Точно преди 3 години Съдебната палата стана сцена на събитие без прецедент. За първи път съдии излязоха на публична протестна демонстрация, облечени в официалните си черни тоги.

За първи път председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов застана пред магистратите и обществеността с призив "да не допуснем мълчанието да ни направи страхливци" пред угрозата на една система, която "е вербувала големи човешки и материални ресурси, умело си служи със службите, медиите, икономиката, политиката и разбира се - със съдебната система".

По онова време "Реформа" и "Антикорупция" все още не бяха мръсни приказки. Оптимистичната теория гласеше, че най-после ще се чуе гласът на онези мъже и жени от съдебната система, които са дали клетва да упражняват професията си като на висша кауза, готови са да се противопоставят на всяка форма на натиск върху закона и свободното им вътрешно убеждение и не желаят да бъдат приравнявани с некадърници, сламени човеци или магистрати с валутни прякори.

Три години по-късно няма и следа от поводи за оптимизъм.

Като по учебник Панов беше превърнат в пропагандна мишена с токсичността на радиоактивен отпадък, а нито съдиите, нито прокурорите, нито следователите се осмелиха да потвърдят "Не ни е страх". Инцидентните изключения от това правило само потвърждават правилото.

Момчета с бръснати глави, които по-рано разлепяха некролози на все още живия бивш зам.-главен прокурор Камен Ситнилски пред ВСС, сега причакваха ръководителя на Върховния съд с маски, знамена на Северна Корея и кървави одрани агнешки глави.

На всяка стена, колона и контейнер за боклук около Съдебната палата бяха разлепени плакати "Съдия на мафията" с негово лице.

Дори присъствието на Панов на обществен митинг в подкрепа на католическия отец Паоло Кортези през 2017 г. се оказа мотив да бъде уличен в противозаконна политическа дейност.

Сега председателят на ВКС е вкаран в нова гонка по устав заради това, че не ксерокопирал имотната си декларация, за да я представи и на Сметната палата, и на ВСС, или че не бил внесъл лично данъка върху наема на апартамента на майка си, от който притежавал 1/6. Паралелно с това, Инспекторатът на ВСС започна проверка дали не е посегнал и на независимостта на съдиите, които гледаха делото за ареста на Десислава Иванчева, въпреки че действията му по случая имат изрично основание по чл. 114 на Закона за съдебната власт.

Разбира се - всеки от тези казуси заслужава да бъде разгледан индивидуално, за да се пресекат всевъзможните интерпретации за това дали има или няма вина. Но в случая има нещо по-особено. Комбинацията от всичко изброено дотук и заплахата с предсрочно отстраняване от длъжност все по-ясно изкарват наяве реалните мотиви за кампанията срещу онзи, който отказваше да се страхува.

Да доведеш инакомислещия до ръба на вътрешните му способности за съпротива, се оказа твърде лесно упражнение в демократична и правова България, страната, която уж гарантира достойнството и правата на личността.

Нека да е ясно: проблемът не е в евентуалния край на кариерата на Лозан Панов, чийто мандат и без това е ограничен по конституция. Истинският проблем е, че в мишена се превърна не само административният ръководител, но и цялата институция на ВКС.

Достатъчно е да си спомните за отпора срещу последните му тълкувателни решения по зле написани, двусмислени закони - от обезщетенията за жертвите при катастрофи, до противоречията около гражданската конфискация. На Върховния съд се вменява индивидуална вина, уличава се в "национално предателство" (по Емил Кошлуков, БНТ), пришива му се задкулисие. Създаването на правни норми се приравнява на организирано престъпно съдружие към кръжоци, групировки и оси на злото - и на това отново няма реакция от професионалната общност.

Няма "Стига вече толкова". Щом "мишената" бъде поставена под специална карантина, всеки допир до нея води до опасност от зараза.

Светът е голям, а бухалки дебнат отвсякъде - дисциплинарки, принудително командироване в дълбоката провинция, затрупване с черноработнически труд, и др.

Идеални хора няма, а може би е наивно да очакваме идеални постъпки от човещина, от чувство за дълг. Несръчно издялканият образ на "врага" в черна тога се превръща в самосбъдващо се предсказание. Мълчаливото мнозинство прие присъдата си и се остави в подчинение на кресливото малцинство. Битката беше изгубена и тактически, и стратегически.

Впрочем, една от думите на 2018 г. според Oxford Dictionary беше терминът "gaslighting" - да обработваш целенасочено даден индивид чрез методи на психологическа атака, за да го накараш да започне да се съмнява в собствената си памет, убеждения и здрав разум.

Кой ли можеше да предположи, че ще стигнем дотук точно преди 3 години?