Пътят е символ и метафора - на живота, на съзряването, на избора.
Беше от онези есени дни, в които слънцето все още се чудеше да се раздава ли за още малко лято, или да пусне есента да влезе в Родопите. Вълнението беше голямо, защото се откривашe един от най-спорните проекти от идването на демокрацията. По ирония на съдбата, лентата на хидровъзела „Цанков камък" щеше да бъде прерязана от един от най-големите критици на проекта, струващ почти милиард лева - Бойко Борисов.
Пристигнахме няколко часа по-рано, защото много ни се искаше да разгледаме района. Трябваше да направим репортаж за новините. На един тротоар, направо край пътя стояха трима мъже с галоши.
Когато видяха колата на bTV, видимо се оживиха. „Ние сме от съседното Осиково. Никой от нас не можа да си намери работа на обекта, защото нямаме път. Няколко километра минаваме за час нагоре в планината", обясни единият, който се представи като Славе. Тръгнахме към тяхното село, за да ни покажат.
Колата се движеше на метри от дерето, а аз през цялото време си мислех, че ако паднем, ще се гмурнем директно в бистрите води на „Цанков камък".
Предложих на Славе да дойде с нас на откриването. Той прие без много да му мисли.
Журналистите вече се събираха край новото чудо на хидроенергетиката, а Славе седеше леко встрани и очакваше знака. Борисов кацна с хеликоптер. Посрещнаха го шефа на НЕК, на австрийската фирма, изпълнила проекта и посланика на Австрия. И точно в момента, когато спря пред журналистите, бутнах Славе да излезе пред всички.
Камерите снимаха, а Славе не загуби време и започна да разказва пред слисаните погледи на официалните лица, които още не бяха казали нищо. Преводачите превеждаха думите на Славе - гледали ягоди, имали крави. Нямали си път.
Тогава премиерът направи нещо неочаквано - той не обеща държавата да изгради пътя, а се обърна към шефа на частната фирма и му каза ясно: „Да им построите път за ваша сметка". Австрийците бяха като гръмнати. Припомням ви част от тази история.
След като излъчихме репортажа, Славе стана героят на района. Всъщност, в деня на откриването на Цанков камък, всички разказваха за него. Аз лично си мислех, че обещанието ще потъне, както много други през годините.
Но на следващата пролет, Осиково имаше чисто нов път, построен от австрийската компания като по учебник. Той струваше милиони, а част от парите дадоха и от НЕК. Те пробиват Алпите, направиха го и в Родопите.
Сетих се за тази история покрай дискусиите за нуждата от национална детска болница и геополитическия контекст, в който Русия иска тръба през наша територия, а Съединените щати ще ни доставят самолети за милиарди. Защо американци и руснаци не се обединят в името на национална детска болница в България? Това би бил истински дипломатически пробив.
След като толкова много държат на своите сделки и интереси, това е една добра идея, която могат да осъществят заедно и за тяхна сметка. Не че България не може да си построи сама, но един жест от приятелски страни, които преследват своите интереси тук, ще излъчи много силно послание към цялото общество и пътят, по който големите държави вече налагат своите интереси.
Защото пътищата понякога се преплитат по неочакван начин - и в живота, и в политиката, и в геополитиката. Стига да си го представиш ясно, като в... Осиково.
