"Въпрос на мъжка чест"... В днешните условия на брутална поляризация по почти всякакви въпроси, особено тези засягащи по някакъв начин половете, тези няколко думички биха успели да предизвикат бурни дебати с неотменната вече размяна на обиди.

От едната страна, голяма част мъжете се чувстват едва ли не принуждавани да се чувстват виновни, само защото са се родили мъже, притискани от термини като т.нар. "токсична мъжественост". От другата страна, са феминистки настроените, за които същата тази токсична мъжественост не просто е така наречена, а си е съвсем реална и представлява един от най-големите тумори в обществото.

Какво представлява обаче тази "токсична мъжественост"?

Този сравнително нов термин в най-общи линии обединява стереотипи за агресивното мъжко поведение като проявите на насилие, културата на тормоз върху по-слабите (били те други мъже или жени) и гавра с тях, пренебрежителното поведение към способностите на жените и на момичетата, които трябва да бъдат хубави и да си мълчат, сексуализирането им и въобще все неща в тази посока.

Въпросът е, че всичките тези озлобени дебати по темата предизвикват само още натягане на напрежение и поляризиране в мненията. А ако някой действително иска да направи нещо за решаване на проблема с тази "токсична мъжественост", няма как да не удари на камък.

Ако не вярвате, питайте "Жилет", чийто рекламен опит да заклеймят въпросната токсична мъжественост като нещо лошо, като нещо, с което мъжете трябва да се борят, удари на камък и по всичко личи, че ще се върне обратно като лошо подхвърлен бумеранг.

В компанията някой сякаш е проспал това, че просто няма как един такъв надъхан клип, направен от феминистка и заиграващ се с #MeToo културата, да не породи сред мъжете по-скоро обратни от целените реакции. Защото не просто има значение какво си казал, но и как го казваш.

Иначе казано, подобни емоционално наситени понятия като "токсична мъжественост" по-скоро отблъскват, отколкото привличат обикновения потребител от мъжки пол. Тук се поставя разликата - дали наистина искаш от мъжете да бъдат най-добрата версия на себе си, както се казва във въпросната реклама, или сякаш се опитваш да им да им натякваш, че имат да изкупват един голям и общ за целия пол дълг от натрупана с вековете социална вина.

Затова ако наистина искаш да призовеш мъжете да бъдат именно тази "най-добра своя версия" с прилежащите към нея черти, която пропагандираш, се обръщаш не срещу мъжествеността, а директно към нея.

И именно тук идва този кратък израз - "Въпрос на мъжка чест" - донякъде морално остарял, донякъде изтъркан от употреба.

Никой мъж няма да почувства срам от това, че се е родил с този пол, колкото и "токсичности" да му се припишат. Но пробвайте да наречете това, което този термин описва, с други думи, и резултатът ще е друг.

Защото преди на тази "токсична мъжественост" й се казваше просто лошо възпитание и хулиганщина. Бабаитство, ако щете. И от най-ранна детска възраст биваш поучаван да не се държиш така, а напротив - да се бориш срещу бабаитите, да се противопоставяш на всичките им опити да тормозят по-слабите, да им се подиграват, да ги малтретират и т.н. Иначе казано - учиш се на мъжка чест и достойнство.

Учиш се на идеята, че да си мъж не стига просто да си се родил със съответните полови белези, а изисква да полагаш усилия и да се стремиш към това да бъдеш най-добрата версия на себе си.

Да си мъж в пълния смисъл на тази дума върви ръка за ръка с това да вярваш в идеали и да се опитваш да живееш според тях - да защитаваш слабите, да помагаш, да се държиш възпитано и кавалерски, да устояваш на проблемите (по възможност без да мрънкаш), да не се поддаваш на низки клюки и да бъдеш храбър пред лицето на страха...

Кодът на мъжката чест изисква да правиш трудни избори, но никога с лека ръка. Да страниш от злобата и да цениш честта на другите. Да търсиш идеала и винаги да се бориш да бъдеш възможно най-близо до него, ако ще и да знаеш, че идеалите не съществуват.

Всичко това опира до идеята, че със силата идват и отговорностите, а една от висшите цели в живота е просто да бъдеш добър човек и мъж на място.

Някой ще вземе да каже, че такива мъже вече няма, друг ще добави, че агресивният и "токсичен" феминизъм са ги убили. Едва ли. Просто за такива неща вече не говорим, освен в минало време и с лекото чувство на съжаление. Отвикнали сме да ги забелязваме и да ги наричаме с точно тези думи, които сякаш сме превърнали в нещо архаично.

Истината е, че няма човек, освен може би най-извратените и покварените, който да харесва идеята за това да се види като злодей. Всеки предпочита да вижда себе си като човек на страната на доброто, на правилните избори. И когато се опитваш да внушиш някому вина (освен ако не си наистина много добър, а той - доста податлив на внушения), много по-вероятно е той да си намери 1001 оправдания.

Ако някой наистина търси промяната, пътят към нея минава пред това да вдъхновиш останалите, да ги накараш да повярват не само в нещо по-голямо от самите тях, да ги накараш да повярват в собствената си чест и в нейното значение.

Иначе казано - трябват ни не толкова примери, срещу които да се борим, колкото примери, на които да се стремим да подражаваме. Тогава няма да се налага да се борим срещу "токсична мъжественост" и т.н., а ще се стремим да създаваме достойни хора и личности.

P.S. Всичко, казано дотук, може да се сведе само в едно прочитане на "Ако" на Ръдиард Киплинг.