Пловдив - един от най-старите градове в света и горда европейска столица на културата през 2019. Стига да не беше предвиденият за днес "социален експеримент" с двете прасета и много други свинщини
Кметът на Пловдив искаше за Коледа да заколи ритуално две прасета. Убедено и решително, в радостно очакване на празничните дни той обяви пред общинските съветници, че кани гражданите на традиционно колене на прасета в центъра на града. Целта била да бъдат спазени българските коледни традиции: "Много хора, и преди всичко младите, вече нямат възможност да отидат на село и да видят тази традиция. Затова решихме да докараме тази традиция в града", заяви кметът Иван Тотев.Предложението привлече вниманието на мнозина: едни се питаха дали двете прасета ще стигнат за целия град, други - дали наистина трябва да бъдат ритуално заклани в центъра на града под коледното дърво, трети пък се усъмниха, че тази традиция отива на една европейска културна столица.
"Политиците, които ни управляват, имат различна представа за култура от хората, които се занимават с култура, и които от самото начало работиха за кандидатурата на Пловдив за културна столица на Европа. Политиците си мислят, че ще направят впечатление с подобни акции, като при това не виждат културата като нещо, което предизвиква промени и е ориентирано към бъдещето", казва Манол Пейков, издател и един от инициаторите на идеята за кандидатурата на Пловдив за европейска културна столица. Той беше и член на фондация "Пловдив 2019", състояща се от петима представители на гражданското общество и четирима политици, която трябваше да изработи рамковата програма за кандидатурата на Пловдив. Преди година и половина обаче той и останалите представители от гражданската квота напуснаха фондацията заради това, че много от първоначалните идеи и проекти, с които Пловдив кандидатства за европейска столица на културата, не срещат одобрението на местните политици.
Политици срещу Столипиново
Една от основните теми на кандидатурата беше свързана с етническите малцинства и най-вече с ромското население. Най-голямото ромско гето на Балканите, Столипиново, трябваше да бъде част от културната програма през следващата година. "Ние вярваме, че културата е способна да генерира социални промени. Повечето младежи от Столипиново никога не са напускали гетото.
В същото време хората от другите райони на града никога не посещавали гетото. Политиците обаче решиха, че не бивало да показваме задния си двор пред чужденците - били сме имали и други етноси", казаха те, отхвърлиха идеята и спряха проектите, казва Манол Пейков.
Под мотото "Заедно!" трябваше да се акцентира на положението на ромите и трудното социално съжителство. Именно идеята, че с култура могат да се преодоляват конфликти, убеди журито и то реши в полза на кандидатурата на Пловдив. Мотото остана, проектите обаче не оцеляха.
"Социалната несигурност през 1990-те години направи хората подозрителни и недоверчиви спрямо някои малцинства. Те мислеха, че "другите" ще им отнемат нещо от социалния статут. Този начин на мислене съществува и у двете страни. При кандидатстването ние знаехме, че Пловдив има богата история, археология и мултикултурно общество, но решихме да оставим настрана политическата коректност и открито да говорим за проблемите и напреженията между етносите. Точно така формулирахме и нашата кандидатура", казва Мариана Чолакова, почетен консул на Германия в Пловдив и също един от инициаторите за кандидатурата на града.
Пловдив - център на култури, религии и епохи
Пловдив е един от най-старите градове в света с 8 хиляди години история. В него са живели траки, римляни, славяни и други народи, обогатявайки го. Това се вижда и в неговата архитектура: римският амфитеатър, раннохристиянската базилика, християнски, мюсюлмански и еврейски молитвени храмове си съжителстват с магазини за хипстъри, модерни кафенета, ателиета на художници и стрийт арт инсталации.
Пловдив е притегателен център за творци и хъб за млади предприемачи - един пулсиращ град, който с право е обявен за европейска културна столица за 2019 година.
През 2019 година Пловдив очаква два милиона туристи от цял свят. Подготовката върви на пълни обороти, но въпреки това много от културните институции ще останат затворени. Ремонтните дейности на централния площад още не са завършени, въпреки че поръчката за ремонта датира от 2014 година. Сега строителите се опитват да прикрият строителната площадка с пана и декори. Няма и достатъчно подходящи зали за планираните културни прояви. Политиците се провалиха в много отношения и не успяха да подготвят града за богатата на културни събития година.
"Старата и единствена концертна зала в Пловдив е в много лошо състояние от години и не може да бъде ползвана. Проектът за ремонт на залата отлежава от най-малко три години при кмета. Досега нищо не направено", казва Манол Пейков и изброява още няколко сгради, застрашени от разпад: "Най-голямото кино от комунистическо време "Космос" с 900 места също е в окаяно състояние. Под натиска на гражданското общество кметът обеща преди две години да отпусне един милион лева за ремонт на залата, но и до днес киното не е пипнато", допълва той.
Един от водещите проекти в рамките на "Пловдив 2019" беше превръщането на т.нар. "Тютюнев град" в творчески квартал. Десетилетия наред този квартал е бил сърцето на българската тютюнева индустрия, а след падането на комунизма е приватизиран. "Въпреки че повечето сгради са паметници на културата, новите собственици се интересуват само от терена. И тъй като сградите не могат да бъдат разрушени, те приложиха друга тактика - просто отстраниха покривите и чакат останалото да бъде свършено от атмосферните влияния", казва Манол Пейков.
Един пропуснат шанс?
"На фона на всички тези важни неща, изобщо не желая да коментирам идеята на кмета за ритуално разфасоване на свине", казва Мариана Чолакова. Само ден по-късно кметът даде заден ход: не бил разбран правилно. Това щяло да бъде "социален експеримент", който да постави началото на дебат за българските семейни традиции, към които спада и коленето на прасе по Коледа, увери градоначалникът. Няма що - интересен дебат непосредствено преди началото на проявите в рамките на европейската културна столица.
Но както изглежда, истинската свинщина не са прасетата, а липсата на потенциал. Историята и атмосферата на втория по големина български град предлагат всички условия за една европейска културна столица. Старите навици, назавършените строителни обекти и социалната дискриминация обаче могат да провалят целия проект. И така той да си остане само "един пропуснат шанс", споделя опасението си Манол Пейков.
Мариана Чолакова също е убедена в това. "Гледам с оптимизъм към настъпващата година. Титлата "Европейска културна столица" ни дава възможност да станем активен член на европейската културна сцена. Досега ни липсваше самочувствие за това", казва тя.
