Правителството официално обяви, че от 1 януари 2019 г. минималната работна заплата ще се вдигне с 50 лева и ще стане 560 лева.
Звучи добре, но тези пари са само на книга. Чистите пари, за които обикновено работникът говори, когато стане дума за заплата, са доста по-малко. Разходите за труд, за които работодателят си прави сметка, пък са доста повече.
При новата минимална заплата от 560 лева, работникът ще получи чисто 434,55 лв., ако не му се полагат някакви други надбавки, например са стаж.
За да получи работникът своите 434,55 лева, работодателят ще трябва да плати 665,95 лева.
Разликата е 231,40 лв. От тях 183,19 лева отиват за осигуровки, 48,21 лева е данъкът общ доход, който теоритично работникът плаща, но всъщност работодателят начислява още преди плащането на заплатата.
Управляващите (без значение кои са те) винаги се хвалят, че данъчната тежест у нас е ниска и удобно премълчават колко е осигурителната тежест.
Затова нека си дадем сметка, че заплатата на всеки един от нас би била с 42% по-висока, ако нямаше осигуровки.
Осигурителната тежест у нас е 32,7%-33% (сметнато като процент от брутната заплата). Тя се поделя в съотношение 40:60 между работник и работодател, като една малка вноска (0,4-0,7% за трудова злополука) е изцяло за сметка на работодателя.
Най-голямата вноска е за пенсии. Тя е общо 19,8%. За родените след 1960 г. тя се разпределя 13,8% за НОИ (първа пенсия) и 5% за частен фонд (втора пенсия).
При положение, че вноската за втора пенсия е задължителна, загадка е по каква логика пенсионните фондове удържат 4% такса за управление върху вноските. Такава такса би била оправдана при инвестиционните фондове, които търсят клиенти. А клиентите на пенсионните фондове са осигурени със закон, а парите се събират от НАП.
Тази такса изглежда дребна сума и вече 10 години никой не се занимава с нея. Но при сегашните заплати прави около десетина милиона лева месечно, които биха могли да отиват в НОИ (консервативен вариант) или да се натрупват в личната партида за втора пенсия.
Този „дребен пропуск“, който за 10 години е налял над 1 милиард лева необосновани пари в частните фондове, удобно се премълчава всеки път от синдикатите, когато заговорят за вдигане на и без това високите осигуровки.
Къде отиват останалите пари?
3% от заплатите ни отиват за фонд „Общо заболяване и майчинство“, от който се плащат болничните. 1% отиват за обезщетения за безработица.
Най-голямият и най-трудният за обосноване разход е здравната осигуровка. Тя е 8%. Ако се питате защо непрекъснато се появяват излишни болници, които са по-скоро хотели и в тях няма лекари, защо се изписват фалшиви клинични пътеки, защо ви водят, че сте на легло, а сте си вкъщи или най-лошото – защо ви правят операция, от която нямате нужда, отговорът е в тези 8%.
Размерът на тази вноска е абсолютно необоснован. Разходите, които сега се отделят за здравеопазване са в пъти повече, отколкото преди така наречената „реформа“. Дори в началото й вноската беше 6%. Пак беше необосновано висока, но тихомълком и пак без разумно обяснение нарасна до 8%.
Далеч сме от мисълта, че не трябва да има осигуровки. Но смятаме, че половин заплата месечно е достатъчно голяма сума, за да сме по-чувствителни към въпроса къде отиват тези пари, за какво се харчат и няма ли осигурителни вноски, които биха могли да се намалят.
