ЕК, която спря Южен поток за България няма да подкрепи българския тръбопровод към Турски поток,
ако е само транзитен
ЕК няма да подкрепи българския тръбопровод към Турски поток, ако е само транзитен„Ако се откаже, че проектът е просто транзитен газопровод, той не може да бъде част от проекта за газовия хъб “Балкан” и Комисията няма да го подкрепи, независимо дали минава през Гърция към Италия или през България-Сърбия-Унгария-Словакия до Австрия“, заявява заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович, който отговаря за енергийната политика на ЕС, цитиран от EUobserver. „При подобен сценарий „Турски поток“ и този тръбопровод ще бъдат просто в конкуренция с други източници и маршрути [за доставки] на газ, идващ към региона“, допълва Шефчович.
България може да се окаже отново под щателна проверка от страна на Европейския съюз заради новия ѝ проект за руски газопровод, четири години след провала на предишен проект, коментира EUobserver.
“Европейската комисия няма да подкрепи“ проекта, ако тръбопроводът не изпълнява условията, заяви заместник-председателят на ЕК Марош Шефчович, който ръководи енергийната политика на ЕС.
Тя ще „реагира в рамките на своите правомощия“, ако България подкопае енергийната сигурност на ЕС, добави той в коментар за изданието.
484-километровият тръбопровод на България трябва да доставя руски газ до Европа, свързвайки се с новия “Турски поток” от Русия до Турция.
Русия в момента изгражда и газопровод до Германия – „Северен поток“ 2.
Газопроводите и до Германия, и до Турция заобикалят страни като Полша и Украйна, които преди бяха в старата сфера на влияние на Русия.
Това прави региона по-малко сигурен, казват критиците, тъй като позволява на Москва да намали доставките там, докато в същото време продължава износа си към Западна Европа.
Енергийните ходове се случват на фона на сериозно геополитическо напрежение с руски военни провокации и агресия в Балтийско и Черно море.
„Северен поток“ 2 и разширяването на Турски поток целят да задълбочат зависимостта [на ЕС към Русия]”, казва американски диполмат в същия ден на интервюто с Шефчович.
„Това не са търговски проекти, те са политически инструменти. А руската държава използва енергията, за да постига политическите си цели“, предупреждава той.
Дежавю?
Предишният проект на Москва – дори по-амбициозният „Южен поток“, трябваше да доставя газ директно от Русия до България, припомня EUobserver.
Москва обаче се отказа от проекта през 2014 г., когато ЕК заяви, че той нарушава правилата на единния пазар.
България, където парламентът одобри връзката с „Турски поток“ на 30 ноември, тепърва трябва да представи на Шефчович плановете си.
Министерствата на енергетиката и на външните работи на България са отказали да коментират темата за изданието.
Ако българският тръбопровод продава руски газ на Европа в нов търговски хъб, който търгува и с друг международен газ, то това е „приветствано развитие“, каза Шефчович.
Но ако просто просто „отвежда“ газ от „Турски поток“ към страните от ЕС, например Австрия или Италия, то тогава няма да получи подкрепа.
„Ако се откаже, че проектът е просто транзитен газопровод, той не може да бъде част от проекта за газовия хъб “Балкан” и Комисията няма да го подкрепи, независимо дали минава през Гърция към Италия или през България-Сърбия-Унгария-Словакия до Австрия“, коментира още Шефчович.
„При подобен сценарий „Турски поток“ и този тръбопровод ще бъдат просто в конкуренция с други източници и маршрути [за доставки] на газ, идващ към региона“, допълни той.
Хъб “Балкан”
Комисията по-рано финансира проучване за осъществимост на идеята за газов хъб “Балкан”.
Хъбът във Варна може да търгува с газ от „Турски поток“, както и с два подкрепени от ЕС тръбопровода до Азербайджан и Израел – Южният газов коридор и EastMed.
Той може да търгува и втечнен природен газ от Катар или ЕС, създавайки „по-диверсфицирани, сигурни доставки“ за Европа, каза Шефчович.
„Комисията може да подкрепи само сценарий, при който този газ [от “Турски поток”] се продава на газовия хъб Балкан, а не просто се пренася чрез транзитни тръбопроводи към западноевропейските хъбове“, казва еврокомисарят.
„Щом стане ясно как ще се организира превозът, Комисията ще реагира в рамките на правомощията си“, допълва той.
България няма да получи европейски пари за газовата връзка за 1,4 млрд. евро, ако не изпълни условията, казва още той.
Тя няма да получи и „регулаторна подкрепа“ от ЕС.
„Комисията не вижда разлика между „Турски поток“ и транзитните му газопроводи за отвеждане или „Северен поток“ 2 и наземната му връзка Eugal”, добавя Шефчович.
Новите руски газопроводи и европейските връзки трябва да започнат доставки през 2020 г.
