В тази книга ще намерите истории за неколцина бележити наши съвременници.
Това са кратки „портрети на чувствата“ - породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение.
В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания -
най-накрая и в неумолимата паст на Забравата.
Тези портрети са и опит да се изплати един дълг към някои хора – и всъщност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е наскърбявана и унижавана.
А след тях ще откриете и подбрани текстове за Пира на Буболечките.
Забавлявайте се. Това поне не са ви отнели.
ЛИЧНОСТИ
Радой Ралин/ Блага Димитрова/ Стефан Димитров/
Богомил Райнов/ Генко Генков/ Боян Радев/
Димитър Казаков/ Стефан Данаилов/ Невена Коканова/
Юлиян Вучков/ Иван Славков/ Павел Писарев/
Димитър Бербатов/ Борис Димовски/ Христо Стоичков/
Лили Иванова/Емил Димитров/ Татяна Лолова/
Георги Калоянчев/ Георги Парцалев/ Никола Анастасов/ Любомир Левчев/ Светлин Русев/ Стоянка Мутафова/
Нешка Робева
ВРЕМЕ ЗА ЗВЕЗДНИ БУБОЛЕЧКИ
втора част
ЕВТИНА СЕРГИЯ
САТЪР
КЮЧЕК
ОРДЕНИ ЗА МИШКИ
80 НА 20 СРЕЩУ ШЕКСПИР
ПАМЕТНИК
МОРФОВ – ТУК, МОРФОВ – ТАМ
ЗАЩО Е ПОЛЕЗЕН ТАНЕВ
МАГАРЕТА И ПАРАДНИ КОНЕ
УЧЕБНИК ЗА КОМУНИЗМА – СЕГА И ВЕДНАГА
ДВОЙНИ ЗНАМЕНОСЦИ
МЪРТВИЯТ НИ Е ПО ВКУСА
КЛАНЕТО НАД ИСТИНАТА
МАЛКИТЕ ПАЛАЧИ И ГОЛЕМИЯТ ЯТАГАН
СЪБАРЯЙТЕ, СЪБАРЯЙТЕ – ЗА ВАС ПАМЕТНИЦИ НЯМА ДА ИМА
НАСИЛВАТ ИСТИНАТА КАТО КЪРДЖАЛИИ
МАНДАРИНИ И 32 УДАРА С НОЖ
РАЗКАРАЙТЕ СЕ С МЕРЗОСТИТЕ СИ!
ФАЛШИФИЦИРАТ И НАРОДА
КЛАСИКЪТ ДОНЧЕВ, ЗАХВЪРЛЕН ВЪРХУ МАНТИНЕЛА
ЕЗИКОГИЛОТИРАНЕ
Дописки от рубриките „Приказки за телевизията“ /„Труд/,
„Приказки за утре“ /“Стандарт“/, „НО“ /“Преса“/, както и от
„Уикенд“, 2011 – 2018 г.
НЕ СЕ ОСТАВЯЙТЕ НА ЧАКАЛИТЕ
Въведение от фрази
Държава на Ремонтите сме. Особено се стараят да ремонтират Миналото, да го натъкмят по днешните си вкусове. Щипват онова, което им е нужно, останалото – в крематориума на безпаметството. Както казваше Кончаловски – „Живеем във време на стремително скъсяваща се памет“.
Така трябва да прикрият Големия Провал - и да сложат усмирителна риза на Паметта.
Джон Банвил казваше, че ако не осъзнаем докрай нещата от Миналото, тогава започваме произволно да го изобретяваме.
Докъде ще я докараме, ако толкова сервилно „изобретяваме“ Миналото за текущите си нужди?
Направо газят Истината, изнасилват я като кърджалии – и даже дънят тъпаните.
Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се държат като леки жени с фактите. Хора, чийто единствен шанс е окончателно да бъдат лумпенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си.
Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - „в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка…“ - да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност.
И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр. Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст.
Публиката вече вярва на последния драскач. Идва времето на „новите разказвачи“, които ще бъдат безжалостни като диви зверове.
Трябвали им „нови хора“ – някои все това дуднат. Не им трябват нови хора, а нови крадци – които да разравят Миналото, и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва.
Eдна от основните повели на Прехода беше: „Кради – и гледай да не те хванат“. В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти. Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко – накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място.
И точно сега – когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни.
Няма нищо фатално да харесваш нещо, а след това да разбереш, че си се лъгал. И най-големите световни личности са преминавали през подобни метаморфози – и са били дори благодарни за заблудите си.
Лъвовете сами трябва да описват заблудите или терзанията си – защото в противен случай това ще го направят чакалите.
Да не говорим, каква касапница ще настане, когато лъвовете вече няма да ги има.
В посмъртно издадената книга на Богомил Райнов “Париж” има една история с Андре Малро.
Французинът казва на Богомил, че върху старите географски карти непознатите територии са били отбелязвани с надпис “Тук има лъвове”.
“Не ми е известно дали в някогашна България е имало лъвове - допълнил министърът на културата на Дьо Гол - но вие сте в правото си да покажете, че там е имало автентично изкуство.”
Да допълним Малро: ако си траете, най-накрая върху днешните карти ще има бели полета, от които ще се чува само воят на чакалите.
Тъй че, не се оставайте на чакалите.
