Прибързано България се отказа от "Евровизия", твърде прибързано. На 15 октомври миналата година БНТ обяви, че през 2019-а на сцената в Тел Авив няма да се изяви нито един български талант. Аргументът - скъпо ни е.

Груба грешка!

Грехота е как от обществената телевизия с лека ръка пропуснаха, че в българското публично пространство отдавна се подвизава идеалният представител, който да излъчим за конкурса. Това е не кой да е, а лидерът на партия "Атака" - Волен Сидеров.

След Елица и Стунджи, които вече два пъти се явяваха в надпреварата, Сидеров трябва да е следващият перкусионист, който да покаже на какво сме способни в музикално (и не само) отношение.

При вида на барабани той става също толкова невъздържан, колкото е на борда на самолет на "Луфтханза" или в коридор на НАТФИЗ.

Ето три кратки доказателства. На 12 октомври 2018-а - само два дена преди решението да не изпращаме участник на "Евровизия" до второ нареждане - Сидеров е зад барабаните в столичен ресторант и е във вихъра на пърформънса. Сценичният дим е осигурен от запалилите по цигара приятели на Волен. Изпълнението му тогава остана недооценено от закостенялата българска публика.

И това не е единственият път, в който той дава силна заявка, че е може би най-подценяваният български музикант, който не бива допускан до световната сцена съвсем умишлено.

През май месец миналата година Сидеров прави сценична коалиция с поп-фурията Гери-Никол с кавър на "Sweet Child o Mine", който би накарал Аксел Роуз да се пенсионира окончателно.

Третият аргумент идва под формата на кратък репортаж за коледното парти на телевизия "Алфа Атака". Волен отново е зад барабаните, този път със залитане към по-лекия жанр в компанията на Преслава. Безпощадно ясно е - мястото на такъв капацитет е на сцената на "Евровизия". Забравете за протяжните балади. Забравете за експериментите ни в областта на електронната музика. Дори забравете за Софи Маринова и Азис, ако това ви е възможно.

Просто си представете Сидеров пред публиката в Тел Авив. Пред него е комплект барабанчета. Компания му правят верните му вокалистки - Гери-Никол и Преслава. И двете са облечени в характерни за тях аутфити, а именно корсети, мрежести чорапи, ботуши до над коляното. Сатен, пайети, екстеншъни и сексапил на талази струи от сцената. От гледката миналогодишната победителка - пълничката Нета Барзилай - се разплаква.

Волен забива с родолюбива песен с фолклорни мотиви, подобна на "Вода" на Елица и Стунджи.

Двете певици огласят залата с протяжния припев, а българският политик размахва палките като Ларс Улрих на турне на Metallica. Текстът е по българска народна песен, в която се пее за потурчени бели българки. Никой не разбира думите, но има достатъчно неща, които разсейват аудиторията от този факт.

Със Сидеров на преден план моментално постигаме две заветни цели. Първо, България най-накрая получава вота от Русия, която досега упорито отказваше да гласува за нас. Москва е в еуфория от случващото се в Израел - такова шоу, а не са дали и една рубла този път...

Всичко живо от Калининград до Владивосток пуска sms-и за нашия/техния човек. Гласове валят и от Западна Европа - политически коректният Запад е във възторг, че страната ни е дала път на белокос музикант на средна възраст, а слабите и добре изглеждащи млади момичета са изтикани на заден план в унисон със съвременните феминистки настроения.

Съвсем закономерно постигаме и втората ни отколешна амбиция - Волен Сидеров побеждава на "Евровизия". По примера на Веселин Маринов той гордо вее българското знаме така, както само един истински патриот умее.

В публиката Деница Сидерова наблюдава със сълзи на умиление. В България всички са в шок.

Не заради случилото се пред очите им, а защото осъзнават една страшна истина - ще се наложи София да стане следващият домакин на конкурса...