"Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори", пише в Евангелието на Матей и този цитат безкрайно много отговаря на ситуацията с позицията на Българската православна църква относно Националната стратегия за детето.

Ден-два преди края на отвореното обществено обсъждане по темата някакви хора изведнъж се сетиха, че подобно нещо има и че то е тайно прокарвано зло, целящо да внесе Истанбулската конвенция в българските училища, ама ей така, по терлички и без никой да разбере. "Искайте, и ще ви се даде; търсете и ще намерите"...

Иначе казано, ако в главата ти обитават само злостни и манипулативни джендъри, будещи праведен страх у теб, напълно нормално е да виждаш заплаха във всичко, което поне бегло се доближава до темата за семейство, род и народ.

От цялата позиция на Православната църква по въпроса с националната стратегия стана ясно, че за Светия синод абортите са убийство, възпитателните шамари спрямо децата са необходимост и право на родителите, сексуалното образование в училище е съмнително и води до "разкрепостеност". И като цяло благосъстоянието на децата неминуемо преминава през духовното им обогатяване (което, разбира се, може да стане само през църквата).

Който е очаквал нещо по-различно от българския висш църковен клир, просто не е внимавал особено в картинката. Досега всяка от тезите в позицията на БПЦ е била излагана повече от веднъж и е предизвиквала обществени спорове. Защото Църквата вярва в традициите, ако ще и те да са свързани с употребата на физическо насилие.

Традицията (в един по-широк смисъл отвъд обикновените празници и обичаи) като цяло се свързва с Църквата като основен съдник за доброто и злото, за правилното и грешното в живота на хората. И всяка промяна в традицията, би изисквала от Църквата да се променя заедно с нея.

А тя по принцип, и особено у нас, не обича да се променя... Или въобще да прави нещо, което да я изведе от обичайното й състояние на върховен и далечен морален съдник на променящия се около нея свят.

Кога за последно сме били свидетели на някаква наистина голяма социална кампания, организирана от БПЦ, която да не се върти около заклеймяване, осъждане или директно анатемосване?

Ако целта на Църквата е да служи на обществото като мерило за морала, как изпълнява тази си задача Православната църква у нас? Със скандали около имотите на БПЦ, със скандали със скъпи часовници и автомобили, с досиетата на владиците в Държавна сигурност, с мутренско поведение от страна на антуража на един-двама от владиците, с разкола си от 90-те, с цялата помия около "баба Гуси" и Троянския манастир...

А, да, да не забравяме и с онова щедро раздаване на архонтски титли на едри бизнесмени като Слави Бинев (който дълго време беше известен с бизнеса си с нощни заведения) и Петър Манджуков (посредничил при сделки за търговия с оръжие).

Ако някога Църквата у нас е имала моралната висина на институция, допринесла за спасяването на българските евреи, давала е стипендии на сираци и се е грижила за нуждаещите се, то в сегашния си вид БПЦ не напомня особено за това славно минало.

Няма някаква ясна и видима благотворителна кауза, няма развиване на паството, освен ако някой свещеник на своя глава не реши да положи усилия. Напротив, у нас тази институция дълбоко е решила да остане с идеята, че Църквата не ходи при миряните, а те отиват при нея и това е закон. А после раздава гневни позиции, когато забележи, че "миряните" са решили да потърсят духовното някъде другаде.

Така че когато БПЦ реши да говори за въпроси като развитието на децата, младежите, младите майки или когото и да е въобще, първо е най-добре да отговори на себе си на няколко важни въпроса.

Щом толкова много иска въвеждане на религията като учебен предмет, защо не въведе неделни училища в църквите за децата на вярващите? Щом вярва, че абортът е грях, защо не организира образователни кампании (или ако щеш религиозни) сред онези млади жени и момичета, които са в най-голям риск от забременяване и нежелана бременност?

Щом смятат, че родителите трябва да имат повече права във възпитанието на децата си, така че не "всички права да отиват при детето", защо не започнат да работят със самите родители като помощ и подкрепа за отглеждането на децата.

"Искайте, и ще ви се даде; Търсете, и ще намерите..." Само дето у нас Православната църква нито иска, нито търси. Само раздава поучения и порицания.