Когато се споменава, че според китайските традиции новата 2019 г. ще премине под знака на свинята (прасето, глигана), не могат да се избегнат насрещните саркастични усмивки. Но и Китай започва да заема все по-важни позиции в света, и свинята има достатъчно основания за уважение. Даже, ще се съгласите, свинята има много по-хуманно поведение, отколкото доста представители на двуногите изправени бозайници от Homo sapiens. Свиня никога не е предизвиквала световни войни, свиня никога не е лобирала или вземала подкупи, свиня никога не е обещавала България да се оправи за 800 дни или минималните пенсии да станат веднага 300 лв. Така че да уважаваме достойнството на представители на тази вероятно „по-мъдра“ цивилизация, от която има какво да се поучим!

Сега обаче да помислим по „човешки“.

Ако за повечето хора по света отминалата 2018 г. бе само преди 365 дни „очакваното по-добро бъдеще“, то накрая скептиците спечелиха с негативните си залози. След 2018 г. нито са овладени климатичните промени, нито е налице по-добро международно сътрудничество, нито демокрациите победиха авторитарните режими, нито върховенството на закона се наложи над олигархиите и мафиите, нито медиите се превърнаха в царството на истината и точността, нито Европейският съюз стана по-обединен, нито България доближи средното ниво на този съюз. Да погледнем истината в очите: „Новият завет“ на Фукуяма, който обещаваше „края на историята“ и повсеместния възход на либерално-демократичните общества, просъществува като водеща идеология по-кратко, отколкото знаменития „Манифест на комунистическата партия“, който още има заклети фенове.

Но ако отминалата година ни поднесе тези неблагополучия, няма ли човечеството общата мъдрост да се поучи от тях и да поеме по правилните посоки през новата 2019 г.?! Налице ли са факторите и условията за една глобална „перестройка“ на международния и вътрешния ред? И то в правилна посока? Ще продължи ли Европейският съюз да страда от интелектуалния си ишиас? Ще почерпи ли България нови възможности от преустройството на световния ред?

Впрочем, въпросите, насоките и задачите на глобалната перестройка отдавна чукат на вратата.

Първата и най-необходимата част от промените (ако се доверим на експертите на ООН) е да се предотвратят необратимите и катастрофални смущения в климата. Това, от което се нуждае светът, е повече политическа воля и по-далновидно управление на демографския растеж, свързаното с него изискване за по-висока степен на потребление, а последното – с „разумен“ икономически растеж, базиран върху модерни, а не върху демодирани технологии. И въпреки че се намираме в ерата на „шестото измиране“ – антропогенното, то е отричано на основата на важна причина – понеже през зимите става студено (по думите на Президента на САЩ). Остават само 12 години, за да се ограничи затоплянето, твърди ООН; същевременно петролните гиганти BP и Shell прогнозират, че глобалните температури ще се повишат с 5° C до 2050 г. – тогава, когато няма да ни има. Именно по причината, че цивилизацията е много малко вероятна при изменение с повече от 3.5° C. Няма убедителни свидетелства, че през 2019 г. обединеното човечество ще предприеме мъдри и отговорни планове за промяна – печалбите, икономическият растеж и старите технологии са над хората и природата! Вижте уж мъдрата столица София, мислете за света – нищо съществено не се променя.

Втората глобална задача на глобалната перестройка е възпирането на надпреварата във въоръжаването и предотвратяването на световните и локалните войни. Очертаващата се тенденция обаче е: „повече въоръжения – по-малко горещи войни – но повече търговски войни“.

Повече и по-модерни въоръжения, оттегляне от някои международни споразумения, натискът за минимум 2% военен бюджет на страните-членки на НАТО, опитът да се направи „Америка отново велика“ – нищо от това не предвещава бленувания „вечен“ световен мир, даже в „общия европейски дом“. НАТО, започвайки своето съществуване през 1949 с 12 страни -учредителки, сега доволства с 29 членове. От този факт – разширяването на изток – обаче недоволстват Русия, Китай и други страни, които се чувстват застрашени. Изглежда, пружината е натисната до краен предел, „омекотяването“ на напрежението може да стане само с решителни стъпки на Доналд Тръмп и другите регионални лидери. Изказването на президента на САЩ в навечерието на Нова година бе знаково: „Съединените щати повече не могат да продължават да бъдат световен полицай. Ние сме пръснати по целия свят. Намираме се в страни, за които повече хора даже не са слушали. Честна дума, това е нелепо.“ Тези думи напомнят духа на късния Горбачов. Ще си стиснат ли ръцете Тръмп, Путин и Си Дзинпин? Ще отиде ли по-нататък Тръмп, като последва примера на Горбачов и изтегли американските войски от Германия, още повече че германският външен министър е категоричен, че „Германия ще се противопостави на нови ядрени ракети в Европа“? Отговорът се корени другаде: имат ли желание военно -промишлените комплекси на всички страни да се ориентират към хранително-вкусовата промишленост, производството на слънчеви панели и електромобили? Много по-лесно е, засега, да носиш звездички, лампази и фуражка, отколкото гаечен ключ.

По-малко горещи войни обаче са възможни. Оттеглянето на САЩ от Сирия и ограничаването на контингента в Афганистан са малки, но важни сигнали за „прохождане“ към един по-спокоен свят. Още повече че даже 1/1000 от световното въоръжение да влезе в действие, настъпва свършекът на света, но не по Нострадамус. И все пак, ако не се „използват“ за тези цели въоръженията, как ще се постигне растеж на военно-промишлените комплекси (включително и българския)?! Със сигурност тук-там (мъдро е: по-далече от границите на САЩ и ЕС, нека други да гинат) генералите подготвят „умиротворителни“ войни и „цветни“ революции, които носят добри печалби на глобалните икономически играчи. Но дали са за предпочитане пред споразумението на САЩ и Северна Корея и още по-дълбокото сближаване между Северна и Южна Корея? Приветстваме последното, не искаме повече хардлайнери и техните войни!

И обратно, повече търговски войни са възможни. От януари 2018 г., когато администрацията на Тръмп обяви тарифи за внесени слънчеви панели и перални машини, годината бе белязана от ескалиращи „търговски войни”, водена предимно, но не изключително, от САЩ срещу Китай, срещу ЕС, срещу който е „подходящ и виновен“ за загубата на работни места, на печалби и растеж. Текущите спорове за тарифите сериозно подкопаха смисъла на Световната търговска организация, Световната банка и МВФ, които още живеят в „прекрасния либерален свят“  и задълбочиха взаимното недоверие в световен мащаб.

Третата възможна насока на глобалната „перестройка“ може да бъде насочена към намаляване на неравенствата между регионите и нарастване на световната солидарност. Ако продължава нарастването на глобалното неравенство, то „голямата, красива стена“ на Тръмп с Мексико няма да оправи работата; Европейският съюз също трябва да се подготвя за прием на към 1 млрд. (не е грешка, не е 1 млн.!) климатични, военни, екологични, социални и всякакъв друг вид мигранти. Ще седнат ли на „кръглата“ глобална маса заедно Китай, Индия, ЕС (не отделно Германия, Франция и т.н.), САЩ и всички други заинтересовани страни, за да се постигне пръв Глобален пакт за развитие, стабилност и солидарност? Или, както умници „експерти“ от великите сили предричат, най-важно е да оцелее „златният милиард“ от богатите страни? Съдбата чука на вратата, но това почукване няма да трае безкрайно. „Прави мир и любов, а не война“ – старият лозунг от времената на Уудсток се оказа доста устойчив!

Четвъртата „перестройка“ се отнася до необходимата промяна на съдържанието и структурата на самия Европейски съюз. Със сигурност неблагополучията, които съпътстваха ЕС през миналата година, не бяха породени от „дългата ръка“ на Путин или ишиаса на Юнкер; ЕС е организиран така, че да бъде от полза най-вече на най-развитите страни в нея. Колкото и да са „обилни“ прочутите еврофондове, не трябва да се пропуска простото счетоводство, че преките и косвените демографски загуби на „периферните“ страни като Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и България се изчисляват на стотици милиарди евро. Например, България е „инвестирала“ около 40 млрд. евро в жива работна сила, която след това е била подарена на по-развитите страни; а пропуснатите ползи от този подаръчен пакет са над 400 млрд. евро. Кой и как ще ни компенсира? Никой и никак! Затова сега в ЕС всеки дърпа чергата (фондовете и хората) към себе си, а общото – кучета го яли. ЕС може и да е богат, но не е убедителен пример и морален лидер – именно поради липсата на координация, на възможности за по-хармонично развитие на по-слабите страни и на провеждането на единна вътрешна и външна политика. Проблемът не е в лидерството (Юнкер, Меркел или Макрон) а в липсата на ясен поглед към общото бъдеще отвъд 2020 г. и съпътстващите го програма и ресурси. Но и тук общата какафония няма да продължи вечно, Великобритания бе първата отлетяла лястовичка, а – с извинения – страни като сегашните кандидат-членки трудно могат да компенсират тази загуба. Впрочем, новите глобални играчи като Китай, Русия, Япония и т.н. няма да чакат Европейския съюз (в тази си „спортна“ форма) да продължава да претендира за шампионска световна титла, така че или ще влиза във форма, или…???

Петата „микроперестройка“ може да бъде българската. 51-вата страна по Индекс на човешкото развитие, 1-вата страна по неравенство в ЕС, последната по „догонващо развитие“ в съюза, колкото и да ни се иска да бъде „стабилна“, не ни се ще да е именно по тези показатели. Обратно, на всеки български гражданин му се иска България да е точно обратното – поне сред тридесетте най-развити страни, последна по неравенство и първа по „догонване“.  Което, обратно казано, изисква много, много сериозни промени както в идеите на управлението, така и в критериите за „подбор“ на кадри за това управление.

ГЕРБ (ББ) и пряко свързаните с него патриотични „атакуващ орел, крайморски рак и щука F-16“, а да не пропускаме и третия „скрит“ либерален играч (който богатее и при това управление), не изглеждат вечни и убедителни. „Пешките“ и „офицерите“ им, колкото и да се кълнат наляво и надясно в светите „евроатлантически ценности“ и колкото и да се кръстят, кънтят доста често на кухо и остават с впечатлението, че изпускат PR пара. В такава ситуация да се опитваш да се харесаш на „началниците“, да си пазаруваш по „политически причини“ самолети от тях,  и да си купуваш индулгенции чрез „западните Балкани“ не е най-успешната политика. А дядо им Йоцо ги гледа и ще ги отстреля „демократично“ при първа възможност!

Колкото и да си въобразяват сегашните кормчии на кораба „България“, че „знаят правилния курс“, и най-паче че „нямат опозиция“, или че опозицията е в количество = 1 (така си мислят за президента Румен Радев, но и той е част от системата, а не вън от нея, затова той не може да бъде друго, освен словесна опозиция), то нека не забравят че най-голямата опозиция е тази, която не гласува за никоя от сегашните политически структури (партии и коалиции) – а тя е мнозинството. ПЕС (Станишев) и БСП (Нинова) засега са в трудна ситуация, понеже демонстрират че „социалистите“ могат да бъдат диаметрално противоположни „либерали“ и „демократи“, но по-малко социалисти. ДПС засега седи икономически много удобно, но му е неудобно да генерира нови идеи, освен „6% растеж“, добрутро! Ако не знаят как да осъществят този растеж, защо са в парламента?

Но „жълтите жилетки“ от Франция – страната, родила революцията от 1968 г.! – подсказват, че и в най-съвършените демокрации политиката трябва да „работи“ за всички, а не само за богатите; че европейските ценности като справедливост и солидарност не са анахронизъм; че там където управление е гноясало и развалено, организираните маси (не на „Улицата“, както ни натякват, а в Интернет, уважаеми богати госпожи, госпожици и господа) могат да променят курса на политиката. Ако трябва, ще променят и Конституцията, и Системата. Впрочем, ако Конституцията и Системата в България бяха добри, щяха ли българските граждани така да припържват институциите и политиците? Ако бяха добри, нямаше ли министър-председателят и главният прокурор да знаят кой е реалният собственик на „Юлен“ и не само на него? Значи не са добри и това не е Fake News!

Въпреки всичко, нека да бъдем разумни оптимисти! Един свят с 4,5 млрд. години история ще продължава да прави своята еволюция, макар и не винаги по законите на Дарвин; един Европейски съюз на 60 години може да си позволи да бъде все по-мъдър и по-успешен; една страна с 1337 годишна история не може да си позволи да бъде изтрита с гумичката от картата на успешните страни. И не бива!

В-к „Стандарт“, 04 януари, 2019 г.