Много е лесно да прецените дали един политик заслужава доверието ви, достатъчно е да си отговорите на няколко базови въпроси.

Например, бихте ли му дали пари на заем до заплата? Бихте ли се съгласили да му станете поръчители за банков кредит? Бихте ли му поверили резервен ключ от колата и дома си? Бихте ли оставили бизнеса си на неговите лични грижи за една седмица?

Бихте ли го давали като пример за подражание на децата си - като морал, характер, професионална етика, хигиена на общуването?

А сега най-важното: бихте ли прекарали два часа насаме с него в затворено помещение без изход, ако знаете, че събеседникът ви е въоръжен с пистолет "Макаров" със зареден пълнител и патрон в цевта?

Тази подробност от пейзажа може да ви се стори малко странна, но е съвсем уместна - както показва нелепата история около евродепутата Ангел Джамбазки, хванат на летище "София" със заредено оръжие в ръчния си багаж.

Нека да е ясно: носенето на законно регистриран пистолет не е грях и престъпление. На теория, получаването на разрешително за огнестрелно оръжие дори би трябвало да служи като косвена гаранция за благонадеждност, защото - на теория - оръжие не се полага всекиму по право, а се позволява от МВР само при наличие на основателна причина и изрични доказателства, че притежателят му може да го съхранява и ползва безопасно.

Естествено, практиката се отклонява далеч-далеч от добрите пожелания в Закона за оръжията - не е нужно да си напомняме за акцията на СОБТ срещу арсенала на Петко Петков от Лясковец, или за трагичната смърт на Елена Василева в кв. "Лагера", разстреляна от ревнивия й съпруг с уж законен пистолет с изтекло разрешително, или за двойното убийство в "Надежда", извършено от лицензиран охранител.

Притежанието на оръжие в България се е превърнало в символ на статус за политически фигури от град и село, които рядко се прочуват с хладен ум и чисти ръце.

Волен Сидеров събираше погледите на протестиращите срещу Орешарски през 2013 г. с кобур на колана. Общинарят от БСП Бенчо Бенчев беше осветен като солиден оръжейник след ареста си в компанията на Митьо Очите. Бившият председател на ОбС-Септември от ГЕРБ Лазар Влайков вече лежи в затвора след стрелбата на прословутия детски рожден ден във Виноградец, приключил с убийство по непредпазливост.

Точно тук е и проблемът на Джамбазки: не само че липсват видими основателни причини за препасването на народен представител в ЕП с "Макаров", но и ключовата презумпция за "безопасно ползване и съхранение" е поставена под сериозно съмнение от поведението му.

Ангел Джамбазки сам признава, че носи личния си пистолет "под ръка", защото имал "информация, че се готвят провокации по време на наши посещения в регион, където има силно влияние на ДПС и има цигани".

Въпросният регион, между другото, се оказва триъгълникът между Троян, Ловеч и Тетевен. Вярно, стар балкански революционен окръг, но дори по стандартите на лявото крило на ВМРО не влиза в категорията на партизанско-въстаническа оперативна зона в извънредно положение. Иронично е, че партийният заместник на силовия вицепремиер Красимир Каракачанов не търси помощ от МВР за сигурността при редова среща с избиратели, а вместо това решава да се въоръжи за респект срещу опозиционни "провокатори".

Какво ли можеше да се обърка, ако случаен троянец си беше позволил да апострофира Джамбазки на улицата в момента на обострената му чувствителност? Банален инцидент, друг път.

Интересно е и дали носенето на годно за стрелба (не бутафорно) оръжие по време на партийни срещи на ВМРО е инцидентно хрумване или навик на ръководството?

Законът забранява носенето и употребата на оръжие и боеприпаси на политически мероприятия от лица, които не изпълняват служебни задължения по охрана.

След този инцидент служба КОС към МВР има всяко основание да прибере пистолета обратно във ведомствените каси и да не го връща на Ангел Джамбазки, докато той не премине обратно по каналния ред за доказване на правоспособност: със свидетелство за съдимост, удостоверение за психическа годност, положен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и официално потвърждение от полицията за това, че евродепутатът има реална нужда от въоръжение.

А ако МВР наистина разполага със солидни доказателства за заплахи срещу представител на българската държава в ЕП, това вече става въпрос от компетентността на Националната служба за охрана - не на кварталния началник служба.

И ако имаме право да знаем всичко за апартаментите, нивите, фирмените дялове и заемите на политиците заради потенциалния конфликт на интереси, не е ли време да се направи и публичен регистър за оръжията им?

Ако полицията няма рефлекс да реагира твърдо при явна злоупотреба от страна на публично лице, то не се изненадвайте при следващата предизвестена трагедия с "уж" законно притежавано оръжие за "уж" самозащита.