Като част от Европа е естествено, че заплахите от една надпревара във въоръжаването, изострянето на отношенията между великите сили, отслабването на ЕС в сегашната му форма, мигрантските потоци от Близкия Изток и Северна Африка и тероризмът в голяма степен се отнасят и за Балканите.
Главните проблеми в региона обаче, остават нерешените етническо–национални проблеми и намесата на външни фактори, някои от които се подценяват, а други преувеличават. Много рядко и в експертни анализи дори не се изброяват всички фактори, преследващи свои интереси на Балканите и не се отчита тяхната реална тежест: САЩ и НАТО, Турция, някои арабски страни, Русия и дори Китай.
Ако съдим по военни бази и възможност за пряко политическо влияние, на първо място трябва да поставим САЩ. Към това място се стреми и Турция, която най–често и необяснимо се изпуска от анализа, въпреки трайните й амбиции и системни форми и методи на въздействие. В края на декември 2018 г. в Македония се проведе празник на турския, а не на българския език. Особено опасна за нас е пълзящата ислямизация, която настъпва към Европа и растящата активност на турските държавни агенции и разузнавателни служби чрез използването на религиозвните общности. Хибридните методи и операции на разузнавателни служби на всички тези външни фактори придобиват особена активност.
Регионът влезе в 2019 г. с отваряне на границата между Албания и Косово и създаване на Косовска армия. Няма съмнение, че прогнозите ни за Велика Албания, която ще засегне и част от Македония, не са били неоснователни. Несъвършеният договор, който подписахме с Македония за разлика от Гърция, която умело защити стратегиески интересите си, ще се върне като бумеранг върху България. Колкото до инициативата за ускоряване присъединяването на Западните Балкани към ЕС, тя очевидно не фигурира в приоритетите на председателстващия Съвета от 01 01 2019г. – Румъния.
Липсва критична оценка за досегашната политика на ЕС към региона. Основният и истински интерес на Брюксел е стабилността. Действителната оценка за стабилността и реформите обаче остава негативна, но прикривана зад политкоректни формулировки.
Стратегията на ЕС за региона от 2018 г. се нуждае от конкретизиране, като по–силно се акцентира върху процеса на създаване на рамковите условия на една постоянна, дългосрочна сигурност. За първи път на експертно ниво се поставя въпроса за ясно формулиране на факта, че стратегическите интереси на Европа към Балканите са различни от тези на САЩ, които се свеждат единствено до изтласкване на Русия и первръщането на региона във фронтови пояс. Европа би трябвало да се оттърси от двойнствената реторика: негативните оценки за „привидна стабилност” и „фасадна демокрация”, „корупция и център на наркотрафик” /не че много от това не е вярно/, а официално да внушава оптимистични оценки и надежди за приемане в Съюза.
Предложенията на някои експерти в Западна Европа към ръководството на ЕС да бъдат привлечени външни актьори– на албанска страна Турция, а на сръбска страна Русия, а ЕС да бъде посредник в изграждането на нова архитектура на сигурност на Балканите с по–силна интеграция в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, са крайно неудачни и са само плод на безсилие. Страни като България, Гърция и Румъния и всяка друга, които познават стратегията на Турция например, в никакъв случай не бива да допускат такава дискусия. Не посредник, а главен актьор трябва да бъде ЕС и да парира негативните влияния на външни фактори.
След европейските избори тази година и новия баланс на представителство ще бъде изключително важно да се инициира преглед на досегашната политика към Балканите, да се намери форма на съгласуване на всички политики и да се предприемат нови подходи за подпомагане процесите на присъединяване– конкретни стъпки, съдържание на изпълнението, целенасочено влияние. В противен случай има опасност Балканите отново да се върнат към образа си на източник на напрежение, а вложените досега много усилия и ресурси да се окажат в голяма степен пропиляни.
Украйна и Черно море
Всички събития сочат вероятност за изостряне на обстановката през 2019 г. Това е логично предвид определената роля на Украйна да раздели завинаги Европа от Русия, а от Балтийския регион до България да се създаде пояс от фронтови държави. Изборите за президент на 31 март 2019 г. няма да променят коренно антируския курс на страната. Интригата е по–скоро в това, американският или европейският избор на кандидат ще надделее. По–важни може би ще са парламентарните избори, които също предстоят тази година.
От една страна натискът от Берлин и Брюксел не позволи на Порошенко да изпълни първоначалния си замисъл за отлагане на президентските избори чрез обявяване на военно положение, но от друга страна подкрепата на Запада само за Украйна въпреки категоричните доказателства и дори признания за целенасочената украинска провокация в Керченския пролив, фактическиокуражава Киев за нови авантюри.
Западът не реагира месеци преди това на украински провокации, арестувани руски кораби, осъдени екипажи и т.н.
Последвалото прекратяване на Договора с Русия за използване на Азовско море и увеличаване на териториалните води от 12 на 24 мили създават предпоставки за предстоящи инциденти и сблъсъци. Приннципно нов момент е поканата към партньорите от НАТО да участват в акция по демонстративно преминаване с военни кораби през Керченския проток. Кризата в Азовско море неизбежно ще прерастне в криза в Черно море. Когато президентът е в положение на губещ, той може да се изкуши от идея за непреддсказуема авантюра.
За настроенията във Върховната Рада на Украйна и в американския Конгрес свидетелстват съответно проектът на обръщение към президента Петро Порошенко да обяви война на Русия и призивът на 41 американски сенатори към президента Доналд Тръмп да проведе многонационална операция срещу Русия в Черно море, НАТО да увеличи присъствието си, европейските съюзници и партньори да откажат на руските военни кораби правото на снабдяване и зареждане с гориво на техни пристанища, все инициативи, които не допринасят и правят дори невъзможно да се търсят решения на маса за преговори.
Съсредоточаването на украински въоръжени сили и тежко въоръжение, разработените съвместно с военни съветници от Великобритания планове за настъпъление, при два от които– по Горловско и по Мариуполско направление, сигналите за провокации, потвърдени от западни изтночници, заканите за взривяване на Кримския мост и много други сигнали говорят за огромен потенциал за възможен конфликт. На този фон дори информациите на министъра на отбраната на Украйна за съсредоточаване на 26 батальонни тактически групи на руска територия и разполагане на руски танкове на 18 км от границата изглежда логичен ход на руската страна.
САЩ и Великобритания след 17 докември 2018 г. действително увеличиха военното си присъствие с разузнавателни и десантни кораби, разузнавателни самолети, противолодъчни патрулни самолети P-8APoseidon и безпилотни летателни средства
/RQ-4 Global Hawk/ в района на Черно море и Украйна, но те не биха могли да сформират сериозна морска групировка. Според военни експерти при сегашните ограничения на конвенцията от Монтрьо САЩ биха могли да влязат в Черно море с 3 ескадрени миноносеца, които имат сериозно въоръжение като крилати ракети Томахок, ракети RIM-66и RIM-7 SeaSparrow и др. Затова и украински коментатори се упражняват в други два сценария като нереалистичното очакване за участие и на Турция във военния конфликт, която щяла да разреши влизането на всякакви кораби през Босфора или дори варианта САЩ да вземат под дългосрочна аренда и един кв.км. крайбрежие от една черноморска страна и поставят своя национален флаг, аналогично с Гуантанамо, с което придобиват де юре правата на останалите страни /”Деловая столица», 11.01.2019/. В сферата на предположенията е, дали предложенията на някои български „експерти” за американска база на българското Черноморие имат нещо общо с този замисъл. И трите сценарии обаче, са безпредметни, като се има предвид, че ракетите „Калибр”, които имат периметър на поразяване до Средиземно море, хиперзвуковите балистични ракети тип Х-47М2 "Кинжал, 6–те руски подводници и силна авииационна групровка на Югозападния военен окръг, не биха оставили никакъв шанс на евентуалните настъпващи сили.
Турция
Това, което можем да очакваме от Турция през 2019 година като наш съсед е изключително важно. От последните събития, от оценките при представянето на бюджета за 2019 г. и особено от новогодишното обръщение на президента Реджеп Тайъп Ердоган може да се направят следните изводи:
Като цяло външната политика на Турция ще продължи своя настъпателен курс от 2018 г. Ако проследим доста борбената, самоуверена и насочена не само към турския народ реч на президента, ще видим, че акцентът е поставен върху БРИКС. Може би това дава основание на бившия турски депутат и политолог Айкън Ердемир да види формирането и на оста между Турция, Венецуела, Иран и Русия.
При представянето на бюджета като основни външно–политически предизвикателства бяха посочени сирийската криза и турско–израелските отношения, като появата на второто бе неочаквано. Признато обаче беше нарастване на съперничеството между Анкара и Рияд за доминиране в Близкия Изток.
Новогодишното обръщение на Ердоган показа също, в кои регионални конфликти отношенията на Турция със съседите ще се изострят още повече. Ердоган обяснява активната си политика и дипломация с факта, че „Турция не може да гарантира бъдещето си, без да реши проблемите в региона.” В заявленията си за борба с тероризма и „прочистване на Сирия”, той има предвид обаче, Кюрдските отряди за народна отбрана, а не Ислямска държава, която очевидно не счита за такава заплаха, като кюрдите. Престои да видим дали и как Русия и САЩ биха спряли Турция, но тя продължава да подготвя трета поред военна операция в съседна Сирия, този път източно от Ефрат, без съгласието на ООН и на сирийското правителство и извършвайки етнически прочиствани с помощта на десетки ислямистки отряди, някои от които доскоро съюзници на Ислямска държава. Научният център на германския Бундестаг в свой доклад стига до категоричния извод, че Турция нарушава международното право като окупира територии в Сирия.
Тревожно, но и очаквано е ясно заявеното от президента, че интересите на Турция може да се преследват само на място, тоест с военно присъствие!Това е опасно разсъждение за един държавник.
То е доразвито и в изразената позиция по Кипър и Гърция: „Ние показахме решителноста си да защитим нашите права в Кипър, Средиземно море и Егейско море на политическа плоскост и на място /тоест с военна сила/”, което означава, че трябва да очакваме по–нататъшни провокации, свързани с претенциите към островите и правата за използване на новооткритото газово находище край Кипър. През 2017 г. Турция наруши 2000 пъти териториалните води на Гърция и 3000 пъти въздушното й пространство. Заявени бяха планове за изграждане на военна база в Кипър и увеличаване на въоръженвите сили /35 000 души/ на острова, а неизпълнението на условието за изтеглянето им спъва преговорите. Твърде цинично звучи понятието „мироопазваща роля”, когато си разрушил и разграбил над 550 гръцки ортодоксални църкви и манастири на острова, а много християнски обекти превърнал в джамии и складове за турската армия, все неща, които ЮНЕСКО оценява като военни престъпления.
Показателно е самоизтъкването на Ердоган, зад което прозира амбицията на Турция да бъде световна сила: той работел не само над визия 2023 г., когато е 100 годишния юбилей на Република Турция, но и върху визия за 2053 г. , 600 години от завземането на Константинопол, и визия за 2071 г., 1000 г. от битката на турските селджуки срещу Византийската империя.
Енергийна сигурност
Битката за газовите доставки ще се измести от Север на Югоизток и Средиземно море. Северен поток 2 определено ще се случи, след като от ЕК заявиха, че поради напредналата му фаза е трудно да се съобразят с исканията на САЩ. Единствената съпротива от Дания за даване на разрешение може да се преодолее, твърдят експерти и политици. Затова пък Вашингтон ще продължи усилията да саботира Турски поток във втората му част.
Европа ще настоява за споразумение между Украйна и Русия за приключващия 2019 г. газов договор, но на този етап изглежда абсолютно невъзможно двете страни да седнат на една маса. Обемите транзитирани през Украйна ще се свият от 95 милиарда кубически метра през 2018 г на 15 млрд кубически метра през 2021 г., а част от старите 40–годишни тръби ще трябва да се демонтират.
България ще бъде изправена пред дилемата или да устои на огромния натиск на САЩ срещу Турски поток, въпреки очертаващата се в бъдеще зависимост от Турция, или да изпадне в още по–тежко положение на частични доставки на скъп втечнен американски газ през Гърция и на руски газ през Централна Европа. Контейнерите за втечнен газ, които ще ни бъдат представени през април т.г. от американски експерти може да изглежда интересна форма за доставка, но да не забравяме, че ще е необходимо съоръжение за трансформиране на газа, което е доста скъпо, както и самият газ рабира се. За сравнение, втечненият газ от САЩ доставен до Европа излиза 333, 36 долара за 1000 куб.м., а средната цена на руския газ през първите 10 месеца на 2018 г. е била 210 долара на 1000 куб.м. Освен това цената на американския газ е конкурентноспособна само при високи цени на газта от Близкия Изток, а последното изследване показва, че при 66% от производителите, добивът на газ и петрол в САЩ е надценен и фактически ще бъде с 10% до 50% по–малък от прогнозирания. А 10% са 1 млрд барела по–малко за следващите 30 години. При такива несигурност и цени би било неразумно да се залага на доставки на американски газ през Гърция и евентуално с контейнери.
Конкурентен на Турски поток ще бъде обявеният проект EastMed, съгласно споразумението на Израел с Италия, Гърция и Кипър, но той би осигурил доставките от „Левиатан” за Европа в рамките на 9 до 12 млрд кубически метра и то след 2025 г.
