Изненадващо, но и твърде окуражаващо е да видиш как до един и същи извод може да се стигне по два абсолютно противоположни пътя. Изводът е, че Европейският съюз ще се разпадне в съвсем обозримо бъдеще, а едната позиция е на краен еврофедералист, а другата – на краен евроскептик.

В понеделник сутринта бях в телевизията във връзка с писмото на 30-те интелектуалеца, за което вече говорихме. Беседвах с две дами, чиито имена няма да кажа, не защото не си ги спомням (да не бъде!), а за да не разваля чувството за универсалност. Доколкото разбрах, идеята беше едната дама да застане на страната на толерантна, мултикултурна и либерална Европа в борбата ѝ срещу тъмните сили на национализма, аз да се противопоставя от името на национализма (към който съм по-скоро критичен, защото смятам, че нацията е сравнително нова мисловна фигура, която може да доведе патриотите до опасни умозаключения), а някъде между нас да застане втората дама и да центрира разговора.

Всъщност в центъра се оказах аз, защото позициите на дамите се оказаха твърде противоположни. Казвам го, защото извън разговора ни, който беше в общи линии безинтересен, ние тримата сякаш олицетворихме основните групи българи според отношението им към Европейския съюз: 1. Такива, които са твърдо „за“ него и са склонни да го идеализират; 2. Такива, които са твърдо „против“ и са склонни да го демонизират, и 3. Някакви, които не успяват като Ботев силно да любят и мразят. Аз съм от третите и вероятно затова сега ще ме намразят както еврофилите, така и еврофобите.

Дамата от лагера на еврофилите – дългогодишен специалист по човешки права – беше уплашена от надигащата се вълна на „национализъм“ в Европа (слава Богу, посвени се и не каза „фашизъм“) и от това, че привържениците на визията „Европа на отечествата“, които най-вероятно ще засилят позициите си в следващия европейски парламент и ще посегнат на правата на гражданите. „Има хора – каза тя, – които искат да ни върнат към агресивната идентичност“. Попитана (май от мен) какво доказва, че „националистите“ ще постъпят именно така, дамата посочи като доказателство политическата ситуация в България, където в парламента са попаднали крайно десни патриотични партии, препънали са приемането на Истанбулската конвенция, в резултат от което са загинали 38 жени от домашно насилие.

Дамата-еврофил смята, че Европа има нужда от спасяване и че е нужен „категоричен активизъм, който ще погне на Европа да не се разпада на своите крайно десни крила“. Види се, трябва да си направим извода, че ако случайно изтървем Европа, ще се върнем в пещерите и ще станем за смях на цивилизования свят. Българинът (оня единственият и косматият, дето си го знаете) се страхувал, казват, от две неща: да не настине и да не се мине. Според мен се страхува и от едно трето: да не се изложи пред чужденците.

Всичко това много допада (не казвам, че въпросната дама-еврофилка е от тях) на атеистичната интелигенция. Вижте: в късната Античност споровете са били дали Бог Син е единосъщен с Бог Отец, дали притежава божествена природа и божествена воля; през Средновековието са се препирали настървено дали Свети дух изхожда само от Отца или и от Отца, и от Сина; днес дискусията е дали изобщо има Бог или няма, като изводите от нея са колко тъпи са онези, които си мислят, че има. Атеистичната интелигенция не признава нищо за по-възвишено от себе си. Тя е венецът на еволюцията, краят на историята. Как човек, който отрича на самия Бог правото на съществуване, ще се съгласи с друг човек, който не е на неговото мнение? А в същото време лицемерно тръби, че „не е съгласен с теб, но е готов да умре за правото ти да изкажеш мнението си“. Този „толерантен демократ“ е готов на тоталитарни репресии, готов е да пожертва всяка конкретна свобода в името на абстрактната свобода.

Отрекли с дързост и безумие безсмъртието, на тези хора не им остава друго, освен да кажат, че смисълът на живота е в това, като умреш  „да оставиш след себе си един по-добър свят“ и да живееш в паметта на признателните поколения. Само там. И тъй като са безкрайно горди, вярват, че те единствени знаят как светът да стане по-добър – всеки, който не споделя тяхното мнение, е ретрограден враг, реакционер, който иска да направи света по-лош или поне отказва да го направи по-добър чрез активизъм, кампании и флашмобове. Да направят света по-добър опитаха и тоталитарните режими между двете световни войни, това опитва и всеки проект за „нов световен ред“.

А е толкова просто! Трябва само да спазваш правилото: „Обичай ближния!“. Ако обичаш хората, което означава понякога да жертваш за тях личното си удобство, ако се грижиш за другия до теб, което означава от време на време да поставяш неговите интереси преди своите, тогава светът ще се подобри от само себе си. Ако всички се придържат към това правило, докато ти се грижиш за другите, другите ще се грижат за теб с тиха и ненатрапчива любов, а това е много повече, отколкото сам да се грижиш за себе си. И тогава светът наистина ще стане по-добър, без да сме си поставили амбициозната цел да го подобряваме лично с всепобеждаващия си интелект…

От своя страна дамата-еврофоб заяви, че въпросните 30 интелектуалци застават на страната на неолибералния елит, който управлява Европейския съюз, дори и след като изгубил доверието на хората в Европа. Страшното при европейските елити според нея е това, че те не са способни да взимат самостоятелни решения, доказателство за което е как наскоро признаха „човека на САЩ едва ли не за легитимен президент на Венецуела“. САЩ забраняват на България и на Германия да сключват изгодни сделки (Северен и Южен поток) с външни страни (Русия), за да купуват скъпи американски стоки. Поради тази неспособност на неолиберални елит „Европейският съюз ще се разпадне и е въпрос на години това да се случи“.

Националните елити не са пò стока от паневропейския неолиберален елит, защото са функция на транснационалния капитал. В България „няма производство, защото индустрията е закрита“, което води до бедност, неравенство, несправедливост, напрежение и т.н. Чест прави и на тази дама, че се въздържа от „революционна ситуация“ тъй както другата дама се въздържа от „фашисти“.

В този момент със сигурност ще се намери някой да каже: „Ами ти, бай Иване, къде си ти? Еврофил ли си или еврофоб? Разбрахме ясните и стройни позиции на дамите, дай сега да чуем и твоята“.

Тук ме хванахте. Никога не съм бил силен в ясните и стройни позиции. Но както казах в началото, аз съм от тези хора, които предпочитат да гледат делата, а не извършителите им. Не съм запалянко и си нямам отбор, който винаги да е прав за всичко и за чиято правота да воювам на кръв и сополи със запалянковците на другите отбори. Затова нека се опитам да оформя мнението си в рамките на конкретния телевизионен разговор.

Първо, не съм съгласен, че консерваторите, които намират визията за Европа на отечествата по-смислена и по-перспективна от визията за Съединени европейски щати, искат да разрушат Европейския съюз, да извадят държавите си от него и да отнемат човешките права на гражданите. Ако искаха това, те щяха да се борят за влияние в националните си парламенти и чрез това влияние да вадят страните си от Съюза. Щом се борят за влияние в общия Европейски парламент, което личи от желанието им да се явят на избори и да ги спечелят, то очевидно искат Европейският съюз да продължи, но по различен начин.

Второ, не съм съгласен, че заради членството си в Европейския съюз България бележи дъно в историческото си развитие, не произвежда нищо, нищо не изнася, хората са по-бедни от преди влизането през 2007 и правителствата са по-зависими от външни фактори. Дори правителствата на държави като САЩ и Китай са зависими от външни фактори (за Русия да не говорим!), та какво остава за правителствата на страни като България! Напротив, членството на страни като България в съюзи като Европейския им дава възможност да водят по-твърда външна политика. Независима от външни фактори ли беше България между 1944 и 1989? Хайде не ни карайте да се смеем! Или ще кажете, че за признателния български народ СССР не беше „външен“ фактор…

Производството и износът (който само през миналата година се е увеличил с 11%) непрекъснато растат, но това, кой знае защо, не е радостно за всички българи. А пък за бедността, просто погледнете данните за потреблението, оборотите на моловете и задръстванията по пътищата за Гърция в началото на няколко поредни почивни дни. По време на Виденов, когато хората наистина бяха бедни и нямаха пари даже за бензин, магистралите бяха пусти. Нямаше камиони със стоки. Почти нямаше и частни автомобили. Зловеща гледка.

Що се отнася до конкретната тема на предаването. Мисля, че колкото е лесно да се намерят 30 световни интелектуалци в подкрепа на еврофилията, също толкова лесно е да се намерят 30 не по-малко световни интелектуалци в подкрепа на еврофобията. Надцакването с интелектуалци започва да става смешно. Проблемът на Европа е другаде. Днес тя е изправена пред промяна на идеологическия си фундамент поради наличието на две кризи: кризата на легитимността и кризата на ценностите.

Кризата на легитимността. Самата демокрация носи съмнение в легитимността на властта, доколкото демократичният процес лесно може да бъде манипулиран, пък и невинаги мнението на мнозинството е правилното мнение и това се знае добре. А когато се суспендира и демокрацията, тогава легитимността на властта е в криза. Все по-често се отнема власт от правителствата, за да се прехвърли към НПО, агенции и регулатори. Доколкото правителствата са получили властта си след избори и на избори могат да я загубят, това никак не може да се каже за нейните нови получатели, които нито някой е избирал, нито някой може да свали чрез демократична процедура.

Криза на ценностите. Има хора, които си мислят, че ценностите са ала-бала, прозрачни феи в поетичните светове на префинени философи. Не е така. Ценностите изразяват разбирането за добро и зло. Европейските ценности са християнски ценности, произтичат от християнския морал. Не, не подскачайте! Ценността „човешки права“ произлиза от хуманизма, който пък започва като преклонение към човека в качеството му на образ и подобие Божие – прави ли ви впечатление, че почти всички ренесансови творби са на библейски и евангелски теми? Ценността „свобода“ идва от разбирането за свободната воля – единственият инструмент, чрез който човекът може да избира между добро и зло, за да спаси душата си. Ценността „толерантност и солидарност“ идва от заповедта да обичаме ближния. И тай нататък. Само че модерният свят се мъчи да систематизира християнските ценности като извади Христос от тях и го замести с нещо друго. Това е симптоматично. И друг път сме споменавали, че „антихрист“ не означава „против“ Христос, а „вместо“ Христос. Един от най-ярките примери за антихристовски морал е моралът на социализма, който по много неща прилича на християнския морал, само дето отрича първопричината и смисъла на този морал – Богочовека. И така обръща всичко надолу с главата, както е обърнат и кръста в черната меса на сатанистите.

Ценностите са абсолютни и не подлежат на релативиране. Когато една ценност стане относителна, спира да бъде ценност, защото се превръща в предмет на договаряне. Европейските ценности, дори и тогава, когато всеки започна да ги разбира както му е удобно, бяха подложени на изпитание по време на мигрантската криза и оттам тръгна всичко. Който чакаше бежанци (по-точно – икономическите мигранти) с цветя, плюшени мечета и плакати „Добре дошли!“, сега да се сърди на себе си. Тогава предупредихме.

Това са проблемите на Европа, а не емоционалните вопли на едни или други интелектуалци. Когато тези две кризи – на легитимността и на ценностите – се преодолеят (а те ще се преодолеят, защото обединена и мирна Европа е нещо много хубаво, за да си позволим да го изгубим), тогава всички ще мирясат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА„