, нито от входа за клиенти, аз се чувствах като финансов гений. Колко малко му трябва на средностатистическия български вложител.
Следващите ми банкови спомени ще бъдат по-енигматично представени. Защото става дума за действащи банки и мога да се вкарам в страшен филм, ако ме набедят, че умишлено разпространявам слухове и провокирам към банкови фалити. Най-общо казано опитът ми сочи, че в нашите банки винаги трябва да си нащрек. Вечерта преди посещението им не е препоръчително да се употребява алкохол и е добре да се вземе хапче гинко билоба. Приятел сподели, че веднъж при подновяване на договор вписаната сума на депозита му била три пъти по-малка от действителната, банковата служителка уж неволно използвала основата на договор на друг вложител. Това че тази основа не била в полза на приятеля, а в негов ущърб отдадохме на липсата му на късмет. С лоша карма си обяснихме и историята на друг познат – направил банков превод за чужбина, който така и не пристигнал, оказало се, че служителите от неговия клон са въвели погрешно и двете имена на реципиента, като за тяхната разсеяност дори наложили на познатия ни финансова санкция. Не от такъв частно-епизодичен характер са други, системни особености на банковата сфера. Вече е невъзможно да изтеглиш без наказателни такси нормална сума от депозита си дори в деня на падежа, ако не си заявил писмено желанието си дни преди това. Неофициално е наложена строга секретност относно това какъв е най-изгодния за клиентите начин за валутни преводи в чужбина – по този въпрос банковите служители се държат като служителите в центровете на мобилните ни оператори, инструктирани сякаш умишлено да заблудят търсещите информация. При трансфери от и към чужбина таксите (изходящи, входящи, плюс тези на кореспондентските банки) често надвишават стойността на преводите. Евродепутатката ни Ева Мейдел вече издейства тази несправедливост към българския клиент да се премахне в края на годината за презграничните преводи, но само за преводите в евро и само в рамките на ЕС. От всички останали трансфери банките ни ще продължат да дебелеят.
Да дебелеят и богатеят в зашеметяващи измерения. В края на миналата година БНБ отчете, че 2018 се очертава да бъде с рекордна печалба за българските банки – на стойност 1.379 милиарда лева само за първото деветмесечие, с 38 процента повече в сравнение с 2017-а. И почти толкова, колкото беше печалбата на банките ни през 2008-а, тогава, когато започна икономическата криза.
