За трети път Борисов се намира в ситуация, в която трябва да реши дали да се откаже доброволно от властта. Но за първи път той няма да подаде оставка. Защото знае, че това може би е краят

Вече е ясно: Бойко Борисов няма да подава оставка заради протестите срещу цените на горивата, прераснали в недоволство на тема "ниски доходи". Нито пък ще преформатира кабинета, вземайки министерски оставки. Той няма да поиска оставката и на вицепремиера Валери Симеонов - въпреки циничния му език към майките на деца с увреждания. Нито пък ще прави нов кабинет в рамките на този парламент - за тази цел трябвало да се мине през избори, които не стоят на дневен ред. Медиите пък били свободни. Нищо, че той самият говори и за опозиционни медии, от което следва, че има и проправителствени. Всичко това стана известно по време на мълниеносно интервю, дадено от премиера непосредствено след мониторинговия доклад на ЕК за България.

Преди да обяви телевизионното си участие в четвъртък сутрин, премиерът прие и покана в "Шоуто на Слави", което лесно може да се свърже с актуалните протести срещу управлението. Засиленото медийно присъствие на министър-председателя, идващо след дълго мълчание, показва много за състоянието на властта и предстоящите опити на Борисов да се задържи в нея.

Първа оставка. Втора оставка. Трета няма да има?

Това е третият кабинет на ГЕРБ, трето управление за самия Борисов и първият път, в който той не иска да подаде оставка. Досега министър-председателят с радост се възползваше от подобни обществено напрегнати ситуации, за да си гарантира следващо управление, минавайки през избори. Днес обаче той очевидно не отчита такава възможност. Нещо повече - интервюто, което продължи близо час, показа, че премиерът се намира в поне три патови ситуации, които освен че блокират ходовете му, вземат и най-големия му политически капитал, с който разполагаше досега.

Във всички предходни случаи премиерът успяваше да имитира незабавни и радикални действия. За времето на всичките си правителства той създаде своя обществен образ на безкомпромисен лидер, който няма сантименти към "провинилите се". И тук обаче има един важен нюанс: Борисов винаги гърмеше политически бушони, с цел да изглежда независим, но същевременно на заден план задълбочаваше зависимостите си от Делян Пеевски (видно от законодателството, което ГЕРБ приема, и финансовата мощ, която укрепва ДПС-депутатът) и съвсем очевидно се стремеше към рецептата на Ахмед Доган за дълго управление. Рецепта, разкрита от самия Борисов в едно по-старо интервю: да държиш медиите и да имаш контрол върху съдебната власт. Всичко това обаче оставаше скрито от гражданите - най-вече защото медиите не го разкриха.

Няколко неудобни ситуации

Ето, че за първи път Борисов се намира в патовата ситуация да не може да крие повече зависимостите си. На първо място: защото най-изобличаващата го ситуация - тази с медиите - вече е отчетливо забелязана от Европейската комисия. И на второ: защото самият той заговори за опозиционни медии, което означава, че има и проправителствени. А именно ключът към "информационния поток" е ключ към задкулисните зависимости на премиера, които започват да стават видими във все по-изострената медийна ситуация в България. Ако сега подаде оставка, Борисов отново ще трябва да се бори за доверието на гражданите. И ще дължи отговори на въпроси. Въпроси, които досега те не се бяха сетили да задават.

От думите и действията на премиера вече личи, че той не може да управлява сам и силно разчита на партньори, които са далеч от европейските ценности. Ако в предходните мандати ГЕРБ имаше далеч по-голяма подкрепа и успяваше да конструира мнозинството си от няколко формации, които ползваше от време на време (формации, които бяха ангажирани да се противопоставят една на друга, но никога на ГЕРБ, оставяйки неговия образ чист и неопетнен), сега ситуацията е коренно различна. Днес управлението в България е съвсем формално зависимо от националистическа формация. А това означава, че Борисов е длъжен да се съобразява с нея, без да може да я замести тихомълком с някоя друга. Ето защо и Валери Симеонов, и Волен Сидеров, и Красимир Каракачанов ще получват политическа индулгенция за всеки скандал, който предизвикат. Защото без тях онази първата зависимост, която може да бъде забелязана през медиите, които "не са опозиционни", ще се набие много по-лесно на очи.

От пространното интервю стана ясно, че министър-председателят е и в още една неизгодна позиция: президентската институция не е "собственост" на ГЕРБ и затова Борисов е сигурен, че ако повтори сценария с оставката, служебният кабинет няма да бъде с него. Дори нещо повече - заради характера на политиката в България и заради връзките между държавния глава Румен Радев и БСП, евентуално правителство на президента ще има съвсем различен профил и ще опита да даде предимство на социалистите.

Заради всичко това (което не бе изречено в прав текст в интервюто на министър-председателя) едно е сигурно: Борисов съвсем съзнателно ще влезе в ролята, към която иначе отдавна е потеглил, но несъзнателно. Ролята на готовия на всичко, за да остане във властта, Пламен Орешарски. Защото също като предшественика си, Бойко Борисов е абсолютно наясно, че следващ мандат може и да няма.