Изминалата седмица създаде усещането, че цялата страна е била погълната от развалена машина на времето, измайсторена от Док Браун*, която безконтролно ни запраща в различни моменти от историята – ей така, за да види как ще реагираме.

Без съмнение е най-малкото объркващо, когато годината е 2019-а, ти се готвиш за работа в петък сутринта, а изведнъж на екрана на телевизора ти се появи лицето на Стефан Софиянски. Бившият столичен кмет реши да напомни за себе си на всички онези, които вече са спрели да го споменават (с добро) като разкри, че той и негови съмишленици са написали цяла нова конституция.

Първият проблем с всичко това е, че никой не им я е искал, но важна е инициативата, нали така? Шансът големите партии у нас да подкрепят идеята обаче не е особено голям, с оглед на някои от идеите, залегнали в тази конституционна чернова. Като това за "споделената власт“ между президент, правителство и местна власт.

У нас малко неща се споделят успешно (освен торентите и пътуванията), но най-малко – жени и власт. Тъй че язък им за писането...

И като стана въпрос за инициативи на бившия столичен кмет - абе, какво се случи с прословутия "дългосрочен фундаментален консервативен проект" на Софиянски и Бареков? Да, прави сте, сигурно няма значение.

Ако едно нещо може да превърти усещането ни за време дори по-назад, то това е фактът, че Пловдив отново е столица, но не на Източна Румелия, а общоевропейска, че и културна. Както повелява българската празнична традиция, това не се размина без скандал за пари.

Декорите се оказаха по-важни от хората, бюджетът - по-важен от културата, а слоганът на Пловдив 2019 "Заедно" беше изместен от "Тая работа не се прави така". Слави Трифонов показа как се прави сметка без кръчмар и изкара тройна надценка на светещата кула. Прокуратурата не остана по-назад и се самосезира още преди да разглобят сцената под тепетата. И докато драмата на пловдивския Барад-дур се превърна в национална сензация, културната част, за съжаление, остана в неговата сянка.

Трудно ще разберете коя година е, ако ползвате за ориентир Обединените патриоти. Днес в малката коалиция цари мир и разбирателство, утре Волен Сидеров (Атака) и Валери Симеонов (НФСБ) отново се хващат за гушите. Ако направят #10YearChallenge на отношенията си, разликата няма да е голяма, освен че патриотичните им сблъсъци вече касаят всички ни с оглед на ролята им в управлението.

За едно нещо тази седмица те бяха единни – че не искат да се преговаря със САЩ за закупване на самолети F-16. Мъжката вражда си е мъжка вражда, но когато говорит Москва, патриотът слуша.

Сагата с изтребителите скоро няма да стигне до развръзка, но поне един товар падна от плещите на Валери Симеонов - товар с размерите на жп-релса. Върховният административен съд отсече, че втори лифт на Банско няма да има, обаче обещанието на бившия вицепремиер да скочи от Бургаския мост, прегърнал винкел в знак на саможертвен протест срещу съдебната система, се оказа виц (а тъкмо бяхме приготвили пуканките).

Потенциалните опции за почивка на "елита" намаляха, но когато българският туризъм затвори една врата, отваря друг прозорец - предприемчиви родолюбци заравниха защитените дюни на къмпинг "Смокиня", за да подготвят почвата за поредния ол-инклузив ризорт и да подсилят БВП-то.

Полъх от едни други времена се усеща и в промените в Наказателния кодекс, които президентът Румен Радев се опита да спре преди депутатите да направят обичайното и да отхвърлят ветото му. В общи линии, вече ще е възможно с разрешение от съда човек да бъде арестуван, а близките му да бъдат известени за това... след ден-два.

Ясно е, че Оруел и Замятин** през последните години гледат от небесата към света, в който живеем, и се чудят защо сме решили, че написаното от тях е пример за подражание, а не предупреждение. Сега обаче вероятно хвърлят по един тъжен поглед към България.

И така и така сме отскочили до 1984-а, няма как да не си поговорим за революцията в телевизионното съдържание у нас. Ако политическите хроники от новинарските емисии не са достатъчно развлекателни, решението е ясно - телевизията на БСП е (почти) тук! Отбележете датата 24 януари в Google Calendar или какъвто там органайзер ползвате на смартфона си, защото стартът на Българската свободна (ама партийна) телевизия не е за изпускане, нищо, че е много вероятно да го изпуснете.

За момента най-зрелищната шоу-програма, която е обявена, е 49-тият Конгрес на БСП, който има потенциалът да се бори за гледаемост и с кралската сватба.

Не тази на принц Хари, а на баба му Елизабет II, която са я излъчвали само по радиото.

И за да ви върнем за финал в настоящето, ще вид подсетим да купите електронна винетка за колата, че вече глобяват. А при тези "модерни" пътища не си струва да плащате и глоби.

* Герой от научно-фантастичната комедия "Завръщане в бъдещето" (1985 г.) на режисьора Робърт Земекис.

** Джордж Оруел и Евгени Замятин, автори съответно на романите "1984" и "Ние".