Представете си, че хиляди хора от околните населени места яхнат автомобилите си и заработят като таксита в София. Ще кажете: Така не може! Именно това си мислят на запад за българските тираджии.

И затова искат нов ред.

Положението с т.нар. пакет „Мобилност“ е почти военно: серия от „битки“, „война“ на няколко „фронта“, в която сякаш няма място за отстъпление, защото ни чака „икономически Чернобил за половин Европа". За България (и други от периферията на ЕС) предлаганите регулации на транспортния сектор са „несправедливи“, „дискриминационни“, „протекционистки“, „в разрез с устоите на единния пазар“. А поведението на подкрепящите ги държави е „арогантно“, „лицемерно“, „двоен стандарт и опит за кражба на бизнес“.

"Действаме като един"

„Българи - шофьори, превозвачи, евродепутати - действаме като един“, каза министърът на транспорта по време на протеста, изпълнил брюкселски площад с камиони, жълти жилетки и трикольори. Би могъл да добави и: правителство, президент, парламент и всички партии. На фона на постоянните кавги в самата България сега всички най-после намериха една външна заплаха, заради която да демонстрират и малко единство. Чак е неудобно да се изкаже някакво съмнение. Въпреки че, примерно, интересите на шофьорите очевидно не съвпадат съвсем с интересите на техните работодатели. И въпреки явните празнини в цялата информация и аргументация по темата.

Да, предлаганите мерки ще ударят част от транспортния бизнес в днешния му вид. Защото ще повишат разходите му и цените на неговите услуги, ще намалят товарите и приходите му и вероятно ще го принудят да съкрати работни места. Но да се твърди, че това ще доведе до „зачеркване на 17% от БВП“ и ще принуди „450 000 - град като Пловдив, да емигрират“, ми се струва попресилено.

Да, загрижеността за социални права донякъде лицемерно прикрива желанието за административно отстраняване от пазара. Което пък може да бъде определено като протекционизъм. Но борбата срещу тези мерки едва ли ще успее, без да се види по-детайлно какво се случва на този пазар и без да се разберат мотивите на отсрещната страна.

Сблъсък на интереси

Който си мисли, че някой се опитва да попречи на българските тирове да превозват товари между България и останалата част на Европа, явно нещо не е разбрал. Всъщност става дума за хиляди камиони, които много рядко се връщат в България и превозват товари само в рамките на страни като Франция, Италия, Белгия или Холандия. Те и не отговарят съвсем на международното съкращение TIR (от френски: международен пътен транзит). Става дума и за хиляди шофьори, които месеци наред не се прибират вкъщи и водят мизерен номадски живот в кабините на камионите си. Някои твърдят, че заплатите им били изравнени, че дори и по-високи от европейските. Което не е вярно. Всъщност те изкарват по около 2000 евро на месец, но заплатата им е минималната за България, а останалото са командировъчни, върху които не се плащат осигуровки. Така при болест доходът им спада рязко. Пенсиите им пък са малко над минималната.

Тази „спестовност“ дава възможност на работодателите им да подбиват цените и да отнемат товарите на местните превозвачи. Което на тях също им изглежда „несправедливо“ и „арогантно“, понеже няма как да си спестят разходи. По силата на колективни трудови договори те трябва да плащат чувствително по-високи заплати, неколкократно по-високи осигуровки, плюс куп други (екзотични за нашите представи) социални придобивки. Така заради вносната конкуренция те също са принудени да съкращават работни места.

Представете си, че…

Този сблъсък на интереси може условно да се сравни със следната ситуация: представете си, че хиляди хора от околните градове и градчета яхнат личните си автомобили и заработят като таксита в София, живейки по паркинги и бензиностанции. Ще кажете: няма как, понеже има регулации, които ще им попречат. Е, именно това се опитват да направят засегнатите европейски страни - да въведат регулация срещу външната транспортна "инвазия". Това не се вписва много-много в идеалната представа за единния пазар. Но на него така или иначе, особено в сферата на услугите, има доста (възможности за) ограничения. А и защитниците на пакета "Мобилност" се позовават на същия аргумент - според тях, ако не се договорят единни стандарти и правила, ще последват множество още по-неприятни национални ограничителни мерки и още по-сериозно разпокъсване на единния пазар.

Затова се опитват да „изравнят условията“ с грижи за българските шофьори като: заплати и осигуровки според минималните стандарти в съответната страна, седмична почивка в легло под покрив (с баня и тоалетна) и възможност (задължение) поне веднъж месечно да си ходят у дома. И с изисквания за камионите като: горен таван на превозите на чужда територия за единица време и връщане веднъж месечно за поне една товаро-разтоварна дейност у дома.

Около тези идеи като плашило се размахва името на Макрон, но всъщност зад тях „като един“ стоят френските (белгийските, италианските и т.н.) работодатели, синдикати, работници. Впрочем, в деня на българския протест в Брюксел тирове блокираха за час и половина френско-белгийската граница и предизвикаха огромни опашки в знак на протест с точно обратните искания.

Нужни са разумни компромиси

Разбира се, хубаво би било всички наши „справедливи искания“ да бъдат приети. Но едва ли е реалистично. Принципът „всичко или нищо“ няма да помогне, нужни са разумни компромиси. Защото „чиста победа“ във „войната“ на тировете не е възможна.

Идеята пък да се блокира законодателната процедура и да се изчака идването на следващия ЕП е наивна и контрапродуктивна. Авторите ѝ навярно се надяват, че повече депутати от партиите на Льо Пен, Салвини и Ди Майо, от „Алтернатива за Германия" и други националистически формации, които не харесват евроинституциите и предпочитат „Европа на отечествата“, ще направят парламента по-благосклонен към българската позиция. Ще стане обаче точно обратното - шансовете за някакъв, дори само частичен успех съвсем ще намалеят.