Мнозина български творци смятат, че националната идентичност е застрашена - особено чрез приема на мюсюлмански бежанци. Със свои изказвания те стимулират националистически и популистки тенденции

Когато става дума за отхвърлянето на бежанци, българското правителство може да разчита на широк обществен консенсус, отбелязва авторът на публикацията в Дойчландфунк Мирко Шваниц. Той пояснява: "Напомняйки за 500-годишното османско владичество, политиците отдавна предупреждават за някаква нова, мюсюлманска опасност, с което подклаждат прастарите страхове на българите." Шваниц добавя, че много творци подкрепят тази гледна точка и цитира писателя и драматург Александър Секулов, който казва следното: "Вярвахме, че след края на социализма ще живеем в една различна Европа. Но начинът, по който се постъпи по отношение на разпределянето на бежанците, показа, че нашето днес не е нищо друго освен мутирал вариант на социалистическо планиране."

Това е притеснително

Според автора на статията, изявите на българските интелектуалци в различни телевизионни дискусии и в печата пораждат впечатлението, че българите не се чувстват като равноправни европейци. Изявления като тези на Секулов подклаждат едно нарастващо антиевропейско настроение в обществото, коментира Шваниц и цитира още едно изказване на Секулов: "Германия и Франция като големи икономически сили изсмукват по-малките икономики и крадат нашия биологичен потенциал. Потисканата от г-жа Меркел национална идентичност представлява грях. На всичкото отгоре тя покани голям брой мохамедани в Германия, а тръгвайки за там тази тълпа прегази 15 страни".

Мирко Шваниц е разговарял с кураторката Светлана Куюмджиева, която е артистичен директор на "Пловдив 2019". Тя изразява загриженост от това, че именити творци като Секулов често пъти възприемат безкритично терминологията на европейските популисти. Куюмджиева казва още: "За съжаление, болшинството от днешните български творци не се включва в политическите дебати на съвремието." Тези творци, според нея, размишляват твърде рядко над истинските проблеми на обществото и много по-рядко от останалите творци в Източна Европа проявяват активен социален и политически ангажимент.

"Българската култура се изолира от Европа"

Същото мнение споделя и писателят Георги Господинов, който казва: "Има ясни белези за това, че българската култура се изолира от Европа. Тя е толкова погълната от самата себе си, че процесите на дезинтеграция в Европа изобщо не я интересуват. Възможно е подобно явление да се наблюдава и другаде в Европа, но процесът в момента се наблюдава най-ясно именно в българските културни среди."

Най-лошата последица от това, според Господинов, е фактът, че въпросните интелектуалци на практика стимулират националистически и популистки тенденции. Ето какво казва още писателят пред Дойчландфунк: "Расте броят на национално-историческите и дори националистически романи. Множат се и гласовете срещу чужденците, ромите и останалите малцинства. Има тенденция на засилващ се антихуманизъм. Смятам, че отговорността на писателя в подобна ситуация е да дава думата на онези, чиито гласове са потискани, и да разказва историите на онези, които мнозинството би предпочело изобщо да не слуша. Длъжни сме да покажем границата, отвъд която всичко човешко започва да се руши."