Англичаните са подреден народ – седнали и пресметнали кои са най-важните думи за миналата година. Според едни – „токсичен”, според други – „еднократна употреба”, според трети – „постистина”…
И трите май са приложими към родната преса, макар тя да приключи годината с думата „задник”.
„ДЕПУТАТСКИ ЗАДНИЦИ СТРАДАТ ЗАРАДИ КРИВИ ПРУЖИНИ” – твърди „ТРУД”. Заради предстоящото преместване в сградата на бившия партиен дом парите за ремонт били икономисвали и „Седалките в пленарната зала са със строшени или изскочили пружини, а дървените повърхности на банките са захабени, като липсват парчета фурнир“.
Е, това може да бъде и едно от обясненията защо залата през повечето време си стои полупразна – очевидно вътре остават само тия, на които пружините не бодат по-заоблените части.
Други издания наблегнаха на чорапите и начина им на употреба – „КРИЯТ КОЛБАСИ В ЧОРАПИ” – дава полезен съвет как да се нарушават тъпите пощенски забрани „ТЕЛЕГРАФ”.
„МОНИТОР” пък се грижи за здравето на чорапите и своите читатели – „МИРИЗЛИВИ ЧОРАПИ ВКАРАХА СОБСТВЕНИКА ИМ В БОЛНИЦА”! Неидентифициран китаец обичал да си мирише чорапите – първата му работа, като се прибере от работа, била да си ги подуши, предполагаме – за да си оправи настроението. Е, и това му докарало белодробна инфекция – мийте си краката, уважаеми, за да не кашляте!
В класирането за свободата на печата може и да сме след стотното място, но в друга, по-престижна класация сме много по-напред – „НИЕ СМЕ 18-И В СВЕТА ПО ПИЕНЕ НА БИРА” – радва се „24 ЧАСА”. Странното е не, че изпреварваме повечето страни-членки на ООН, а, че тази консумация по никакъв начин не ни помага да се преместим поне с няколко места по-напред в подреждането по свобода на словото.
Може би защото обикновено вестниците се списват сутрин, когато древният бог Махмур пее своята зла песен в главите на списователите. Но пък и срещу това вече има лек, открит благодарение на саможертвата на учените – „ЛЕКАР ПИЯНСТВАЛ 10 ГОДИНИ В ИМЕТО НА НАУКАТА” – прославя научния подвиг „МОНИТОР”. Канадски доктор десет години се наливал, за да експериментира в тъжните сутрини различни средства против махмурлук. На десетата година го открил, макар според очевидци „умствените му способности се влошили”…
И у нас има хора, които правят подобни саможертви – само че не с научна, а по-скоро с благотворителна цел – алкохолът е акцизна стока, с парите от данъка на една ракия могат да се подпомогнат какви ли не благотворителни кампании!
За да не си помислите, че из вестниците празнично се прескачат само пияндурки и задници, „24 ЧАСА” прославя и други, по-важни части на човешкото тяло – в очерк на цяла страница проследява кариерата на бившия столичен зам.-кмет по транспорта: „ЕВГЕНИ КРУСЕВ, КОЙТО ЛИЧНО ДАДЕ ГЛАВАТА СИ ДА Я ТЪРКАЛЯТ ПО „ГРАФ ИГНАТИЕВ”!
След прочита на заглавието веднага отърчахме до улицата – ако мислите, че вестниците винаги пишат истината, лъжете се – никой нищо не търкаляше.
Дано и историята с депутатските задници да се окаже токсична постистина за еднократна употреба – много е лошо електоратът да съжалява избраниците си. Ще вземе от жал да не гласува повече за тях – да не се мъчат!
