Сам съм (горкият аз) в Белия дом“.

Този изпълнен с ирония туит, написан на 24 декември от Доналд Тръмп, след като се отказа от ваканция в луксозния си частен клуб Мар-а-Лаго във Флорида, резюмира изолацията, но също чувството на неудовлетвореност на един излизащ извън всякакви категории президент на САЩ.

От влезлите с Тръмп в Овалния кабинет остава само вицепрезидентът Пенс. По снимка от Белия дом

В неделя, в разгара на най-продължителната в историята парализа на кабинета, се навършват две години, откакто 72-годишният бизнесмен с прочутата си червена вратовръзка се настани в Белия дом.

Демонстрирайки нежелание да спазва условностите и стремеж към провокативност, той погази правила и обичаи, разтърси институциите и разклати съюзите, сключени от Америка.

В средата на хаотичния му мандат се налага една констатация: бившият водещ на телевизионно риалити шоу, страстен зрител на „Фокс нюз“ и преследвач на „безчестните“ медии е останал верен на себе си и непроменен от президентския пост.

Понесени във вихрушка от туитове, изпъстрени с печатни и правописни грешки, подигравателни прякори и приблизителни оценки, американците – ентусиазирани, обезсърчени или ужасени -, гледат невиждания досега спектакъл на един президент, останал кажи-речи сам на сцената: дотам е отблъснал всички от себе си.

„Шоуто се нарича „Тръмп“ и се играе със спуснати щори отвсякъде. Забавлява ме да го играя, ще се забавлявам и занапред.“ Тази фраза от интервю на търговеца с недвижими имоти за сп. „Плейбой“ от 1990 г. сякаш е изречена вчера.

Нито величествената атмосфера в Овалния кабинет, изпълнен с история, нито портретите на предшествениците му из коридорите на Белия дом не са променили нюйоркския предприемач, дебаркирал с гръм и трясък в столицата, за да поеме юздите на страната.

Решително скъсал с всички, заемали преди него престижното „Западно крило“, 45-ят президент на САЩ, обиждал съдии и подиграл се с бивш военнопленник, наложи такъв ритъм, в който вече нищо – или почти нищо, не ни изненадва.

Какво толкова, че вярната му съветничка Келиан Конуей измисли странната концепция за „алтернативни факти“? Избухналата полемика тутакси бе засенчена от друга, също тъй ефектна.

Прямота

Феновете му ръкопляскат с все сила, като изтъкват ред много добри икономически показатели, възхваляват прямотата и дързостта на този човек, който и след победата не забравя предизборните си обещания, влиза в схватка с Китай и не го е страх открито да се обявява за „националист“.

Неговите критиците се тревожат от слабия му вкус към работата и задълбочения анализ на проблемите. Според тях неговият туитър акаунт @realDonaldTrump не е достоен да фигурира в духовното родство на президенти, започнало с Джордж Вашингтон през 1789 и продължила с Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт или Джон Ф. Кенеди.

Републиканците в Конгреса все още са единни. При все че надлежно изразиха несъгласие с извънредната му сговорчивост при разговора с Владимир Путин в Хелзинки, с реакцията му след убийството на журналиста Джамал Хашоги от саудитски агенти и с думите му за „много свестни хора“ и от двете страни след сблъсъците между антирасисти и неонацисти в Шарлотсвил.

Заплахи се очертават обаче във втората част от мандата на Тръмп, над която тегне сянката на застрашително разследване по повод естеството на връзките му с Москва.

„Никога не съм работил за Русия“, подхвърли той от заснежената градина на Белия дом – изречение, почти невероятно да излезе от устата на президент на САЩ.

Ще издържи ли той докрай или ще последва съдбата на Ричард Никсън, щом приключи разследването на спецпрокурора Робърт Мълър? Ще успее ли да грабне висшия пост за втори път като последните си трима предшественици – Барак Обама, Джордж У. Буш и Бил Клинтън?

Засега Доналд Тръмп все още гледа към основния си електорат, без да сваля бейзболната шапка с надпис „Make America Great Again“. И не прави опит да спечели нови избиратели.

По данни на „Галъп“ бившият собственик на конкурсите „Мис Вселена“ единствен сред всички досегашни президенти не е успял изобщо да стигне рейтинг от 50 на сто през първите си две години на власт.

Традиционните всекидневни брифинги на говорителя на изпълнителната власт са вече само спомен. Буйният президент вече сам държи мегафона в ръцете си.

Атаките му срещу медиите – с обвинения, че почти всички са „фалшиви новини“ или „врагове на народа“, минават общо взето незабелязано, станали са всекидневие.

„Американска касапница“

Някога голям фен на кеча, Тръмп е изключително енергичен и показва безспорен апетит за борба.

Гледан с присмех, дори презрение в началото на президентската кампания, той смаза на първичните избори 16-те си съперници републиканци, а после спечели срещу кандидатката на демократите Хилари Клинтън, смятана до последно за фаворит.

На 20 януари 2017 г. бизнесменът, роден в Куинс, Ню Йорк, през юни 1946 г., влезе в Белия дом, докато стъпалата на Капитолия все още потреперваха след гръмката му реч, в която бе обещал да сложи край на „американското клане“.

Малко по малко политиците от тежката категория и силните личности хлопнаха вратата зад себе си или бяха освободени от президента, пословично податлив на ласкателства. Мнозина бивши приближени изпаднаха в немилост.

Доналд Тръмп започна открита война с някогашния си личен адвокат Майкъл Коен, водел тайните преговори с порно актрисата Сторми Даниълс. „Съжалявам за сляпата си лоялност към човек, който не я заслужава“, написа в Туитър Коен, след като призна, че е плащал за фалшифициране на данни от анкети в полза на своя клиент-милиардер.

В бизнеса, както и в политиката, Тръмп се ръководи от един прост принцип: дали си „против“ или „за“ него – без уговорки.

Бившият шеф на ФБР Джеймс Коми, брутално уволнен от президента, описва в мемоарите си държавен лидер, държащ обкръжението му да спазва кодекс за лоялно поведение – подобно на мафиотските босове, които авторът е опознал още като млад прокурор.

„Пинокио до безкрай“

„Малко преувеличение никога не вреди“ – верен на един навик, разработен принципно в книгата му „Изкуството на сделката“, публикувана през 1987 г., Тръмп продължава без задръжки да превъзнася достойнствата си.

„Никой не познава данъчната система по-добре от мен“ – използвал е през годините същата фраза – дума по дума, за да възхвалява познанията си относно строителството, дроновете, американската история, групировката „Ислямска държава“ или пък възобновяемите енергоизточници.

Бомбастичните му изявления принудиха екипа от проверители – „fact-checkers“, на „Вашингтон пост“ да създаде нова категория под наслов „Пинокио до безкрай“ за погрешни или лъжливи твърдения, повтаряни над 20 пъти.

В сложната и непостоянна геополитика на 21 век, Доналд Тръмп избра за свои лични мишени Джъстин Трюдо, Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Тереза Мей. И не скри, че в известен смисъл го запленяват авторитарните лидери – от Си Цзинпин до Ким Чен-ун.

Той прати в небитието немалък брой трудно спазарени договори, компромиси и спогодби – на първо място Парижкото споразумение за климата, сключено между почти всички страни на планетата в опит да се ограничи набралият опасна скорост климатичен механизъм.

Най-язвителното предупреждение не бе отправено от политическите му противници, а от Джим Матис, шеф на Пентагона. В молбата си за оставка генералът напомни на президента на САЩ едно просто правило от дипломацията: „Показвай уважение към своите съюзници“.

„Тате!“

В Белия дом, обновяван с такава бързина, че е изгубил всички опорни колони, пощаден остава само семейният клан. Който е твърде сплотен.

Мелания Тръмп, чието поведение в един момент сякаш показа, че иска да се разграничи, отново се върна в строя. Бившата манекенка от словенски произход, трета жена за „Ди Джей Ти“, поема пак върху себе си част от агресивната му риторика, насочена към медиите.

Гласът на обожаемата му дъщеря Иванка все тъй се чува на Пенсилвания авеню, номер 1600. Доналд Тръмп не крие, че се вслушва в исканията на тази своя частна съветничка.

„Тя ми се обади и каза: „Тате! Ти не разбираш! Трябва да направиш това, трябва да го направиш!“, разказа той в края на декември при подписването на закон за реформа в наказателното правосъдие. „Тогава й рекох: „О кей, добре“, добави той, развеселен, пред мнозина конгресмени.

Според Алан Ликтман, преподавател по история във вашингтонския Американски университет, който бе сред малцината политолози, предрекли победата на бизнесмена, институциите в САЩ са „подложени на сериозно изпитание“ от този президент „без аналог в историята“.

„Успяхме да се съвземем от Гражданската война, след това и от Уотъргейт“, добавя Ликтман, който смята, че възможното идване на друг президент през 2021 г. би донесло промяна.

„Но ако Тръмп бъде преизбран, не се знае какво ще стане“, добавя експертът.

БТА