Преди години, по време на Народната република, ръководната, съгл. чл. 1 от Конституцията, политическа сила водеше борба с "малката правда". "Голяма" бе тази правда , за която агитираха от екраните на телевизорите, от радиоточките и колоните на всички вестници и списания. За милиони българи имаше една правда - "Голямата", която бе истината за морала и високата нравственост ,за това, че "човек за човека е брат", за вярата в идеалите, в състраданието, в солидарността и помощта. "Първи май" бе празник на " "Международната солидарност на трудущите се", а икономическата организация на соцстраните, създадена като антипод на Общия пазар, се наричаше "Съвет за икономическа взаимопомощ". България реално получаваше помощ, но най-вече за строителството на нови заводи , предприятия, електроцентрали в т.ч. атомна, за развитието на земеделието, високите технологии и туризма. Всички българи имаха работа, а повечето и жилища, не се крадяха коли и ограбваха банкомати, храната не бе "менте", лекувахме се и почивахме в многобройни санаториуми и почивни станции, семейството бе основна "клетка" на обществото, а трудовият колектив, класът, курсът, районът, малкият град, мегаполисите и страната като цяло бе една голяма единна общност, която бе на 28 място в света по качество на живот, велика спортна нация със своите многобройни олимпийски и световни шампиони, а по световните сцени събираха овации оперните ни певци, цирковите артисти, художници и скулптури, естрадни певци и пантомимисти. Хилядолетната ни култура със своите произведения и исторически реликви предизвикваше възторг у взискателната публика по целия свят... Но "голямата правда" се пропагандираше бездарно.

Тя бе истина, но догматична. базираша се на материализма и на първичността на материята пред съзнанието.А за да работи човек за идеята, а не единствено за принадената стойност, която създава с труда си е необходимо не само той да вярва в тази идея, но и реализацията на идеята да е основана на най-съвременни достижения на науката и техниката, от една страна, а от друга, алчността, съблазните и изкушенията, на които е подложен човек да са противопоказани за всички членове на обществото.

И понеже това не се случи, се появи "малката правда". Нейни "фенове" бяха висшата партийна и държавна номенклатура, ръководствата на обществено-политическите организации и присъдружни партии, висшия и среден кадрови състав на държавна сигурност и контролните органи. Тези апаратчици, техните жени, деца и внуци и до ден днешен живеят в паралелния свят на охолството, безнаказаността, демагогията, наглостта, с презрението си към бедните и слабите, но с огромно и с нищо не подплатено самочувствие на победители. И тъй като олигархията днес се крепи на политиците, а те на доверчивостта и заблудата на гласуващите за тях презрени хора, то в речите за бъдещето на България, оформени като "визия"(?) винаги ще откриваме обещания за справедливост, за състрадателност, за солидарност, за висок стандарт на живот, за нов модел на развитие на страната, за високи пенсии и високи доходи и т.н. Думи, думи, думи, предназначени за външна показност и самовъзвеличаване. Никакъв проверяем резултат и обективирана конкретност! Така в България постепенно навлизаше лъжата, двойния стандарт и няма нищо учудващо, че когато на 26 август 1990 година тълпата подпали Партийния дом , то никой от милионната комунистическа партия не излезе да защити символа на идеята, превърнала се вече в "пост-истина". Горчиво прав е Юри Борисов, споделяйки, че: "Когато ние, членовете на екологичния „Русенски клуб“ например, си слагахме главата в торбата, го правехме защото ни беше унизително да ни лъжат и да ни пробутват квалификации вместо факти. Цялата борба за истинност и почтеност, която водехме малко преди 10 ноември и дълго след 10 ноември, се оказа смешна и обречена. Жалка борба на някакви глупаци, които се облекчават срещу вятъра, докато умните, хитрите, приспособените, благословените правеха пари ивласт". Или закъснелите откровения на един от стълбовете на СДС проф.Милан Миланов:"  В България има тежка хуманитарна криза, криза на ценностите, доверието, ние сме изпълнени със злоба.Ние сме общество, което се развива по пътя на злобата и ненавистта".

Къде изчезна Голямата правда в живота ни, защо я няма вечната и традиционна за българите православна етика в отношенията между хората, завещана от дедите ни?

Този процес,започнал от късния социализъм ,днес окончателно победи и както казва великият Ботев:"Свестните у нас считат за луди,глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита, колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил". Днешната

нова, всепобеждаващаголяма "правда"

е синоним на американската мечта, на пост-истината, токсичността, фейка. Ако преди тя все пак се базираше на идеология и философия, зад която срамежливо се вихреше охолния, "таен" и безпринципен живот на властимащите , на порасналите им деца и внуци, то съвременните западни "мозъчни тръстове" се надпреварват в продуциране и внедряване в съзнанието на хората на двойни стандарти при оценката на едни и същи факти и събития, на откровенни лъжи и демагогска фразеология, превръщайки бездуховността, паразитизма, преклонението пред парите и животинския нагон за власт в мечти и ценности – идеал за идващите поколения. Когато от всяка дума на "народните" избраници , на обслужващите ги журналисти, политолози, социолози и олигархични кланове лъха безнравственост и откровена лъжа, а хранениците и клакьорите на властта приемат пропагандата като своята нова "голяма правда", то тогава болшинството от народа, обезверен през годините на прехода, претръпнал и презрял чувството си за самосъхранение, не иска да има нищо общо и с властта, и с опозицията! От омерзение!

В днешното безвремие, ако говориш и изповядваш традиционните православни ценности, ако упорито търсиш националната си тъждественост с великата история на Отечeството и героизма на предците ни нямаш шанс да попаднеш в полезрението на масмедиите и да си част от глобалния "мейнстрийм". Проява на демодиран вкус е да държиш на семейството си, да възпитаваш децата си така ,както са го правили столетия наред нашите деди. Днес трябва да си "толерантен", да помагаш на джендърите да се ориентират в своето вътрешно "Аз", да аплодираш гей-парадите, да пребориш "насилника" в себе си , когато се осмеляваш да поглеждаш към хубави жени!

За съжаление, в ХХI век България се оказа на грешната страна!В рамките само на няколко поколение коренно се смениха ценностите, приоритетите, системата, морала, икономиката, законите, обичаите. Подменя се историята, националните герои, вековни национални каузи. Изкореняват се родствените връзки с близки по кръв и вяра нам народи! Във всички времена тези деяния са се наричали " национално предателство"!

Нима ще допуснем и ние да станем предатели ! Едва ли , защото ИСТИНАТА винаги ще си пробива път, ще бъде достъпна за хората, макар и не в този обем ,в който ни се иска. "Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата" ( Иоан, 8:44). Ако хората се облъчват само с лъжи, то те рано или късно, на базата на собствения си опит и информираност ще престанат да вярват на лъжците. Тогава манипулациите няма да са възможни. А истината ще си намира пътя. Търсете я! Тя е достъпна за всеки, който е търси! И свидетелство за това са всички онези, които не отиват да гласуват , отвратени от лъжата и познали истината!

От историята знаем, че когато човекът осъзнава, че произведеното в повече от необходимото му за нормален живот може и да се продаде, неусетно у него

се появява желанието да "спести" част от истината,

с намерението да заблуди купувача за по.-висока цена и качеството на стоката. Това е малка манипулация. Общественото мнение също се манипулира, когато е създадена обстановка на зависимости – изпадналия в зависимост , не може да защитава правата си и се съгласява с предлаганата му "истина", макар тя да е и "пост-истина". Когато този стил на поведение става повсеместен, то тогава обществените норми се пренастройват на лъжлива тоналност и "свестните ,започват да се считат за луди". Най-бързият и лесен начин целенасочено да бъдат поставяни хора, фирми, градове и държава в зависимост е опцията да им се дават пари на заем. Присъщата на човешката природа от най-ранна възраст податливост на съблазни и изкушения и обземащата я впоследствие алчност и ненаситност са предпоставка за поставяне ѝ в зависимост по собствено желание.За тази цел са необходими структури, каквито са банките и организациите за микрокредити, а така също и международните финансови институция в т.ч. СБ, МВФ и БМР. Нужно е и универсално платежно средство между страните, каквото днес е американския долар. След флорентинците Барди, Медичи и Перуци, стигнали първи до идеята да печелят, поставякси клиентите в зависимост, то, ноу-хауто, получава своя съвършен и завършен вид в стратегията на немския евреин Майер Амшел Ротшилд, който с наследственото злато и ценни монети става най-големия кредитор на властващите монарси в Европа, а впоследствие и на редица правителства. През 1790 година той заявява: "Оставете ме да печатам и контролирам парите на някоя държава и няма да ме интересува, кой пише законите ѝ", а на следващата 1791 г. Майер Ротшилд "завзема" Централната банка на САЩ за цели 20 години. След кратко прекъсване през 1816 г. американският Конгрес подновява за още 20 години договора на Ротшилд, за да дойде срещата на седемте банкера на о–в Джекил Айланд през 1910 г. ,наречена "лов на патици", на която се взема решението за създаването на частната Федерална резервна система (ФРС) на САЩ. До ден днешен не е ясно, кои са истинските собственици на дванадесетте емисионни банки под шапката на ФРС, какъв ѝ е баланса, каква е печалбата ѝ. Знае се, че Съединените щати имат свой огромен държавен дълг от няколко трилиона доларакъм частната ФРС. Този дълг е изискуем във всеки един момент по волята на кредитора. Но нито президентът, нито конгресмените и сенаторите, а най-вече американският народ не знаят поименно, кои са кредиторите, от които зависи бъдещето им като най-могъща държава в света!?!. С "Бретънуудските споразумения" от 1945 година американският долар става официална световна резервна валута. Всички национални банки по света се контролират от ФРС чрез задължителния валутен резерв в долари и кредитите от МВФ и Стабилизационния фонд. СБ и МБВР обвързват принудително държавите с кредити, а приватизацията на най-добрите им предприятия се осъществява в полза на посочени от тях компании. Става ясно, че финасовата система на целия свят е под пълния контрол на неизвестните собственици на ФРС. И когато към това се прибавя и бруталното обезсилване от президента Никсън на международно приетия гарантиран златен паритет на долара с фиксиран курс от 35 долара за тройунция, то става ясно , че цената на тоталния контрол на "изключителните" върху света е равна на стойността на боите и хартията, необходими за отпечатването на неограничен брой зелени хартийки. Същите тези хартийки са "гарантирани" от силата на американското оръжие и стотиците военни бази, от все още съществуващото доверие на американския народ към ръководството на страната си и от огромното количесдтво пари без стойност, разходвани за "промиването" на мозъците на народите по света с удобните за САЩ "пост-истини" и "фейк-новини"!

Много са силни думите, казани по този повод от големия американски индустриалец Хенри Форд: "Добре е ,че американците не разбират нашата парична система. Ако те се заинтересуват от нея ,то още утре в Америка ще избухне революция!" Гигантска манипулация и тотална далавера! Но "далаверата" с годините

се разраства и става напълно неконтролируема.

До 1910 години промишленният ръст в икономиката се е постигал с финансовата печалба при реализацията на произведената продукция, а не с кредити. От преките и косвени данъци правителствата, в т.ч. и на САЩ, са създавали златен запас, но не са трупали дългове. Главният регулатор е била паричната емисия т.е. парите в обръщение, които са били равни на количеството злато, съхранявано в банките като обеспечение на паричната маса. Банкерите, които не са носили рисковете за инфлацията и за произведената, но нереализирана продукция с желание започват да оперират с повече пари, нарушавайки съотношението между обема на даваните кредити и размера на задължителните резерви т.е. появяват се необеспечени пари, а там където се появяват проблеми с ликвидността, пак в нарушение на закона ,се харчат резервите, което води до неплатежоспособност на банките.Банките нарушават закона, защото им е крайно изгодно печелившите предприятие, произвеждащи реални стоки да бъдат техни клиенти и длъжници. Така американските банкери стигат до голямото "прозрение", че само те, самите, без държавата и регулаторите, могат и трябва да се разпореждат с обема на паричната маса т.е. самите те да определят размера на паричната емисия. И измислят Федералната резервна система, над която никой да няма контрол! Президентът и Конгресът на САЩ могат да сменят членовете на Управителния съвет, но в политиката на банката никой не може да се меси! Дългогодишният управител на ФРС Алън Грийнспан, в едно телевизионно интервю казва: "Преди всичко ФРС е независима агенция.Това означава, че не съществуват такива чиновници или държавни организации, които биха могли да забранят или да оспорват нашите действия!" Ясно и точно! Тези думи можеха да станат и пророчески след рухването на Берлинската стена и да касаят целия свят, да предизвестят победата на Новия световен ред и "Края на историята " – апотеоз на една реализирана, двестагодишна мечта. Не стана!

За "голямата измама" , както и за алчността няма почивка, всичко продължава на следващо, по-високо ниво.... Когато има много пари без стойност, всичко може да бъде залагано като обеспечение за кредити, независимо дали е ликвидно – жилища, застраховки, коли, бъдещи доходи, реколти, научни открития и ненаписани романи– практически всичко, материално и духовно,стига да е скрепено с договор и да обслужва концепцията: "Всеки гражданин на планетата трябва да е длъжник на Системата и така да зависи от нея!"

През 2004 година, за да бъдат обезопасени определен кръг посветени граждани, международните финансови регулатори разрешават частни лица да притежават като инвестиционна стока 24-каратово злато, с чистота 999,9. В същото време,ФРС, тълкувайки правилата "Базел II" на Базелския комитет за банков надзор (БКБН) констатира, че " за добре капитализираните банки отношението на капитала към съвкупните активи трябва да се поддържа на ниво от 5%, но не по-ниско от 2%. Ако този коефициент, който не се използва в други страни бъде определен като "долна граница на изискването за регулативен капитала", то това няма да даде правото на някои банкида се възползуват от неговото намаляване, каквато възможност предоставят правилата на БКБН". С други думи, тази обтекаема формулировка на ФРС дава правото на точно определени от ФРС американски банки да

създават банкови деривати

при съотношение на собствената им капиталова адекватност под 2% т.е. с 1 млн.долара реален срочен депозит при обявен лихвен процент, банката обеспечава други най – малко 50 млн. (фиктивни) долари, които дава на други банки във вид на кредити с по-висока от депозитната лихва. Добре капитализираната банка, чрез виртуално банкиране заема тези 50 милиона долара на свои банки-клиенти, чиято капиталова адекватност е 12%, покриващи разходите си по взетия кредит с печеливша лихва. По този начин в обръщение се появява огромен фиктивен паричен ресурс, който носи 6 пъти по-голяма печалба на привилигированите банки във вид на лихви, но едновременно с огромната наличност надува балона на акциите, ипотечните кредити и всякакви други финансови деривати, провокирайки глобални кризи като тази през 2008 година. В тази ситуация, за да се скрие голямата лъжа спасението е в "количественото смекчаване" или наливане на новоотпечатани фиктивни долари или евро за изкупуване на лошите кредити, което правеха и правят години наред вече ФРС и ЕЦБ.В резултат на тези занимания външният дълг на САЩ надхвърли 22 трилиона ам.долара, а "голямата" Дойчебанк изпитва огромни трудности!

Невероятна, при това узаконена далавера! Как е възможно интелигентни хора, стъпили здраво на земята, да слушат и изпълняват съветите на провалили се световни менъджери! Какво е това – хипноза, конформизъм или просто тотална глупост и пълна безпомощност! Българи, царят-хегемон е гол финансово!

Безспорно, при започналият отказ на големите икономики от долара , особено при търговските сделки с енергоносители, глобалната световна финасова и икономическа криза е неминуема и крахът на неолибералния модел на капитализма е предизвестен! Общата невъобразима задлъжнялост в света кара големи и малки играчи да измислят все нови и нови хитрости за отлагане на края от страх да не станат провокатори на рухването на дълговата пирамида. ФРС и ЕЦБ продължават да хвърлят с големи "огнярски лопати" наличност в пастта на "триглавата ламя", наречена алчност за да поддържа ценностите на Голямата си "правда".Но, за съжаление, ще дойде Видовден с приближаваща се хиперинфлация, девалвация на долара и, не дай Боже, гореща война!

(Следва)