Имаше депутат от десницата, от чиито уста "винетка" звучеше като "венетка". Преди 15 години, когато с промени в Закона за пътищата се въвеждаше винетната система, диалектът му дразнеше, но и развеселяваше пленарната зала. Напразно му подвиквахме, че Венетка е име и че дори биволицата от популярния филм "От нищо нещо" се казва така. Чак до края на депутатстването си пред какъвто и микрофон или камера да се изпъчеше, човекът говореше за винетките като за живи същества.

Да ви имаме кахърите, биха възкликнали някои от днешните парламентаристи, най-вече от опозицията. И как иначе, след като сегашните управляващи изговарят правилно главоболната дума, но това е почти единственото, в което не грешат. Всичко друго по въвеждането на електронните вече винетки е стопроцентов хаос. Толкова пълноводен, че се давят в него, без да осъзнаят мащабите му. Провалът на подготвяния от две години старт им се привижда като най-естественото нещо на света. Не можело всичко да се случва за миг.

Срамното фиаско може и да си е в реда на нещата, но не за света, а за нашите управници. Вече три мандата кадрите се подбират не толкова по професионални качества, колкото по лоялност. Важни са не законовите изисквания, а безусловната готовност да се възприемат като закон посланията, идващи лично от Първия, както се изразявахме някога. Това се отразява на експертността, но колаят му е намерен благодарение на аутсорсинга. Масово се възлагат дейности на външни изпълнители, макар че назначените служители би трябвало според длъжностните си характеристики да имат подготовката сами да ги извършват. Така се плаща двойно и тройно за една и съща работа, но пък се спестяват гафове като този с винетките, с тол системата и със срива на Търговския регистър.

Подборът по лоялност води дотам отговорността за издънките да не се поема, а да се налага. Разбира се, пак от Първия. Той обаче няма как да следи всичко, а разнокалибрените началници тъкмо на това разчитат. Провалите на дузина-две от тях ще бъдат толкова грандиозни, че ще бъдат отстранени, но останалите ще си развяват пояса. И ще подадат оставки, само ако им бъдат поискани, ясно от кого. А не, защото са осъзнали, че нямат качества за поста, на който са курдисани. Или защото си дават сметка, че некомпетентността им е снижила доверието към управлението.

Трудно е да се прецени кое в случая е най-неприемливо, но като че ли първенството се пада на отношението към правовия ред. Премиерът великодушно ни позволява до 15 януари да шофираме без винетки. Тази материя обаче е уредена не с брифинг, а със закон, и е недопустимо който и да било да се самопоставя над него. Ще се натрупат и загуби за бюджета от нефункционирането на системата. Но какво от това? Властта спазва закона, само когато й върши работа. Почне ли да й пречи, го гази, без да й мигне окото. И без да се притеснява, че лошият й пример се взима на въоръжение повсеместно.

В "От нищо нещо" биволицата Венетка спаси с цената на живота си семейната чест. Ревнивият Панчо я закла, за да се убеди, че тя наистина е погълнала липсващата риза на госта му. С което разсея подозренията си, че съпругата му е мърсувала с някогашния му приятел. Уволненията на шефовете на АПИ и на тол системата обаче няма да помогнат. На местата им ще кацнат поредните лоялни кадри, които с лекота ще сътворят следващите скандали. Пък и не винетките, а венетките могат да спасят честта. Но не и когато вместо венетки се назначават калинки.