Класова борба – това е терминът, който най-добре описва ставащото във Франция. Да, политически некоректно е да се говори така, но такава е действителността. Хората на труда се борят срещу богаташите, срещу елита, срещу статуквото Среща цялото статукво. Както срещу експлоататорската десница, така и срещу хайверената левица. Париж е символът на този дясно-ляв извратен консенсус. И съвсем естествено гневът на нормалните хора е насочен срещу него. Колкото повече гори светът на статуквото, толкова повече нарастват шансовете за нещо по-добро. Колкото повече пламъци, толкова по-голям е шансът десните и левите буржоа да осъзнаят, че са поели по грешния път. Така че, да, не плачете за Париж. Радвайте се, че умира старото.

Едно от исканията на “жълтите жилетки” във Франция е поставянето на горен праг за високите месечни заплати – 15 000 евро. Това е справедливо. Заплати от по 30-40, 50 хиляди евро на месец са извращения. Никой не може да ме убеди, че човек, получаващ такава заплата, работи 10 или 15 пъти повече от нормалните хора. Че е двайсет пъти по-талантлив от останалите. Разбира се, хората са различни. Не работят еднакво и не са еднакво способни. Затова и разлики в заплащането трябва да има. Но когато тези разлики достигнат абсурдни стойности, това означава, че е потъпкана всяка справедливост. И разбитото лице на парижката Мариана е най-малката щета, до която може да доведе гневът на хората, предизвикан от подобни абсурди.