Склонни сме да приемем, че по върховете на властта се подвизават ерудирани специалисти, които взимат решения въз основа на сериозна мисловна дейност. Правим го, не защото сме добрички или наивни, а тъй като сме наясно, че ако това аксиоматично за всяко управление условие не се спазва, в страната ще настане хаос. Оказа се обаче, че съвсем не е така. Премиерът обяснил пред партията си, че ГЕРБ отново трябва да се извърти, този път по въпроса за току-що отпадналите преференции и за твърдо заявеното нежелание на управляващите да се избере нова Централна избирателна комисия. Но не, това не се е случило в резултат на задълбочен анализ, нито пък заради напускането на парламента от страна на БСП, а тъй като Борисов почувствал с... кожата си, че нещо не е наред.
И самодиви в бяла премяна ще вържат с билки раната на виновника, та да е готов за нови скандали, ще пръснат с вода студена подсказалия изхода от глупавата ситуация, за да е все така бодър на поста си, и ще целунат в уста бърже заповядалия завоя на 180 градуса. А той ще ги гледа - мили, засмени. Една ще излезе с хвалебствена статия за шефа на правната комисия, и то в разгара на най-големите му гафове. Друга ще възкликне колко е важно всяка парламентарна група да си има по един Георги Марков и не, не за да им отваря очите - в ГЕРБ било пълно с недоволни, а за да каже на висок глас онова, което никой друг не посмял да изрази публично. На трета ще й се привиди едва ли не гениалност в баналните вече извъртания на премиера - толкова рядко било качеството му да се самокоригира не само в движение, но и без всякакво притеснение или свян.
И на никоя от самодивите няма и през ум да й мине да напише, че управлението на държавата не бива да зависи от реакциите на нечия кожа, дори и на най-височайшата. Да припомни, че 10 часа в правната комисия и 16 часа в пленарната зала БСП заставаше с аргументи срещу замислените промени в изборните правила, но нямаше кой да чуе. Да отбележи рядко срещания факт, че не само лявата, но и дясната опозиция е срещу орязването на демократичните права. Да се възмути от думите на премиера, че било нахалство БСП да поставя въпроса за смяната на ЦИК, защото тъкмо нейното мнозинство я е избрало преди пет години.
Но какво значение има кой, кога, какъв орган е избрал? След като изтече срокът, ЦИК трябва да бъде сменена, та дори да е златна. Иначе мандатността се обезсмисля. Иначе се действа по целесъобразност, а не по законосъобразност. Целите на различните политически субекти са различни, само законът е общ за всички. И когато мнозинството го нарушава в името на своите цели, това е произвол.
Впрочем сегашната власт нехае за мандатността не само на ЦИК. В някои от регулаторите работят членове с изтекли преди две и дори три години мандати. За други парламентът забави ротацията с година и половина-две. С услужлива промяна в закона бе насърчено оставането на предишния генерален директор на БНТ на поста цяла година след изтичане на мандата. На 26 май предстоят избори за Европарламент, а на 29 май изтича мандатът на генералния директор на БНР. И самодивите сигурно ще плеснат с ръце колко лошо ще стане, ако тъкмо в този момент бъде сменен шефът на общественото радио. Ако премиерът си замълчи, на публиката ще бъде внушавано, че и този мандат трябва да бъде удължен.
Така е в държавата, в която кожата е над закона. В която ключови решения зависят не от правилата, а от епидермалните усещания. И в която властта може да бъде сменена, едва когато и избирателят почувства с всяка своя пора, че й е време.
