Това е коментар за малките дипломатически знаци с големи политически послания. Ако един посланик отиде на крака в Министерския съвет, той има две линии на поведение.

Или далеч от камерите да предаде важна информация на българските власти, подтиквайки ги към определени действия, но оставяйки ги да създават впечатлението, че държат под контрол тези действия.

Или самият посланик да демонстрира контрол над ситуацията, заставайки с лицето си зад определени твърдения, водещи до действия. 

Ерик Рубин избра втория вариант.

Американският посланик не само отиде в Министерския съвет през седмицата, но и говори първи пред журналистите. Той предпочете обществото да разбере от него, че милиони венецуелски пари са прехвърляни в България и не даде тази "привилегия" на българските си домакини.  

Въпросът е защо? И отговорът няма да хареса на българските власти.

Подобна демонстрация от американския посланик показва липса на доверие в способността на институциите да се справят с проблемни ситуации, които освен България засягат и други страни. И това е проблем. 

Ерик Рубин не спря дотук. Само няколко часа след появата си в Министерския съвет, той даде интервю в "Свободна Европа", в което заяви: "Има данни за вмешателство в българската политическа система чрез разпространение на фалшиви новини и опит за манипулиране на медийната среда".

Той е наясно за начините, по които се изкривява всяка важна информация, как се манипулира и как и от кого се създават внушения с цел да се раздели обществото.

Нещо, което българските власти често констатират, но не разобличават.

От думите на американския посланик става ясно, че Министерството на правосъдието на САЩ е изпратило отново в България свой представител заради корупцията и върховенството на закона. 

Досега Борисов се опитваше да балансира между Изтока и Запада. Сложна и рискована задача. Появата на британския и американския посланик в рамките на 72 часа в Министерския съвет по еднотипен начин, показва, че този баланс вече е невъзможен за София.

Показва също, че службите на тези страни знаят кой какво прави и какви последствия има това не толкова за българската, а за общата европейска сигурност. И ако София не се справя с тези проблеми, те ще се намесват шумно и категорично.  

Ще ви дам един пример. Британците надали се интересуват толкова от господин Гебрев, хранителните му навици или неговите бизнес отношения с този или с онзи. Те се интересуват единствено от въпроса - как руски агент човек с фалшива самоличност влиза три пъти на българска територия и три години по-късно се появява в Солсбъри със същата самоличност?

Това означава, че тази самоличност не е била разкрита и не е била компрометирана. Или нашите служби изобщо не са разбрали, или не са споделили тази информация със своите партньори.

Директните дипломатически знаци обаче означават и още нещо. Да не си правим илюзии, че Вашингтон, Брюксел или Лондон искат смяна на властта в София.

Особено при наличието на парламентарна опозиция с нееднозначно отношение по гореописаните въпроси и президент, който така и не взе отношение нито по подозрението, че агент на руските служби, замесен в случая "Скрипал" три пъти е влизал в страната, нито по съмнителните парични преводи от Венецуела. 

Сигналът е, че повече няма да има търпимост към скрити и явни зависимости в навечерието на решаващ вот за цяла Европа.

И ако Борисов не го разбере, ще виждаме все по-често чужди дипломати, които предприемат не дотам типични за дипломацията действия.