Тези дни разговарях с възрастен софиянец, стана дума за Луков марш и той ми каза: „Знаеш ли, помня София преди 9 септември 1944 г. като дете, но не си спомням тогава да съм виждал толкова пречупени кръстове, колкото могат да се видят през последните години по стените на сгради, тоалетни и какво ли още не в столицата.“ Де да беше така обаче само в София.

Така е по столиците на цяла Европа. В Украйна в национален герой е превърнат съюзникът и съучастникът на Хитлер Степан Бандера. В Париж  с пречупени кръстове са нашарени снимки с лицето на Симон Вей, бивш председател на Европейския парламент и една от малкото оцелели жертви в лагера Аушвиц, където загива цялото й семейство. Еврейското гробище в Ерлисайм, близо до Страсбург, където заседава Европейският парламент, е нашарено с пречупени кръстове.

Три последни общоевропейски социологически изследвания показват, че евреите в Европа се чувства все по-заплашени, подложени са на нарастваща агресия, а като цяло се засилват всякакви форми на расистки прояви във все по-класово разделените и политически поляризирани европейски общества. Във Франция се съобщава за нарастване през 2018 г. на нападенията и оскърбленията над евреи със 74 % в сравнение с предходната година.

Но същото е и в Германия, където насилствените антисемитски атаки са се увеличили с 60 %. Във Франция антисемитските инциденти са се увеличили от 311 през 2017 г. на 541 през 2018 г. В Германия са стигнали своя пик от 1 646 случая. Същата е тенденцията и във Великобритания. Голямо социологическо изследване сред 16 000 евреи в 12 държави в Европа в края а 2018 г. показва, че 89 % от тях смятат, че антисемитизмът в страната, в която живеят нараства значително през последните пет години, а 30 % са били обиждани и нападани под някаква форма. За антисемитските атаки от значение са и нарастващите ислямски общности с техните ислямски екстремисти, пренасящи противопоставянето между араби и израелци и в Европа  (1). 95 % от евреите във Франция, 75 % – във Великобритания, 84 % в Белгия заявяват, че антисемитизмът е много голям проблем за тях. Затова и 38 % от евреите в Европа имат намерения да емигрират, уплашени от възхода на антисемитизма (2).

ХХ век роди фашизма като последното убежище на капитализма в условия на криза, водеща до разпадни процеси. Това убежище бе открито от него след периода на рязко нарастване на социално-икономическите неравенства и борба за световна хегемония, свързана със световна война през 1930-те години. Тогава фашизмът е във възход в цяла Европа, включително и в САЩ, замествайки социално-икономическите неравенства и противоречия с расови и етнически неравенства.  Родилият кризата капитализъм се скри зад образа на расовия и етническия враг.

Сега в условията на многостранна криза на неолибералния капитализъм наблюдаваме ускорено същата тенденция. През миналата година нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман написа в Туитер: „1930-те се завръщат“. За сведение на младите поколения, които нямат историческа памет това са годините на възход на фашизма. Годините на крах на така нар. „първа глобализация“, протекционистко затваряне на държавите и началото на обединението им в два световни блока, започващи война помежду си. През миналата година в Хуманитарния комитет на Общото събрание бе предложена проекторезолюция срещу героизацията на нацизма и в нейна подкрепа гласуваха 130 държави, но САЩ и Украйна бяха против. Дали това е случайно?

Стив Банън, политически стратег в началото на управлението на Тръмп в Белия дом обеща в интервю, че епохата на Тръмп ще бъде „така вълнуваща както 1930-те години“.  Той се сочи като автор на лозунга „Америка на първо място“ в словото при встъпване на Тръмп в длъжност. Малко се знае обаче, че фразата „Америка на първо място“ (“America First”)  е наименование на националистическо и антисемитско движение в САЩ през 1930-те години, което се опитва да накара американското правителство да не води война с нацистка Германия и да пази добри отношения с Хитлер. А паралелите могат да продължат защото не са един и два. Вземете само този: през 1930-те години Хитлер ругае неудобните му вестници за това, че са Lügenpresse („лъжлива преса“), сега Тръмп се жалва от тях, че бълват „фалшиви новини“ и причините за това у нас, в Европа и в Америка се откриват в зловещите руснаци, които тровят невинни хорица по Великобритания и България, водейки „хибридна война“. Когато Хитлер идва на власт през 1933 г. той изтегля Германия от Обществото на народите и от най-различни договори. Като дойде на власт Тръмп изтегли САЩ от Транстихоокеанското споразумение, от ЮНЕСКО, от споразумението за ракети със среден обсег на действие. Тогава капитализмът излиза от кризата чрез възход на производството на оръжие и милитаризация, сега тече същия процес и началото на управлението на Тръмп започна с гигантска сделка с оръжие със Саудитска Арабия, а държавите в Европа, започнаха нова студена война, по света навсякъде увеличават средствата за въоръжаване.

Да, кризисните процеси на днешния неолиберален капитализъм отново раждат вълна на национализъм, расова и етническа омраза и либералните соросоидни НПО-та и медии трудно могат да спрат този процес, тъй като социално икономическите неравенства разрушават либералните идеологически маскировки. Капиталът краде милиарди от всякъде, където може, крие ги по-офшорки и чрез НПО-тата призова „срещу езика на омразата“. Най-баналният пример са двете американски централи, мъкнещи към офшорка заграбените с неравноправни договори милиарди на самоизгарящия се и бягащ от бедност през девет планини в десета българин.  А това е само един от безбройните примери на неолиберален грабеж. При това положение неизбежно соросоидния глобализъм на развихрилия се и извличащ от всякъде капитал капитализъм, криещ се зад кьорфишеци от рода на Истанбулската конвенция, става утроба за възкресението на призраците от 1930-те години. Обедняването на големи групи от хора, загубата на предходния статус на средната класа, несигурността, възходът на гигантски дигитални монополи, бандитското поведение на глобализирания капитал, който изсмуква ресурси от където може и се крие в различни офшорки и данъчни убежища се скриват зад образа на евреина, циганина, емигранта. Това правят, макар и по различен начин и либерали, и консерватори. Либералите лицемерно крият социално-класовите неравенства с идеологически балони за мултикултурализма, уважение към различния, джендър равенства. Консерваторите по същия начин крият това, обаче като обвиняват за проблемите и противоречията етническият и класовият враг –външен и вътрешен. У нас върви русофобска и антициганска истерия, при която най-голямото неравенство и бедност в ЕС се крият зад образите на мързеливия и престъпен циганин и вездесъщия злодей Путин.

В двете водещи страни на Запад – Великобритания, тресяща се от разпада, свързан с Брекзит и САЩ, където бедните и неравенствата са същите, както при предишния възход на фашизма, разгарянето на русофобски страхове скоро ще почнат да водят до ситуациите от времената, когато един американски министър се затича към прозореца с крясъци „Руснаците идват“ и скочи в бездната под него, за да се скрие от тях. Ако напишете в Гугъл на английски “Trump is fascist” ще откриете, че той е характеризиран така в почти 20 000 сайта.  При  кризата през 1930-те години един смятащ се за велик фюрер ревеше „Германия над всичко“, при сегашната криза друг лидер вдига лозунгите „Америка на първо място“ и „Америка отново велика“, намалявайки данъците на богатите и засилвайки опитите за извличане на богатства от където може по света. Призракът на фашизма отново броди по Европа и Америка.

София е нашарена на много места с пречупени кръстове, а по улиците за пореден път шества Луковият марш, който вече се интернационализира, защото привлича привърженици от цяла Европа. Той е естествено следствие на реставрацията на капитализма, която се прояви в реабилитация на убийците на деца и антифашисти и в обявяването на осъдените от създадения с решение на държавите победителите във Втората световна война Народен съд за „унищожен национален елит“.  Мястото на палачите и жертвите е разменено и това няма как да не ражда фашизъм. Антикомунизмът съвсем естествено се съчетава с фашизъм. Преди близо три десетилетия наивна и оглупяла от перестройката тълпа софиянци пееше „Времето е наше“, мислейки си, че влиза едва ли не в царството божие, наречено тогава „демокрацията“. Царството божие, в което влязоха се оказа неолиберален, периферен, компрадорски и клептократски капитализъм, който отново ражда фашизъм.