Демографското ограбване обрича бедните страни на още по-голяма мизерия
Под демографско ограбване разбирам масовото изтичане на мозъци и на генетичен (биологичен) потенциал от бедните към богатите страни. Това е един от най-противоречивите, най-опасни, най-дълготрайни, невидими и дълбоко деструктивни процеси на нашето време. Изгодни за богатите страни и опустошителни за бедните.
Загуби на мозъци
За изтичането на мозъци от бедните към богатите страни отдавна се говори и пише. Актуалността на темата е безспорна. Непонятни са масовите опити на мними западни специалисти да доказват, че този гигантски поток от високо- и средно квалифицирани хора е еднакво полезен за бедните и за богатите страни. Някои най-сервилни прозападни „специалисти“ дори го представят като благодеяние на богатите към бедните страни. Това граничи с миграционен цинизъм.
Световният миграционен процес притежава положителни и негативни черти. Тези, които го подкрепят сочат само положителните: временно облекчаване на високата безработица в бедните страни; придобиване на нови квалификации, на трудови и цивилизационни навици от богатите страни; трансфери на спестени средства от „гастарбайтерите“ в богатите страни на свои близки в родните им страни, и т.н.
Тези, които го критикуват сочат само негативните му черти: бедните страни подготвят готови квалифицирани кадри за богатите, без да ги компенсират за това; бедните страни получават лични трансфери за близките в родните страни, но преди това те и държавата разходват много десятки хиляди лева за тяхното отглеждане и образование в продължение на 20-25 и повече години; богатите страни отнемат най-компетентните и предприемчиви кадри от бедните и с това ги лишават от най-ценния им ресурс за развитие; задълбочава се и се увековечава мизерията в бедните страни, и т.н.
Най-правилна оценка на тези процеси може да се даде само чрез комплексен анализ. Оценките на нетните резултати от обективни изследователи показват, че изтичането на мозъци облагодетелства главно богатите страни. И ощетява страните – дарители.
Същото се потвърждава и от анализа на реалните факти по света, в Европа и в нашата страна. По неофициални груби оценки България загуби между 1,3 и 1,5 млн. души през последните 25-30 години, от които около 1 млн. високо- и средно квалифицирани кадри. Също такива оценки подсказват, че щетитите ни от загуба на подготвени кадри през последните три десетилетия са между 70 и 80 млрд. лева. Ако добавим и останалите загуби от тоталното разрушаване на незащитената ни все още неконкурентна икономика с членството в Световната търговска организация (СТО), в ЕС и НАТО, ситуацията ни придобива още по-трагичен характер.
И ако връзките ни със СТО и ЕС предлагат както вреди, така и ползи, участието ни в НАТО поражда само щети: десетки убити и ранени войници и офицери, последващи психически заболявания на участниците в окупационните действия, стотици милиони долари разходи за издръжка на почти 20-хилядните ни окупационни контингенти през последните 30 години, на хиляди километри от България, „защитаващи“ уж националните ни интереси. Дори по време на войните през ХХ-ти век България не е понасяла такива загуби на хора.
НАТО не ни е защитавал и няма нужда да ни пази от никого, защото нямаме потенциални агресори. А ако ни се наложи, вероятно ще ни помогне толкова, колкото помогна на Гърция при турското нахлуване в Кипър в 1974 г. Русия не е наш враг. Както и в миналото, тя е по-скоро единствената ни надежда при евентуална национална опасност!
Загуби на генетичен потенциал
За изтичането на генетичен (детероден) потенциал, се говори и
пише далеч по.малко. И то главно през последните десетилетия. Голямата част от напускащите ни специалисти, са млади хора. Част от тях започват работа в богатите страни, създават семейства, раждат, отглеждат и образоват децата си. Преобладаващата част от тези деца, след като порастнат не се завръщат у нас.
България и другите бедни страни биват лишавани от изключително ценен генетичен потенциал. От млади, динамични, предприемчиви хора, носители на свежи новости за ускорен прогрес. Намалява и броят на жените – потенциални бъдещи майки (виж таблицата).
През последните 30 години броят на жените в детеродна възраст намалява с около един милион. Намаляването на потенциалните детеродни майки предопределя катастрофално намаление на новородените - от 182 хил. в 1950 г. до 64 хил. в 2017 г. и около 54 хил. през 2018 г. по предварителни данни. Това е сигнал за бъдеща демографска катастрофа.
За почти 100 години (от 1985 до 2080 г.), се очаква жените да намалеят с 2,05 млн. души. Това ще е катастрофа с детеродния ни потенциал. Ако не се вземат спешни мерки сривът на населението и на жените ще е още по-голям. Рязкото намаление на жените в детеродна възраст се дължи на много причини. Една от главните е мащабната емиграция, особено между 1985 и 2020 г. – с почти един милион жени. Стопяването на населението и на жените може и да се ускори. Това е още по-вероятно като се има предвид, че у нас вече има призиви да свикнем с намаляващото население на България.
Методичното отнемане на милиони бъдещи майки с техните детеродни способности от бедните страни, заедно с отнемането на мозъци в течение на десетилетия, формира демографското ограбване. То се изразява в методично създаване на икономически, професионални и други условия, които принуждават младите хора от бедните страни да търсят по-добри условия за живот, работа и професионално развитие извън родината си.
Процесът на отнемане на тези млади хора е мащабен, методичен, безшумен, привидно доброволен, но неумолим и безалтернативен. Със същите крайни резултати, както би било грубото насилствено ограбване. Той дори се представя цинично като благодеяние, като предоставяне възможност на тези млади хора да реализират правото си на избор на място за живеене и работа.
Душевната трагедия на прокудените от родината млади хора не е нова за бедна България. От 150 години, а и преди това, тя е била принудена да изпраща своите чеда далеч от майчиното огнище. Тази национална трагедия е възпята и в народните песни. Една от тях е популярната
„Я кажи ми облаче ле бяло.
От где идеш, где си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори.
И не чу ли майка да говори.
Що ли прави мойто чедо мило.
С чужди хора, чужди хляб делило...“
Обективните изследователи се обединяват в заключението, че мащабната емиграция на млади жени облагодетелства богатите с милиони новородени деца. Измервано с пари, то възлиза ежегодно на стотици милиарди щатски долара в световен мащаб. Тези невидими на пръв поглед масови трансфери на човешки и интелектуален капитал от бедните към богатите, за които световните медии грижливо мълчат, превишават многократно официалните финансови трансфери от богатите към бедните страни, за които много се шуми. Трансферите се правят под формата на широко рекламираните официални държавни помощи, а също и с преводите на имигрантите към свои близки в родните им страни.
Така богатите експлоатират допълнително бедните, като се възползват от съществуващите в Европа и Америка и мащабно култивирани чрез медиите и образователните системи, обществени нагласи за правото на хората да избират мястото си на живеене и работа. Това дори се счита за съвременна, неподлежаща на оспорване, модерна евроатлантическа ценност. То затруднява допълнително правителствата на бедните страни да въвеждат, например икономически ограничения за емиграцията на свои млади хора, особено на специалисти с висше образование: лекари, инженери, агрономи, технолози, икономисти, финансисти, математици, физици, биолози, архитекти, програмисти, специалисти по информатика и т.н. А подготовката на специалисти във всяка от тези области изисква 15-20 и повече години и огромни разходи.
Правителствата на западните страни се съобразяват с „правата на човека“ и с удоволствие приемат квалифицирани имигранти от бедните страни. Но бързо забравят за тези права и ограничават притока на ниско квалифицирани. И не го крият. И какво остава от правото на хората да избират местоживеенето си, на което ни поучават западните морализатори? Това право не подлежи на оспорване, когато квалифицирани специалисти от бедните страни отиват да работят и живеят в богатите държави. То обаче не им се признава, когато други човешки същества, без образование и висока квалификация, желаят да се преселят у тях. В основата на всичко е интересът, а не морализаторските норми.
Демографското ограбване на бедните страни ще придобива все по-голяма актуалност. Народите и правителствата на тези страни ще осъзнават все по-силно вредите, които то нанася на техните общества. Защото демографското ограбване се очертава като най-мощният, най-деструктивният, а и най-елегантният метод за експлоатация на бедните страни през следващите години и десетилетия.
Общото събрание на ООН прие наскоро специална декларация за свободното придвижване на хората от бедните към богатите страни. Съдейки по досегашния опит, то едва ли ще бъде осъществено. С изключение на най-квалифицираните. ООН обаче може да направи по-добра услуга на всички граждани на бедните страни, ако разработи и наложи за изпълнение система за масирано финансово, кадрово, технологично, управленско, институционално и всякакво друго подпомагане на страните от Африка, Азия, Латинска Америка и другите бедни региони, за ускореното им развитие. През следващите десетилетия тези помощи трябва да възлизат на около един трилион щатски долара годишно. С подобряване на качеството на живота тези хора ще престанат да се стремят към масова емиграция в богатите региони на света.
Както посочих по-горе, приемайки имигрантите от по-бедните страни, богатите европейски страни ги лишават от най-младата и предприемчива част от населението, която може да бъде главен двигател за развитието на родните им страни. С това те ги обричат на още по-остра и трайна бедност, на обезлюдяване на цели региони, с всички произтичащи бъдещи проблеми. Така богатите увеличават своето богатство и увековечават бедността на бедните.
Всичко изложено до тук за демографското ограбване на бедните европейски и други страни, важи и за България.
