Войводи, пак ли?

На 7 км от центъра на Пловдив денят не започва с култура. Богоявление идва с побой на пътя и черпена травма, Ивановден - със заплахи за междуетническа саморазправа и блокада от Жандармерията. До края на седмицата с. Войводиново обещава още:

- ритуално събаряне на 15 незаконни бараки без основи, със стени, шити от тенекията на автобусни табели;

- протест на парашутисти със сини барети пред селското гето, организиран от отлъчения ген. Шивиков във Facebook и подгряван със спонтанни призиви "ОРЪЖИЕ НЯМАТЕ ЛИ? ДОКАЖЕТЕ, ЧЕ СТЕ МЪЖЕ!!!!!!!1";

 

войводиново

 

- най-малко 834 извънредни преки линии с участието на Красимир Каракачанов по повод крайната му нетърпимост срещу "наглите цигани", срещу които същият беше крайно нетърпeлив и след нападението над полицаи в махалата на Мъглиж (2018), и при боя на спортисти в Асеновград (2017), и при уличните размирици в Гърмен (2015), и при фаталния побой заради спор за 20 лева в карловското село Розино (2014), и след убийството и погромите в Катуница заради печалното "царуване" на Цар Киро (2011).

Възмутените се възмущават, престъпленията продължават, а след определен праг на количествени натрупвания всяка дребна битова свада носи взривоопасен потенциал. И както в природата нищо не се губи, а само преминава в друго състояние, така и незаконните квартали с по 200 души обитатели и един редовен електромер се пренасят от една локация към друга, без да променят същността си - капсула за оцеляване, периферия със свои собствени правила, с почти нулева перспектива за подобряване от поколение на поколение.

Войводиново е на 5 минути път от Пловдив, до него се стига с линия на градския транспорт. То е едно от селата в ядрото на най-успешно развиващата се индустриална зона в България, в която почти няма безработица. Човек би предположил, че при такъв икономически потенциал властта отдавна трябва да е решила елементарни въпроси на битовата сигурност и благоустройството.

Вместо това селото няма свое полицейско управление, общинският му кмет не е кметът на най-близкия областен център (заради неведомата логика в отделянето на община "Марица" от община Пловдив), а компетентният местен управник е допуснал заселването на десетки ромски семейства на пусто място, което не предполага адресна регистрация.

Не е трудно да се предположи как ще се развие сюжетът в общност, която няма нормален достъп до системата (в това число - до образование, здравеопазване), но няма и стимул за привеждане в ред чрез любезна принуда от страна на "органите".

Напротив, много е вероятно "органите" да са си затваряли очите поради електорални съображения. Избори идват, все пак.

Не е трудно и да се сетим, че съществуването в латентен страх и недоверие между местните и преселниците скоро ще доведе до положение, в което дори "Добър ден" може да стане повод за скандал. Или един банален спор за пресичане на пътя да ескалира до скачане върху главата на командос.

Трудно е само да се обясни защо беше нужно да се стигне до преекспонираната заплаха от етнически бунт, за се открие "изненадата", че постройките им не само са незаконни, но и са опасни за живота на обитателите. Трудно е да се обясни и защо беше нужно цял военен вицепремиер да се "самосезира" (естествено, само на приказки), за да запуши дупките на местното самоуправление в едно село с по-малко от 2000 души население.

Опасното е, че вече никой не си прави труда да търси фактите и причинно-следствените връзки в поредната криминална хроника. Присъдите са изписани предварително и само чакат обнародване с гробовен тон по сутрешните блокове, докато аудиторията попива сълзите на пострадалите и "се зъби на тирана" през Facebook.

Лошото качество на предизборната кампания е, че често се превръща в плодородна среда за оправдания и скатавки на отговорните за базовите нерешени проблеми, зад прикритието на просташки закани и експлоатация на страхове.

Хубавото на предизборната кампания е свойството й да приключва с избори. Дано дотогава Войводиново да не е преминало в тлъстата папка с "медийни чудеса за три дни".

Станете почитател на Класа