България изгражда индустриални паркове - с надежда да увеличи скромния обем на чуждите инвестиции в страната. Какви са шансовете и проблемите на най-модерната засега индустриална

зона "Божурище" край София?

Годишният обем на задграничните инвестиции в българската икономика от години е по-малък от трансферите, които работещите зад границата българи ежегодно изпращат в родината си. Бюрокрацията и особено нарастващият дефицит на квалифицирана работна ръка почти обезсмислят правенето на нови значителни капиталовложения в страната. За да бъде овладян проблема, преди девет години бе създадена  Националната компания „Индустриални зони“. Понастоящем  тя управлява 11 обекта, разположени върху държавни терени и предназначени за продажба на предприемачи, които строят новите си предприятия на „зелена поляна“. Компанията е поела решаването на проблемите на изгражданите в нейните индустриални паркове предприятия като строителството на съвременна пътна и техническа инфраструктура, без да се налага предприемачите да висят с месеци в министерства и агенции за купища разрешителни.

Успешна ли е обаче мисията по привличане на нови чуждестранни инвестиции чрез заобикалянето на бюрократичните бариери и корупционните практики? Нашият кореспондент Николай Цеков посети най-бързо развиващия се досега индустриален парк „Божурище“ край София, за да се запознае на място с проблемите му и да разбере защо жителите на малкото градче не приемат еднозначно разширяващото се присъствие на солидни и добре плащащи работодатели.

„Побъркаха ни!“

Изпълнителната директорка на Национална компания „Индустриални зони“ Антоанета Барес разказва следното :""Божурище" е звездата на българските индустриални паркове. В неговите предприятия са заети вече над 3000 души. Понастоящем там са се установили 25 задгранични инвеститори, а с 20 се водят преговори. От 2700 декара площ на парка вече една трета са застроени. Изграждаме висококачествена инфраструктура, близо е и квалифицираната работна ръка от София. Проблемите ни са свързани главно с липсващата и досега директна връзка между парка и околовръстното шосе, което е причина за протестите на жителите на Божурище заради силно натоварения трафик през градчето. Не разбирам докрай протестиращите, защото едва 7% от автомобилния поток е свързан с дейността на индустриалния парк“. Барес добавя, че административните процедури за получаване на разрешения за строителни обекти се бавят много: "Направихме проекта за надеждно осигуряване на инвеститорите в Божурище с ток през септември миналата година и чак този септември той бе одобрен. Институциите ни връщат документите – едната дава, другата не дава! Непрекъснато измислят нещо ново. Побъркаха ни! В буквалния смисъл ни побъркаха. Така цяла година токът беше проблем за инвеститорите. Хем сме държавна компания и въпреки това ни беше много трудно да работим с другите държавни институции. Има много неуредици, има информация, която общините трябва да я предоставят, а я нямат. Казват ни, че няма проблем, а се оказва, че имат 20 къщи, свързани с незаконни тръбопроводи. И линейният обект за индустриалната зона просто няма откъде да мине".

Мартин Ниланд: "Проблемът е в качеството и количеството на местната работна сила"

Антоанета Барес обобщава :„Именно заради услугите, които оказваме на инвеститорите, те предпочитат да инвестират в изгражданите индустриални паркове на места като бившето военно поделение в  Божурище, където държавата помага за установяването им.  В другите индустриални зони обаче не получаваме съдействие."

Гражданското недоволство

Кметът на Божурище Георги Димов твърдо подкрепя задграничните инвестиции в новия индустриален парк. И има защо: за последните 9 години в бюджета на градчето са влезли поне 5 млн. лева само от раздадените разрешения за строителство. Отбелязва обаче, че с разрастването на индустриалната зона старият път до Божурище вече не може вече да поеме трафика от автомобили, а сега и от тежкотоварни камиони. „Трите километра директен път до индустриалния парк могат да се изградят и за три години, но предстоят тежки отчуждителни процедури.С пускането догодина на новия логистичен център за 100 млн.евро на датската мебелна компания Jusk очакваме през градчето ни да минава на всеки пет минути по още един тежкотоварен камион. Задръстванията карат гражданите вече няколко пъти да излизат на протести. Аз съм твърдо „за“ индустриалния парк. За един ден съм издал разрешението за Jusk. Но според жителите именно държавната компания „Индустриални зони“ трябва да извади средства за директния път до парка, защото тя събира големите пари от инвеститорите. Щом печелят годишно по сто милиона лева от цяла България да извадят 30 млн. за този път“, настоява Димов. Той се хвали, че с получените допълнителните средства от задграничните инвеститори върху 12 декара е изграден огромен нов градски площад. Но кметът не споменава какво е наложило тази абсурдна за едно малко селище инвестиция при положение, че проблемният вход към града откъм пътя за Белград, използван понастоящем и от инвеститорите, не е разширен и със сантиметър и е целият покрит с кръпки и неравности.

Каруцата пред коня

При изграждането на индустриалния парк до Божурище каруцата е била поставена преди коня. Терените са били продавани на инвеститорите, без да е налице изградена техническа инфраструктура, включваща и директен път до софийското околовръстно шосе. Развитието на зоната е оставено  основно в ръцете на самите инвеститори, но в случая държавата поне помага. За това свидетелства мениджерът Мартин Ниланд, който ръководи българското предприятие на германската фирма „Бер-Хела Термоконтрол“."Избрахме България пред Чехия, Полша и Словения. Предимствата на страната ви са свързани с  наличието на специалисти не само за производството на нашите автоклиматични системи, но и за работа в създадения развоен център на компанията в София, където ни трябваха 50 инженери. Но основният ни довод да инвестираме досега 150 милиона лева бе българското членство в Евросъюза, което ни дава безпроблемен достъп до нашите клиенти – водещи европейски производители на автомобили като Даймлер, Фолксваген , Ауди, БМВ, Шкода, Сеат, Волво, Скания. 100 % от годишната ни продукция в Божурище за 240 млн. лева се изнася на международните пазари. До идния април ще разширим предприятието с нови 150 работна места“, изтъква Ниланд.

На въпроса дали би препоръчал на германски фирми да изберат България и нейните индустриални паркове като локация за бъдещи инвестиции той отговаря: "Имаме няколко българи, които се върнаха от Германия и други страни да работят при нас, но и няколко висококвалифицирани и образовани специалисти ни напуснаха и заминаха за Германия и Великобритания. Проблемът е, че българският трудов пазар става все по-наситен и хората си търсят постоянно по-добра и перспективна трудова реализация. И ние трябва да отговорим на нарасналите потребности -  например като изпращаме български специалисти за преквалификация в нашия център за обучение в Липщад. Нужен ни е също директен път до София и обществен транспорт. В България все още има много неразвити райони, които биха могли да привлекат инвестиции, но проблемът отново е в количеството и качеството на местната работна сила", заключава мениджърът Мартин Ниланд.