Първо добрата новина: в България ще има още една модерна болница. Лошата е, че и тя ще бъде в София. Дисбалансът между столицата и провинцията расте, а дефицитът на кадри е тежко

изпитание за сектора

2018 година започна с протест на медици от общински болници, борещи се за оцеляване и с натрупаните от 31 общински лечебни заведения общо 24 милиона неразплатени задължения. Годината приключва с превръщането на т.нар. правителствена болница “Лозенец” в учебна база към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с решението на правителството с един подпис да плати дълговете ѝ за 23 милиона лева.

“Погасяваме ги, за да не кажете, че ви я дадохме с дългове”, обяви премиерът Бойко Борисов, който огласи и друго решение на кабинета: до 2020 г. София ще се сдобие с още едно лечебно заведение. За бъдещата национална педиатрична болница в недостроената 13-етажна сграда на терена на Александровска болница ще бъдат заделени 20 милиона лева - за дограми, фаянс, врати и довършителни дейности. 

Втори шанс за проекта

За необходимостта от национална педиатрична болница настояват от години 31 неправителствени организации, Педиатричната асоциация, медици. Най-силният им аргумент е, че в една такава болница всички специалисти за лечението на деца ще бъдат на едно място, което би било голямо улеснение за родителите.

Огромен дисбаланс между София и провинцията 

Но извън София и още няколко по-големи градове достъпът до навременна специализирана медицинска помощ е критичен. Детски отделения в областни и общински болници, като тези в Смолян, Сандански или Враца, дори затвориха за известно време тази година поради недостиг на лекари и медицински сестри. Представете си какво означава това за родители с болно дете, което се нуждае от хоспитализация - те трябва да пътуват до друг град, да търсят възможност за престой там, това води след себе си по-високи разходи, а детето не получава своевременно лечение. 

Проблемът с дефицита на медицински кадри се задълбочава

В София са струпани близо една пета от всичките 345 болници в България - държавни, частни, общински и десетки диагностично-консултативни центрове (ДКЦ). Но повече болници не означава повече здраве, иначе българите щяха да са от най-здравите европейски нации. По брой хоспитализации спрямо броя на населението България заема първо място в ЕС по данни на Световната банка и на ЕК; страната е първенец по смъртност, като детската е два пъти по-висока от средната за ЕС; България е сред първите 3 страни в ЕС с най-ниска средна продължителност на живота; пациентите в България доплащат най-много и т.н. За лечение на деца до 18 години отиват не повече от 10% от годишните разходи на НЗОК, която през 2019 ще разполага с рекорден бюджет - 4,3 милиарда лева, но лъвският пай отново е за лекарства и болнично лечение, а за профилактика и ранна диагностика са предвидени под 8% от всички средства. Защо, например, държавата да не поеме пренатални кръвни тестове на бременните жени, за да бъдат избегнати ражданията на деца с малформации? Те струват между хиляда и 5 хиляди лева и са непосилни за повечето български жени. Но в сравнение с издръжката на социални домове за деца с увреждания и подкрепата за родители на такива деца те изглеждат по-доброто решение. 

Остър дефицит на специалисти 

Педиатрите, но и много други специалисти, намаляват. В момента практикуват не повече от 1400, от които поне 1/5 са на пенсионна възраст, вкл. над 70-годишни. Най-остро се усеща липсата им в доболничната помощ. Но нито дефицитът на специалисти, нито системата за получаване на медицинска специалност кара управляващите да обмислят мерки в тази посока.

По време на онлайн дискусията за националната педиатрична болница, проф. Владимир Пилософ призна, че дефицитът от кадри е проблем, който още няма решение. Което означава, че сградата първо ще се достроява, а после ще се мисли как тя да бъде напълнена със специалисти.

Активното лобиране даде резултат, въпреки фалстарта през 2004 г. по времето на кабинета на НДСВ и ДПС на премиера Симеон Сакскобургготски. Тогава за болницата беше осигурен кредит, имаше и изпълнител, за което тогава усилено лобираше италианският бизнесмен Пиерпаоло Черани, близък на италианския престолонаследник Виктор Емануил, братовчед на Сакскобургготски. През 2006 г. Черани беше обвинен в Италия в ходатайстване с цел получаване на държавни поръчки в здравеопазването и телекомуникациите в България. Именно провалилият се проект за педиатрична болница в София бе “поръчката” в здравеопазването, дала основание на бившия депутат от ДСБ Стойчо Кацаров да нарече вбесяващ цинизъм това, че "под маската на грижа за децата беше изготвена класическа корупционна схема". Свръхконцентрацията на специалисти и болнични легла на няколко места в България и пълната им липса в цели други райони си е дискриминация. Най-много излишни болнични легла има в София, Пловдив и Пазарджик - според Националната здравна карта, в чието изготвяне участва и екипът на здравния министър Кирил Ананиев. Макар в управленската програма да е записано, че правителството ще осигури прилагането на Националната здравна карта като инструмент за преодоляване на регионалните дисбаланси, приложението не просто се отлага - на практика то е неосъществимо днес.