Парламентът с 8% доверие сътвори по тъмни доби скандал с Изборния кодекс, чието развитие тепърва ще взривява обстановката в страната.
Фактическото обезсмисляне на преференциите, което лишава хората от истинското им право на избор, се приема на нож от всички страни: от анализатори, социолизи, политолози – говорители на обществено мнение. Омбудсманът готви жалба към Конституционния съд, БСП развя знамето на онеправданите и го понесе към Брюксел. Всички те имат път към избирателя и всички ще говорят, че ГЕРБ е отнел една извоювана вече демократична норма.
Защо ГЕРБ се съгласиха на това унижение?
И то в момент, когато в международните класации България е поставена в категорията Flawed Democracy – непълна, ощетена демокрация!
Когато президентът предупреждава, че българската демокрация ерозира, че управляващите налагат диктат.
И ето с Изборния кодекс ГЕРБ поднесоха като на тепсия пред обществото главата на българската демокрация, за да имат основания критиците да говорят за “диктатура”, “режим”, тоталитарни порядки” и т.н.
Не знам колко души са проследили 16-часовите дебати по приемането на поправките в Изборния кодекс. Е, аз го направих! Не за първи път съм наблюдавала работата на парламента в екстремни ситуации, но такова газене на правила и норми отдавна не бях виждала.
Усещането за правене на законодателство на пожар и напук властваше в през целия парламентарен ден в четвъртък. Самият законодателен процес беше пълен хаос. На моменти председателят на парламента Цвета Караянчева не знаеше какво се гласува, не можеше дори да формула текстове, които да се приемат, беше неадекватна към реда в залата. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов ползваше правилника като носна кърпа. Предлагаха, приемаха и отхвърляха разни текстове в абсолютен безпорядък. В дадени моменти залата не знаеше в каква процедура е, по едно време имаше дори два доклада, които естествено депутатите не бяха чели, в единия пишеше едно, в другия – друго, но те вдигаха ръце, както им нареждаха.
Истински фарс!
Оставям настрана скандалите и обидните реплики, които гарнираха този маскарад… Да му мислят онези, които бъркат изказване от парламентарната трубуна с махленска препирня.
А става дума за изборни правила! За норми, върху които трябва да стъпи правовата държава!
За спазване на закона!
Но, не! ГЕРБ решиха, че няма да се спази законът и евроизборите ще се правят от ЦИК с изтекъл мандат!
За да покажат на всички, че не им пука от факта, че законодателят нарушава законодателството!
Защо се вкарват ГЕРБ в този капан?
Нямало време за нова ЦИК, щяло да се създаде хаос. Но, същата тази ЦИК бе избрана през март 2014 година, пак два месеца преди изборите и това не създаде хаос… Щели да се изпокарат патриотите кого да сложат; старата ЦИК била удобна на ГЕРБ; имали страх от президента, който трябва да издададе укази за членовете на новата ЦИК и т.н…. Нивото на българския политически процес е паднало толкова ниско, че такива дребни политически сметки се вадят като аргументи, за да не се спазва законът! Това просто е недопустимо!
И ГЕРБ не съзнават пред каква бездна се изправят с упорството си! Защото стават пример за погазване на правилата. А демокрацията е преди всичко спазване на правилата.
Не се прочистиха и “мъртвите души” от избирателните списъци, не се създаде регистър на избирателите.
Защо? Тук поне отговорът е прост, но имиджово пак не е в полза на ГЕРБ.
Днешните управляващи действат по същия начин, както правеха предшествениците им, ползвайки “мъртвите души” за манипулиране на резултатите от вота. И понеже 30 години нищо не се променя, хората разбират, че са лъгани и в изборния ден недоволните духват за гъби. А партиите се чудят защо пада избирателната активност. Заради лъжата! Заради измамата! Заради отношението към избирателя като средство за себеуреждане.
Общественото разочарование и недоволство е толкова голямо, че гневът все накъде ще избие. Незнайно кога и по какъв повод. Държавата е затънала в тресавище от проблеми. Скандалите се застъпват, налага се усещането, че властта е неспособна да реагира адекватно. И готви изборни фалшификации…
Пипането на Избирателния кодекс в навечерието на избори винаги е нож с две остриета. Обикновено бумерангът се връща към онези, които са променили правилата по своята кройка. БСП го изпита с мажоритарния вот, наложен от Първанов през 2009 година. На “Позитано” 20 си скубеха косите, когато видяха, че не успяха да вкарат нито един мажоритарен депутат.
Днес ГЕРБ се държат като късния Костов – чувството за самозабравяне, за самодостатъчност ги заслепява.
Защо?
От страх, че губят и искат със всички способи да се задържат, или заради измамното усещане, че са вечни и всичко им е позволено?
И в двата случая това се наказва. Така поне пише в историята.
Ако има кой да чете. И да си взима поука.