Не съм оптимист за бъдещето на България. Заради хората. Страшни егоисти и индивидуалисти. Не можем да се обединяваме, мразим успелия. Това заяви в предаването „Тази събота и неделя“ бТВ

д-р Константин Тренчев, бивш лидер на КТ „Подкрепа“.

Няма много основания за оптимизъм. Медиците, които тия дни се разбунтуваха, са благородни и много измъчени хора. Познавам страшно добре социалните проблеми. Те са големи и стават още по-големи, а все не се намират решения. Ние сме безкрайни индивидуалисти - до разрушителност. Силата на обединението винаги надделява, но не я владеем. Спасителят е казал: двама са по-добре от един. Ако единия не успее, другият ще помогне. Ние като нация не можем да се обединяваме. Невероятна омраза към всеки нещо е успял, който умее нещо. Искаш да го смъкнеш, да го стъпчеш, а не да направиш и ти нещо. Ние сме невярващи хора. Ние сме недокръстени езичници. Как да успеем?

По-младите се поослушат и хайде навън. Шимон Перес казва, че евреи са тези, чиито деца и внуци ще живеят в Израел. Това важи и за българите, но тези дето се раждат навън дори вече не знаят български. Не вярвам да се върнат…

Плаши ме, че ние нямаме ясна идея, какво искаме да направим. Всеки е недоволен, но нямаме идея, която да обедини повечето българи. Няма визия за общност. Силите ни се разпиляват, резултатът е никакъв. Чуват се гласове, че тук ще стане фашизъм, или комунизъм. Няма да стане, защото нямаме нито фашисти, нито комунисти… Няма идеология и идеи, за които някога хора са умирали, дори да не са правилни.

Все имитираме чужди модели. Много българи са обожавали турския модел. Добре им е било, кротвали са. Те са били недоволни, че сме се освободили. Когато са намерили труповете на Панайот Волов и Икономов в Янтра, намерил ги един овчар. Извлачил ги, пребъркал ги, взел знамето, което било на единия на кръста и с други завлекли труповете на мегдана в селото, да ги подритват и заплюват, да ги псуват, че са нарушили рахатя на Мехмед бей. Представяте ли си?! Тия същите една година по-късно танцували на руския император. Моми и други танцували, има снимки.

Затова съм настроен песимистично.

После избираме съветския революционен модел. Сега пък англо-саксонския модел. Без да си даваме сметка, че тези модели са в други страни, при други обстоятелства, при други религии дори. Сега ще ставаме американци, но без да имаме парите на американците... Все на някого да целуваме ръка, да наподобяваме нещо…

Не, не са ме опустошили политиците. Но натиска им… Над 95% от политиците са изпечени мошеници. Целта им е само пари и нищо друго не ги интересува. Сърдят се, ако им се наложи нещо да свършат. Познавам ги. Дори не ги е срам, защото срам изпитват почтените хора.

Големите ми надежди свършиха при Симеон. Имаше мечта у населението да се обърне системата, както беше в началото на 90-те… Не стана. Много бързо усетиха някои, че в политиката могат да се правят пари.

Познавам Борисов отдавна. Не виждам никакъв смисъл да го коментирам. Не че ме е страх – неми пука за нищо. Но Бойко Борисов е човек, за когото отношение трябва да вземат българите. Защото последиците от него са за техните глави.

Сега се занимавам с т.нар. „студент ток“. Това  е безопасния ток, който не те удря дори във водна среда. Искам да си изживея колкото ми е дадено смислено и в хигиена.

Причината да се оттегля от активна дейност не са толкова политиците, а хората. Беше 2014 г. Трябваше да се съкращават над 1200 души в БДЖ. Събрали се там и ме викат. Отивам при тях. Говорят, вълнуват се. Накрая викат да отивам при Борисов и да решаваме работата. Казах им че има и други начини. Вместо да се съкратят, да се назначат нови 1200 души. Трябва само да спрем влаковете за три дни и да легнем на релсите. Казах им, че съм готов да легна, да легнат и те до мен. От 120 души, които се бяха събрали, не помръдна нито един! Това е. Лекари, сестри, други отрасли… Могат да разтърсят тая държава из основи. Но всеки се примирява с нещо свое си, нещо лично.

Без елементарна солидарност не става. Един по един – до един… Както каза един познат: Ще останат пенсионери, цигани и юристи… Много юристи, много нещо… 54 факултета, половината селски. Къде го оптимизма?...