Малкият коалиционен партньор на ГЕРБ носи най-голямата отговорност – ако не се представи добре на евроизборите през май, третият кабинет на Бойко Борисов може и да не се задържи повече.
Какви са шансовете за това?
Когато на германския сладкар от Вайблинген Теодор Кайзер му хрумнала идеята за мухоловка, най-трудно било да открие съставките за сиропа - да не съхне бързо, да не се разтича и да издържа на различни температури. Колко избиратели могат да залепнат на мухоловката на българския “патриотизъм”? Ще ги преброим на изборите за евродепутати.
Те се падат в третия почивен ден от дълъг уикенд – между 24 и 26 май - и ако не се стигне до нещо непредвидено - катастрофа, смърт в резултат на нечия небрежност или институционално нехайство, или пък граждански протести - избирателната активност може да се окаже твърде ниска. На евровота през 2014 г. до урните отидоха 35.52% от българите с право на глас. Дали сегашните ще я стигнат зависи включително и от прогнозата за времето.
За България те ще имат предопределяща роля – от тях зависи дали за първи път в най-новата ни история ще имаме три вота за година - освен за евродепутати, за местни органи на управление и предсрочни парламентарни. Ако БСП и ДПС имат повече евродепутати от ГЕРБ и Обединените патриоти на изборите за Европарламент напролет, това ще е основание за предсрочен вот в България, заяви по БНР Георги Харизанов от Института за дясна политика. Ами ако резултатът е реми?
Избори "две в едно"?
Малкият коалиционен партньор е нагърбен с непосилната отговорност дали третият кабинет на Бойко Борисов ще продължи мандата си. Ако не е на висота, наесен може да се очакват избори “две в едно” - местни плюс предсрочни парламентарни. В момента 17-те мандата за България в Европарламента са разпределени така: ГЕРБ са със шестима евродепутати, БСП и ДПС - по четирима, “България без цензура”, която вече не съществува, с двама - Николай Бареков и Ангел Джамбазки (ВМРО). А Светослав Малинов (ДСБ) бе изпратен в ЕП от избирателите на Реформаторския блок.
За ДПС се очаква да увеличат влиянието си в общини, където част от техните избиратели бяха разколебани във верността си към Движението за права и свободи заради появата на ДОСТ на Лютви Местан. Но партията на Местан почти се е самозаличила и ДПС отново няма конкурент за сърцата и гласовете на българските турци, освен ГЕРБ. По всяка вероятност ДПС ще остане с четирима депутати (спрямо трите, които имаше през 2009 г.).
ГЕРБ започва мобилизацията за майския вот от 15 януари, когато активисти тръгват на обиколки под наслов "Европа в нашия град". Когато ги обявяваше през октомври, зам.-председателят на партията Цветан Цветанов ги мотивира така: “да покажем какви са възможностите по секторните политики във връзка с евроизборите”. Тоест - българските национални интереси в ЕС, въпреки последния провал със защитата на интересите на българските превозвачи при приемането на пакета “Мобилност”.
Избирателите на ГЕРБ не са така ангажирани към европейските теми, както са тези на БСП, макар че мнозина от тях би следвало да се кълнат в любов на единна Европа - заради ползите от усвояването на европейски средства в трите управленски мандата на Бойко Борисов. ГЕРБ има какво да покаже за “Европа в нашия град”. За изминалата 2018 г. градовете са получили над 150 милиона лева по оперативна програма “Региони в растеж”. От нея се финансират с общо над 44 милиона лева и предизвикалите обществено недоволство ремонти в центъра на София, а столичната управа се кани да излее други 10 милиона лева за две зали в бившата Централна баня. 1.2 милиарда лева се отпускат и от оперативна програма “Околна среда” за по-качествени ВиК услуги за над 2 милиона българи.
Цветовете на българския патриотизъм
Но при евроскептичните “Патриоти” ще е трудно, въпреки националистичната им и популистка реторика. С излезлите на показ противоречия по различни теми - от протестите на майките на деца с увреждания, Закона за горивата, проверките по морето, Русия и руския патриарх, те показаха, че са слабата брънка в коалицията. А и, за разлика от ГЕРБ, не разполагат с реална власт на местно ниво и трудно ще мотивират и мобилизират структурите си да работят.
В петте месеца до 26 май те са особено застрашени от атаки на конкуренти за мястото им. Марешката партия “Воля” вече започна, в желание да покаже пригодност и лоялност за ролята на патерица, “златен пръст” или каквото ѝ отреди ГЕРБ в евентуално управление. Ако „Обединени патриоти" успеят да преодолеят раздора на раздорите: кой да оглави листата за евродепутати - лидерът на “Атака” Волен Сидеров или евродепутатът Ангел Джамбазки (ВМРО) - коалицията ще може да се прицели в европейска тема, която да я обедини, както беше с Истанбулската конвенция. Но трипартийното обединение се друса от разпри, което осуетява присъединяването на нови патриотарски дружини.
И БСП си има такъв скандал, макар и с по-слаб отзвук във вътрешнопартиен план: ще поведе ли лидерът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев листата за евровота. За електората на БСП Станишев е “чуждо тяло” - твърде е …европейски. Той е против инициативи на унгарския премиер Виктор Орбан, докато лидерката на БСП Корнелия Нинова ги подкрепя, той е за Истанбулската конвенция, тя е против. Но на 26 май ще гласуват не делегатите на ПЕС, преизбрали Станишев, а избирателите на БСП. Дори и първи, Станишев пак може да бъде изместен - с преференция. Това вече се случи на предишните евроизбори, когато Момчил Неков оглави листата на “Коалиция за България”, изстрелвайки се от 15-то място с над 34 000 гласа личен вот.
Часовниковият механизъм на преференциите може да изиграе номер и в коалиционната листа на “Патриотите”. Освен ако партиите не се разберат предварително помежду си да няма преференциално гласуване. А междувременно трябва да се подготвят и мухоловките.
