Близо 2 милиарда лева за оръжие?! При положение, че сме най-бедната държава в ЕС и имаме огромни проблеми във всички сфери, както и вечен недостиг на средства. Точно ние да даваме такива луди пари за самолети е илюстрация на израза “на гол тумбак чифте пищови”.
Цялата драматичност около купуването на новите самолети, конкурсите, комисиите, лютите спорове – всичко това звучи ужасно фалшиво. Защото от самото начало е ясно какъв ще бъде крайният резултат. От самото начало е ясно, че ще вземем това, което ни посочи хегемонът. Или купувате F-16 или казвате “Bye, bye!” на властта.
При така поставената от задокеанските началници дилема, нашите управляващи нямат особен избор. Просто изпълняват нарежданията. Мачът е свирен, далеч преди да започне. И резултатът се знае от всички. Истински важният въпрос в случая е не какви самолети ще купим. Истинският важният въпрос е следният: за какъв дявол са ни тези самолети? България е най-бедната държава в Европейския съюз. Нали не забравяме това? Е, тази най-бедна държава в ЕС сега ще даде милиард и осемстотин милиона, за да си купи 8 изтребителя. След някоя и друга година ще повтори това финансово упражнение. Хайде сега да помислим, въпросните милиарди дали не биха могли да бъдат изхарчени доста по-разумно? Да бъдат похарчени така, че полза да имат колкото се може повече хора, а не шепа комисионери и някой чужд военно-промишлен комплекс?
Пътищата ни са в окаяно състояние, проблемите в образованието и здравеопазването отдавна са станали хронични, социалните системи са на ръба на възможностите си, изобщо истинско чудо е как толкова много българи успяват да преживеят с толкова ниски доходи. И на фона на тази тотална мизерия и проблеми ние се закичваме с няколко самолета и гордо се пъчим да ни видят всички какви сме хубавци. В това отношение приличаме на гръцките си съседи, които пръскаха луди пари за купуване на модерно оръжие, докато държавата им се скапваше. А най-смешно ми става, когато чуя някой псевдопатриотичен аргумент като този: “Ама нали трябва да се защитаваме? Значи сме длъжни да купуваме ново и скъпо оръжие”. Хайде пак да помислим. От кого точно и как точно ще се защитим с десетте или петнайсетте нови самолета? Може би си представяме, че само при мисълта как България е горд притежател на няколко свръхмодерни “пепелянки”, всеки потенциален агресор на секундата ще забрави, че е искал да ни напада.
Никаква защита, разбира се, не осигуряват тези машини. А истинският патриотизъм не се изразява в това да пълниш джобовете на лобистите и чуждите оръжейни производители. Истинският патриотизъм е в това да създадеш такива условия на живот в държавата си, че хората да виждат смисъл от пребиваването си в нея, а не да търсят реализация навън. Купувайки ново оръжие, не решаваме нито един от болезнените проблеми на днешна България. Просто за пореден път се подмазваме на чуждоземните началници. За елита това със сигурност е от полза. За нас – едва ли.
